Г-н Барбалов, проектобюджетът на Столичната община за 2015-а е доста амбициозен – в него са планирани 1.459 млрд. лева. Реален или оптимистичен е той?
– За поредна година имаме бюджет, който е близко до милиард и половина. През 2014-а също беше горе-долу толкова – дори с около десетина милиона повече.
Откъде очаквате основните приходи и къде биха се явили някакви разлики при изпълнението?
– За 2015-а сме предвидили данъчни приходи в размер на 258.9 млн. лв. и от неданъчни – 299 млн. лева. Това са на практика двата източника на приходи, които контролира Столичната община. В допълнение очакваме приходи от т. нар. операции с финансови активи, които са на стойност 196 млн. лева. В голямата си част това са заеми, които усвояваме. В проектобюджета са заложени и приходите от приватизация. Имаме постъпления и от централния бюджет – оттам приходите са в размер на 313 млн. лева. Към тях се добавят и средствата по оперативните програми – очакваме през Новата година те да са 391 млн. лева.
Всъщност основната разлика между сумата на бюджета за 2014-а и тази за 2015 г. се получава точно от оперативните програми. Защото през 2014-а заедно с оперативните програми приходът е бил 1.465 млрд. лв., а сега е заложен 1.458.93 млрд. лева. От европейските фондове през 2014-а бяхме заложили 470 млн. лв., а за 2015-а те са 391 млн. лева. Разликата се получава от това, че просто програмите за този период не стартираха навреме и съответно ние все още не можем да предвидим средства за нови проекти. За сметка на това ще осигурим високо ниво на инвестиции и ще усвояваме привлечени средства от международни финансови институции – основно от Европейската инвестиционна банка.
Какви са средствата, които ще привлечете?
– Конкретно от Европейската инвестиционна банка в момента ми е трудно да кажа за какви точно суми става дума, но като цяло имаме 196 млн. лв. операции с финансови активи, които са до голяма степен усвояване на заеми. Както знаете, започна работата по тригодишната програма за рехабилитация на пътната мрежа в града. В края на миналата година на сесия на Общинския съвет (на последната редовна сесия за 2014-а) беше одобрено сключване на споразумение с Европейската инвестиционна банка, с парите от което ние ще закупим 110 нови автобуса и пет трамвая. Близо 150 кръстовища ще бъдат автоматизирани, за да станат част от интелигентната система за управление на трафика. Заедно със средствата за завършването на проекта на завода за механично-биологично третиране на отпадъци това са двата основни проекта, по които общо средствата стават 391 млн. лева.
На практика през тази година ще работим по два проекта, които са от новия програмен период. Единият е за разширението на метрото, който се надяваме да започнем през тази година. Както се знае, в края на миналата година Оперативната програма „Транспорт“ беше одобрена от Европейската комисия, което е важна стъпка напред. За него имаме проектна готовност, търгове се провеждат, така че в момента, в който наистина обявят поканата за участниците, ние ще можем да кандидатстваме и да започнем да строим третия лъч на метрото. Другият много важен проект, който смятаме да финансираме с тези 391 млн. лв., е за оползотворяване на RDF гориво, което ще се произвежда от механично-биологичното третиране на градските отпадъци. Заводът за механично-биологично третиране на отпадъци трябва да е готов и да започне работа през есента и той ще произвежда т.нар. RDF. Готови сме с проект той да се оползотворява на площадка на "Топлофикация-София".
Хубавото е, че Столичната община има само тези два проекта, за които говорих досега, които са зависими от старта на новите оперативни програми. Всички останали средства са по вече сключени договори и осигурени финансирания. Нещо повече, имаме няколко проекта с висока степен на готовност, които не сме ги включили в проекта за бюджет за тази година. Те са по програма „Региони в растеж“. Ще кандидатстваме за обновяването на централната градска част. Можем да кандидатстваме за финансиране и после ще предложим корекции в бюджета.
А тези проекти какво обхващат?
– Те са за възстановяване на централната градска част. В тях се включва една зона в центъра, в която ще се правят улици и ще се изгради ново осветление. Предвижда цялостно подобряване на облика на София. Идеята е на първо време да се започне от ул.“Граф Игнатиев“. Подготвяме и проектите за основен ремонт на Градската библиотека и на театър „София“. Сега възлагаме проектирането. Проектите всъщност са с голяма степен на готовност, но просто не сме ги включили в този проектобюджет, за да не излъчваме прекалено голям оптимизъм.
Преди време кметът Йорданка Фандъкова сподели идеята си да скрие кофите за боклук под земята. Да очакваме ли скоро това да се случи?
– Да, вече на няколко места се прави този експеримент. Направени са съоръженията, изградени са специални бункери и боклукът ще се събира под земята.
Не е ли доста скъпичко?
– Да. Сравнително скъпо е, но на този етап искаме да видим как ще тръгне експлоатацията им и едва тогава ще вземем решение за мащаба на такава инвестиция. Това е нова технология за страната. Има държави, в които се ползва отдавна, но у нас е новост и трябва да разберем как ще се възприеме от хората, преди да започнем да го използваме масово.
Една от големите амбиции на столичната управа е да превърне пазарите на територията на града в европейски. За кои от тях е осигурено финансиране?
– През последните години ние помагаме на нашите търговски дружества сами да привличат финансиране. На практика Женският пазар беше ремонтиран със средства, които дружеството само си осигури. Пазари „Север“ също кандидатстват за обновяване чрез средства по фонд JESSICA. Същото е и с парк „Възраждане“. Ние само поощряваме инициативите на техните ръководства и им оказваме логистична подкрепа. Все пак ресурсите на общината, колкото и да изглежда голям бюджетът й, са ограничени. А така и те развиват капацитета си, но самият финансов риск е за тяхна сметка.
За какви суми са тези проекти?
– Обикновено става дума за 2-3 млн. лева. Зависи от проекта, но най-големият – този за Женския пазар, стигна стойност от почти 10 млн. лева.
Емблематичен за управлението на кмета Фандъкова ще остане стремежът й да насочи голяма част от инвестициите в града към изграждането на детски градини и училища. Какви са намеренията на общинското ръководство в тази посока за новата година?
– Това действително се превръща в устойчива тенденция. През 2015-а сме планирали изграждането на осем нови детски градини и довършването на пет. Започва и разширението на 98-о училище в кв. "Надежда". Ще бъде изградена и пристройка към Първа английска езикова гимназия. Новото училище в Кремиковци вече се довършва. С други думи – изпълнява се усилена инвестиционна програма. Принудени сме да го правим, тъй като, както знаете, в един отминал период са били затворени и разпродадени общо 47 детски градини. Ние успяхме да възстановим тази бройка и дори вече я надхвърляме. Но има нужда от още. Градът се разраства и нуждата от този вид инвестиции се увеличава. Много важно е, че освен средства от бюджета ние успяваме всяка година да получим и значителна помощ от държавния бюджет. Това е нормално, тъй като все пак проблемът с местата в детските градини в столицата е до голяма степен национален. Всяка година успяваме да получим финансиране в рамките на 6-10-15 млн. лева. Но през 2014-а то беше доста ограничено – по-малко – 6 млн. лева. Но въпреки тава се справихме.
Какви са намеренията за тази година?
– Имаме готовност за реализацията на проекти за детски градини на стойност около 15 млн. лева. След това идва ред на детските ясли, където има голям недостиг на места, но това ще е следващият етап.
Досега говорим за харчовете. Но за да бъдат осигурени те, трябва да има и приходи. И тук неминуемо изниква въпросът за общинските данъци и такси. Ще има ли промяна в тях?
– Не. Промяна в данъците и в основните такси през тази година няма да има. Под основни такси тук разбираме основно такса смет. Естествено, някои такси се актуализират всяка година на база на оценки. Сега предстои да внасям доклад в общинския съвет нетолкова за актуализиране, колкото за въвеждане на такси за услуги, за които в момента не изискваме такси. Едно от предложенията ще бъде за парк „Врана“. Там трябва да се даде възможност да се извършват сватбени обреди и церемонии. Ще предложим и цена за тази услуга. Трябва да бъде одобрена тарифа и за някои общински културни институти, в които в момента предоставят услуги.
През миналата година много общини изпитаха сериозни финансови затруднения поради забавянето на държавната субсидия за капиталови дейности. Очаквате ли подобни проблеми сега?
– За нас държавната субсидия за капиталови дейности не е толкова важна, тъй като ние получаваме сума от порядъка на 10 млн. лева. А тя за нашия бюджет не е толкова фатална. Ние имахме затруднения през изминалата година, свързани с европейските проекти, но предполагам, че повече няма да се случва. На Столичната община й се наложи на няколко пъти на практика да помага на държавата. Първият случай беше със заплащане на авансовите вноски за доставката на автобусите на метан. Държавата нямаше финансова възможност да осигури средства за първите плащания и го направихме ние с общински пари. Тези средства ни бяха възстановени през есента, но за няколко месеца ние поехме финансовия риск. Друг момент, в който пак ни се наложи да поемем такъв риск, беше свързан с проекта за канализация в гр. Банкя. Там също държавата нямаше средства и ние ги осигурихме (за известен период), за да може дейността да продължи. Те също ни бяха възстановени. Трети път го направихме, когато поради забавяне от страна на държавните ведомства верификацията на проекта за завода за механично-биологично третиране беше забавена. Ние го финансирахме със средства от заем и получен аванс, така че тук също се справихме. Що се отнася до текущите средства, които получаваме от държавата, никога не сме имали никакви забавяния. Става въпрос за делегираните държавни дейности – парите винаги са идвали в срок. От тази гледна точка не сме имали проблем, не очаквам и през тази година да имаме.
Искам да кажа нещо, свързано с приходите, което планираме през тази година. Данъчната кампания ще започне по-рано. Традиционно тя започва през март, а сега ще направим всичко възможно тя да започне в началото на февруари. По този начин ще дадем на хората още един месец, в който ще могат да се възползват от 5-процентната отстъпка от данъците, на която имат право. От друга страна, ще намалим на практика и опашките и струпването на хора при плащанията.
Има и промени при финансирането на общинските предприятия. За кои става дума и колко средства сте предвидили – повече ли са или по-малко в сравнение с миналата година?
– По принцип общинските предприятия са тези, които получават средства от бюджета и те са на практика част от нашия бюджет. Става дума за предприятие "Туристическо обслужване", за културните институции, за Зоологическата градина, "Гробищни паркове" и, естествено, и общинското предприятие, което е за експлоатация на завода за отпадъци. Навсякъде предвиждаме известно завишение на средствата, но най-голямо то е точно в предприятието, което ще експлоатира завода за механично-биологично третиране на отпадъците. Защото след като този завод започне работа, съответно то ще има и нужда от по-големи средства. Що се отнася до общинските търговски дружества, те сами трябва да покриват своите разходи. Там общината не може да се намесва. Дружествата, които получават индиректно финансиране от общината, са транспортните дружества – за тях вече сме предвидили сумата от 95 млн. лева. Това включва 80 млн. лв. за издаване на преференциални карти (картите с намалена цена), при които по решение на общинския съвет някои категории пътници пътуват по-евтино. Става дума за 15 млн. лв., които са за компенсации по регламент 13/70. С тези средства се дава възможност общината да компенсира своите търговски дружества за извършването на такъв вид дейност – под себестойността на услугите.
Не е тайна, че общината дължи сериозни суми на „Столичен автотранспорт“ и на „Столичен електротранспорт“. Кога ще си уредите тези плащания?
– На практика плащанията се извършват от Центъра за градска мобилност, защото всички средства се акумулират там. Парите, които дава общината, са едното перо. Другото е от продажби на карти и билети. Третият източник са субсидии и компенсации от държавния бюджет. Четвъртият е печалбата от експлоатирането на синята и зелената зона, която също отива за финансиране на градския транспорт. Всички финансови източници се събират там и съответно оттам се извършват плащанията към транспортните дружества. През годините беше натрупан голям дефицит по тези плащания, който трябва да бъде преодолян. Вече има решение на СОС, с което се иска общинските транспортни дружества да опишат какви вземания имат от Центъра за градска мобилност и които надхвърлят техните задължения за определен период. На практика ще се сравняват задължения с вземания и разликата ще се отписва. Така ще се намалят задълженията на Центъра за градска мобилност към операторите, а, от друга страна, операторите все пак ще имат да получават достатъчно финансов ресурс, за да могат да се разплатят със своите доставчици.
Има решение на Столичния общински съвет за теглене на заем, за да могат тези задължения да бъдат покрити. В какъв размер ще бъде той?
– Да. До 82 млн. лв., но все още не е приключил конкурсът за избор на банка. Срокът беше удължен до края на февруари поради липса на интерес от финансовите институции. Нека не забравяме, че източниците на финансиране на Центъра за градска мобилност са в левове и задълженията също трябва да са в левове. Банките обаче искат да свалят риска си до минимум, още повече че става дума за дългосрочен заем, и държат той да е в евро. Надявам се, че ще стигнем до решение скоро.
Като говорим за банки, на няколко пъти беше направен опит Общинската банка да бъде приватизирана, но това така и не стана. Има ли Столичната община някакви намерения в тази посока?
– Това е въпрос на стратегия, а тя зависи от общинския съвет. Към този момент има решение на СОС, с което беше спряна приватизацията. Засега аз лично не съм чувал да има други намерения. Но все пак знаете – волята е на принципала на банката.
Но като човек, който държи парите на общината, не може да нямате мнение по въпроса. Трябва ли тя да бъде приватизирана?
– Сложен въпрос. Аз много разчитам и мисля, че нещата вървят в тази посока, че ръководството на банката ще изгради концепция за нейното развитие. В момента тя работи като универсална банка, а трябва да се види доколко тя може да се специализира като банка, която работи с общините или трябва да предлага по-широк набор от услуги. Нека не забравяме, че Общинска банка все пак не е от най-големите в страната и трябва да има една ниша, в която да се развива в по-дългосрочен план. Мисля, че това е посоката, към която вече се е ориентирало ръководството на кредитната институция.
