Интересно нещо е българският избирател. Ако чуждестранни учени го изследват, сигурно ще бъдат изумени първо от мислите му, а после и от направените изводи. Но ние си се знаем – има гласуващи и негласуващи българи. Вторият вид са изключително доволни от себе си, "защото не са се прекарали да пуснат бюлетина за някого" и едва ли не са показали среден пръст на политиците. Колкото до онези, които ходят до урната, те имат най-различни мотиви. Едни са идейно обвързани с комунистите, други – с демократите, трети са неповторими оптимисти – убедени, че така ще променят системата, четвърти са предварително спазарени, пети гласуват напук на всичко и на всички с наказателна бюлетина, а шести – за да убият един купен глас… Към цялата тази палитра трябва да се добавят и гласоподавателите с изключително къса памет. Тези, които са забравили дори за Ред, законност и справедливост на Яне Янев. Същият Яне, който щеше да уволнява Бойко Борисов и едва ли не да го вкарва в затвора, след което по нареждане "свише" послушно се прегърна с него.
В сходна ситуация днес е бившият телевизионен водещ Николай Бареков. И той започна с носенето на букети в Банкя по случай изборната победа, после се провъзгласи за най-достойния противник на Борисов, за да го докара накрая до слугинските функции.
Какво е общото между Янев и Бареков ? Това, че политическите им проекти не бяха техни, а създадени в други политически лаборатории – с много пари, и след целия този театър се оказа, че няколко десетки хиляди граждани са гласували "за този дето духа". Какъвто фактор в политиката е Яне в момента, такъв не след дълго ще е и Бареков. Началото на края за него дойде след евроизборите, когато златната река взе да пресъхва и режисьорите се отдръпнаха. Няма ги вече кебапчетата по площадите, мащабните телевизионни изяви, спря "раздаването" на постове, самият предводител някак поувехна, поосиротя… Няколко месеца след изборите евродепутатът остана лидер единствено на своята "България без цензура", сваляйки доверието си от парламентарната група "Български демократичен център". По думите му тогава вече имал доверие само на своите шест народни представители от групата, защото гласували против Закона за МВР. Останалите осем души от партия "Лидер", свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, "Гергьовден" и "Земеделския народен съюз" го подкрепили, с което предали и него, и избирателите на коалицията и се прикрепили към управляващото мнозинство.
Всъщност хората на Ковачки гласуваха с ГЕРБ и ДПС и спорните промени в осигурителната система. Мнозина подозират, че този техен ход е продиктуван от решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да удължи с пет години живота на свързания със самоковския бизнесмен ТЕЦ "Бобов дол". Така или иначе Бареков се оттегли като лидер на председателския съвет на коалицията, а останалите от БДЦ в парламента си избраха за свой говорител Любен Дилов-син.
Събитията в тази формация се трупат с такава интензивност и станаха толкова много, че са все по-трудни за проследяване. В крайна сметка се оказа, че Бареков вярва на своите депутати, но те на него – не. Четирима от тях – Стефан Кенов, Георги Ковачев, Борислав Иглев и Христо Тодоров, взеха, че напуснаха партията. Мотивите им бяха, че водачът им бил с често променящо се мнение и им налагал от разстояние как да гласуват в Народното събрание. Така четиримата не можели да изпълнят своите ангажименти и към избирателите си. Случката накара Бареков да заключи, че мафията и олигархията у нас си купили цяла парламентарна група, да заклейми своите бивши съпартийци, че били "кеш енд кери“ и щели оттук насетне да гласуват по начин, за който им плащат. Около коледните и новогодишните празници той постигна почти невъзможното – да изглежда като жертва.
Днес поредицата от "фойерверки" – като напускането на ББЦ от Ангел Славчев в началото, от Ана Баракова, която стана първия независим депутат в 43-ото Народно събрание, или от Росен Петров, само засилват усещането за края на поредния политически проект. И съжаление за самопровъзгласилия се кандидат за министър-председател едва ли ще има. А и каква друга да е съдбата му, след като дълго време не бе наясно дали да позиционира партията си вляво, вдясно или в центъра на политическата координата? Същото бе и в Европа, когато се чудеше либерал ли ще е, към ЕНП ли ще се включи, а накрая стана консерватор. Ясно е, че след като бъде употребен – също като Яне, и Бареков, ще бъде захвърлен на политическото бунище. И няма никакво значение дали сам се е отказал от постовете си в коалицията, или са го отказали. Оттук нататък: на когото и да се жалва, каквито и букети да носи, трудно някой ще му повярва. Дори и пак да посегне на спестяванията си, с които, както ни уверяваше, финансира политическата си кариера…
