Партийната партизанщина в администрацията трябва да бъде ограничена
През 2015-а не очаквам нови конфигурации в мнозинството
Няма да се оттеглим от управленската коалиция
О. з. ген. Атанас Атанасов е роден на 17 май 1959 г. в с. Батин, Русенско. Завършва право в СУ „ Св. Климент Охридски“, след което е съдия в Русе (1987-1988-а) и прокурор в Разград (1989-1992-а). През 1992-1995-а оглавява районната дирекция на МВР в Разград, а след това работи като адвокат. През 1997-а става секретар на МВР, след което оглавява Националната служба „Сигурност“. На 10 декември 1999-а предоставя на тогавашния премиер Иван Костов списък с 226 имена от доклад за корупция. Впоследствие са уволнени десет министри, сред които Богомил Бонев, Марио Тагарински и Александър Божков.
След избора на Георги Първанов за президент през 2001-а Атанасов напуска Националната служба „Сигурност“. През 2004-а е сред учредителите на партия ДСБ. От 2005 до 2009-а е депутат от ДСБ.
На местните избори през 2011-а става общински съветник в Столичната община в групата на Синята коалиция. На извънредните парламентарни избори през октомври 2014-а е избран за депутат от "Реформаторския блок". Председател е на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред в 43-ото Народно събрание.
Ген. Атанасов, с какви инициативи ще започнете политическата 2015 година?
– Приоритет е второто четене на Закона за МВР. Предвиждам и няколко важни изслушвания. Трябва да се хвърли обективна светлина върху определени провали, които имаше във вътрешното министерство при предишното управление. Имам предвид случая със стрелеца от Лясковец. Необходимо е да си отговорим също защо ДАНС проспа скандала "КТБ".
Знаете, че през Закона за МВР се променя регламентацията на ДАНС, както и в техническата агенция ДАТО. Предстои промяна в нормативния акт, според която Министерският съвет ще има право да направи оценка на ръководните кадри в сектор "Сигурност". Ако някъде се установят злоупотреби, ще последват и кадрови решения.
Тоест предстои чистка?
– Чистка не се очертава. Напротив, ще се отнеме правото на Народното събрание да кадрува в ДАНС например. Което е съвсем нормално. Защото би било абсолютно неестествено законодателният орган да се занимава с назначения, да речем, в тайните служби.
Как ще се избира председателят на ДАНС?
– И назначаването, и освобождаването му ще става с указ на президента като обединител на нацията по предложение на правителството. Големият проблем в сектор "Сигурност" е липсата на добра комуникация между отделните звена. Трябва да се институционализира Съветът за сигурност към министър-председателя, нужна е законодателна регламентация на разузнавателната дейност, на службата за охрана, след като се върне функцията за борба с организираната престъпност в МВР, за да се подреди министерството. Към момента координацията куца. Важно е ДАНС да се фокусира върху основните си задачи. На първо място е контрашпионажът, на второ – защитата на класифицираната информация. Защото ДАНС проверява и дава допуск на всички лица за нея. На трето място е финансовото разузнаване. За мен това е най-голямата пробойна през последните години. В банковата сфера на България се случиха определени събития, които доведоха до тежки загуби за бюджета.
През декември 2014-а ГЕРБ замрази пенсионната реформа, а лидерът на ДСБ Радан Кънев обяви, че по пътя на прекия политически диалог ще бъдат взети съответните решения, "за да не се допусне влиянието на ДПС върху политическата власт и финансовия сектор"…
– Важните стратегически решения за държавата трябва да бъдат вземани след задълбочено обсъждане между коалиционните партньори. Ние бяхме изненадани от предложението на ГЕРБ парите от частните пенсионни фондове да преминат в НОИ.
Допускате ли, че това е станало без знанието на премиера Бойко Борисов, тъй като това се случи по време на негово посещение в Брюксел?
– Е, не. Защото решението е било взето след негова среща със синдикатите.
Здравният министър Петър Москов заяви, че ще се оттегли от поста си, ако мнозинството не сработи. В този смисъл в каква кондиция е мнозинството?
– Добре ще е да се подобри коалиционната култура между партиите, които подкрепят правителството. А има и стратегически решения, които не бива да бъдат вземани еднолично. В тази връзка разчитам това негово изявление.
Очаквате ли нови конфигурации в изпълнителната и законодателната власт?
– Не. Смятам, че мнозинството се консолидира независимо от някои сътресения. За краткия период от време на съществуването си правителството показа политическа воля за радикални реформи в определени сектори, които ние от Реформаторския блок сме набелязали като приоритети – в съдебната реформа, в здравеопазването и т. н. Налице е консолидация. В страха си, че е необходимо да отстъпи от властови позиции, ДПС пуска публично измамни ходове, че едва ли не те са част от задкулисието във властта. Но корпорацията ДПС трябва да бъде извадена от властта.
Ръководни кадри на движението обаче има и в сектор „Сигурност“. Допускате ли, че в един момент ДПС и ГЕРБ могат да се разберат и да разтурят днешното мнозинство?
– Мнозинството в парламента има политическата воля да бъдат избутани от властови позиции хора, които са зависими и обслужват корпоративни интереси.
В Кърджали, тази знакова за ДПС област, от ДСБ бяхте предложили кандидат за заместник областен управител. Само че там ръководи само ГЕРБ и това създава съмнение за тяхно задкулисно сътрудничество с партията на Лютви Местан.
– Вярно е, че кадрите решават всичко. Но в крайна сметка трябва да отчитаме обективните реалности. По-голямата партия в коалицията е мандатоносителят ГЕРБ. Те са спечелили на изборите най-голяма подкрепа и носят най-голяма отговорност, така че имат правото да поискат да контролират определени управленски сектори. Не бих желал да се фокусираме върху това кой къде и каква част от властта е получил. Ние твърдим и това трябва да е задача за четирите години на управлението, че е необходимо да се въведе конкурсният принцип в администрацията. Имаме законодателни идеи в това отношение. Партийната партизанщина трябва да бъде ограничена. Защото постигането на резултати в управлението зависи от качеството на хората, а не от това кой ги е предложил. Нека направим и разграничението обаче. Има политически позиции – правителство, заместник-министри, областни управители. Оттам нататък другото е държавна администрация. Би било грешен подход да се подреждат само партийни кадри на всяка позиция и да се получава разнобой между партиите заради това.
Бихте ли посочили какви по-точно са идеите Ви за администрацията?
– Има няколко закона, които регламентират тази дейност. Въпросът е, че те нe сe спазват. Никой не зачиташе правилата на държавната служба особено през последната година и половина, когато управляваха БСП, ДПС и „Атака“. На възлови позиции се назначаваха местни партийни функционери, независимо от подготовката, която имат. Важното беше да са верни на партията хора, за да задоволяват техния интерес.
Това не става ли и сега?
– Вероятно има случаи на натиск за уреждане на този или на онзи. Такъв е манталитетът в България – да си уреждаме хората. Но ние трябва да се опитаме принципно да променим този подход. Няма нищо лошо в това партийни активисти да имат властови амбиции. Само че нека да имат качества и да спечелят конкурсите. А не да махнем едните и да сложим другите.
При какви обстоятелства ДСБ би се оттеглила от мнозинството?
– Няма да се оттеглим. Вижте, ние сме си дали сметка от какви реформи има нужда държавата и за да може те да се случат, трябва да участваме във властта. Най-лесно ще е да се разсърдим за едно или друго решение. Но нашата задача е да се стабилизират властовите институции, защото днес общественото доверие към тях е ниско. Аз съм сигурен, че в ГЕРБ ще отчетат своите грешки, за да може да се получи консолидация и най-важното да се вдигне нивото на доверие между партньорите.
Да, но от Патриотичния фронт дават сигнали, че биха преосмислили участието си във властта заради постове на хора от НПСД. От АБВ също – заради „Южен поток“…
– Много сложна е коалицията. И аз не съм си представял, че мога да бъда в коалиционна формула с партията на бившия президент Георги Първанов. Това обаче беше вотът на хората. Смятам, че нещата ще се наместят. В предизборните програми на партиите, които подкрепят правителството, има противоречиви позиции. Ще търсим решение на всяка от тези ситуации. Категоричен съм, че участието на Патриотичния фронт в тази коалиция е полезно, за да бъде разбит този задулисен модел на управление на държавата. Защото ДПС бяха изключително агресивни при налагането на свои кадри при предишното управление и на практика се получи така, че БСП и по-точно Сергей Станишев в желанието си да участва в управлението, отстъпиха на движението сериозни ресори. Например в горските стопанства и в социалната сфера те назначиха свои калинки, за да могат да си провеждат тяхната политика за захранване на обръчите от фирми.
Накрая, какво още очаквате да се случи в България през 2015-а, която ще е година и на тежки местни избори?
– Много е важно да има реално състезание, тъй като местната власт е в основата на държавата. Хората пряко избират кметовете и общинските съветници. Важното е тези избори да бъдат проведени в спокойна обстановка. Що се отнася до тежката икономическа ситуация в страната, в правителствената програма са предвидени редица мерки за излизане от кризата. Много важно е да създадем условия и климат за чуждестранни инвестиции. За България бяха спрени европейските фондове. Трябва едно по едно да се работи в тези сфери…
Правоприлагането е фундаментален проблем. Законът не се прилага еднакво спрямо всички. Има корупционни схеми, които обслужват определени икономически субекти. Затова ние искаме радикална съдебна реформа, която изисква сериозна обществена подкрепа. Тук трябва да се търси конституционно мнозинство в парламента. Успешната реформа в съдебната система ще отпуши икономиката ни.
