За морала на съдебната власт може да се говори безкрай. Но шумотевицата около манипулирането на системата за случайно разпределение на делата е особено показателна за това кои са водещите "ценности" сред съдебната гилдия – некомпетентност, лицемерие и слугинаж в полза на статуквото. Да започнем с най-голямата измама.
Тя е, че проблемът с разпределението на делата на случаен принцип е изключително важен. Това не е нищо повече от една огромна глупост, хипертрофирала до невероятни измерения, които задушават простата истина.Тя е, че качеството на правораздаването няма нищо общо с техническия въпрос за разпределението на делата на този или онзи магистрат. Напротив, фокусирането върху този въпрос изкривява измамно реалността, а оттам и пътя за решаване на проблемите. И е поразително с каква слепота се възпроизвежда една изцяло фалшива, привидно гореща, но всъщност изключително удобна за съдебната олигархия теза – че доброто правосъдие ще дойде с въвеждането на все по-нов, по-сложен и по-скъп софтуер.
Да припомним колко много чужди експерти, включително и сегашни и бивши магистрати от мисии на Европейската комисия, признаха, че изобщо не разбират защо се налага толкова изобилно говорене за случайното разпределение на делата. И европейци, и американци се чудят как изобщо може да се обвързва решението на проблема с корупцията с въвеждането на компютърна програма, която да елиминира човешкия фактор в тази насока. Те казаха нееднократно на Висшия съдебен съвет, че човешкият фактор не може да бъде изключен. И че проблемът не е той да бъде елиминиран, а условията, в които работи, да изключват корупцията.
Ако трябва да обобщим станалите публично достояние изказвания на западни експерти, те се свеждат до две тези. Едната е, че случайното разпределение на делата е не просто непостижимо, а е и вредно за работата. Необходима е специализация по отделни правни материи, което означава определени дела да отиват при определени съдии и това ще е гаранцията и за бързина, и за качество на правораздаването. И никой компютър не може да прецени по-добре от административния ръководител кое дело на кой професионалист да бъде поверено.
Втората теза е, че същият административен ръководител е и най-прекият гарант за търсене на отговорност, ако се появят данни за корупционно поведение. От компютър отговорност не можеш да търсиш, но от човек можеш. У нас обаче се изповядва точно обратната философия – че административните ръководители трябва да бъдат максимално отдалечени, за да не накърняват независимостта на магистратите. В резултат ръководителите са или чучела, които си затварят очите за безобразията, или се включват активно в схемите, чрез които действа определена група магистрати.
Тезата за компютърната заблуда устройва Висшия съдебен съвет (ВСС) въпреки критиките към него в тази насока. Докато искат от съвета единствено да въведе нов софтуер, той е в удобна позиция. Софтуерът ще го плаща и прави друг, но още при въвеждането му ще е ясно как може да бъде заобикалян. И колкото повече се очаква от него, толкова по-малко ще са очакванията от ВСС. Ще се правят работни групи, ще се пишат графици, ще се харчат пари, но правосъдието ще си остане оплетено в паяжината на зависимостите. Класическа бюрокрация, прикриваща отказа от промени с технократски аргумент.
Риториката на тема софтуер обаче е и косвено признание за недоверието в човешкия фактор. Да видим само как се държа съдебната власт в скандала, започнал с разпределението на делата по несъстоятелност на Корпоративна търговска банка и на две дъщерни дружества на френския алкохолен производител "Белведере Груп". В крайна сметка съдийката Румяна Ченалова си направи отвод като арбитър по второто, но както ръководството на Софийския градски съд (СГС), така и ВСС продължиха да хитруват. Тактиката е позната – ще отстъпим малко, за да не променим нищо.
Усещането за порочност в системата доведе до безпрецедентното искане на адвокатите на "Белведере дистрибуция" и "Домейн Менада" за отвода не само на Ченалова, но и на целия Софийски градски съд. Предубедеността на Ченалова проличала при изслушването ѝ от етичната комисия на ВСС, но съдът демонстрирал същото с публикуваната на сайта му официална позиция по казуса. В същото време започнаха проверки на ВСС и на инспектората, които установиха само наличието на неизпълнени негови указания до ръководството на СГС. Никой не попита защо Ченалова и такива като нея остават недосегаеми толкова години, но решиха да си измият ръцете с нея в аванс.
Далеч преди проверките да са приключени, шефът на етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров заяви, че Ченалова е нарушила по няколко направления етичния кодекс на магистратите, тъй като не си е направила отвод по случая “Белведере”. Подобна конструкция в етичния кодекс няма и да не си направи един съдия отвод не е нарушение. Тодоров обаче добави, че съдийката "вероятно е била предубедена по делото". Вероятно е така, но по нищо не личи въз основа на кои нейни действия съветът стига до това заключение.
А Тодоров продължи смело напред с обещанието, че при установяване "на укорими действия от страна на Ченалова, които са наказуеми, ще бъде образувано наказателно производство". Което пък кореспондираше изцяло с изтеклата в медиите информация, че специализираното звено на прокуратурата за разследване на магистрати е открило данни за евентуално извършени от нея престъпления. Някъде между другото беше изпусната и констатацията, че образуваното срещу Ченалова дисциплинарно производство е и за забавено произнасяне по около 50 дела, като само по едно то е повече от година. Кога е установено това не стана ясно, вероятно защото става въпрос за данни, с които съветът е разполагал отдавна, но не е предприел нищо.
Тази лавина от неустановени по съответния ред констатации беше подплатена с един-единствен довод – при изслушването на Ченалова от съвета тя каза, че не е назначавала Панайот Велков за синдик по друго дело освен в това за несъстоятелността на “Белведере”. Подобно обяснение звучи нелепо и говори за предубеденост на самия ВСС. И е пределно ясно, че водещият мотив произтича от стремежа да бъде овладян и замазан скандалът. Далеч по-малко вероятно е да се е обадила нечия гузна от дългото бездействие по други сигнали за Ченалова съвест. Това обаче Ясен Тодоров няма как да признае. Напротив, той твърди, че “съдебната система е единствената власт, която не е спряла да работи през последните години”.
Всичко това подсказва, че отнякъде е дадено разрешение Ченалова да бъде хвърлена на кучетата поне докато скандалът утихне. Междувременно ВСС ще го дава целият в бяло точно преди излизането на евродоклада. Ясен Тодоров съвсем се оля с разкритието, че ръководената от него комисия дори се самосезирала за Ченалова още преди пристигането на сигнала на френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан. Тоест, преди сигналът да пристигне официално в писмен вид, но след като посланикът съобщи за случая в телевизионно предаване. Единственото обяснение за тази пъргавина е инстинктът за оцеляване, защото иначе съветът отрязва поголовно гражданите в такива случаи с аргумента, че няма правомощия да се намесва в текущи производства.
Публичните призиви на съдии в СГС за оставка на ръководството му изкараха на показ партньорството му със съвета и дори с премиера при отбиването на атаките. След първото писмо съветът изслуша Янева и компания, но вина у тях не беше намерена. Отправени бяха само препоръки от технически характер. Във второто си писмо съдиите настояха ВСС да се произнесе изрично има ли нарушения при разпределението на двете дела. Ръководството отвърна с довода, че недоволните са малко и целят дискредитацията му, а други съдии правят подписка в негова подкрепа. Манипулирането на избора пък нямало как да се докаже, защото не оставали следи в системата. Не било забавено и изпълнението на указанията на ВСС, защото за това трябвало време. Владимира Янева не се смути дори от информацията, че Ченалова ходила на среща с премиера Бойко Борисов. Това не било намеса в независимата съдебна власт, защото той бил едно от лицата на българската държава, както посланикът – на френската. Колкото до искането за оставка, то нямало как да бъде прието, защото без Владимира Янева, Богдана Желявска и Петя Крънчева в СГС щял да настъпи хаос.
