Годината която започна, ще бъде по-трудна от тази, която приключи. Това прогнозират много финансисти и икономисти.
Ще бъде по-трудна, защото носи бремето от събитията през 2014-а. И защото най-вероятно ще си остане под знака на същите външно- и вътрешнополитически катаклизми, каквито ни споходиха през 2014-а. Украинската криза със сигурност няма да приключи, пазарите в ЕС, които имат стратегическо значение за българското стопанство, ще се възстановяват бавно, проблемите с бюджета на съюза няма да бъдат преодолени и всички тези фактори ще оказват значителен натиск върху макроикономическата рамка на България. А оттам и върху изпълнението на приходната част на консолидирания бюджет на страната.
Евтиният петрол
Кризата в Украйна и последвалият икономически натиск срещу Русия са пряко обвързани с цените на петрола. Западът води мащабна икономическа война срещу държавата на президента Путин – заедно със съюзниците си от Арабския полуостров поддържа ниски цени на черното злато, за да подкопае финансовата стабилност на Русия. Само че тази политика се отразява и на българския бюджет. Както стана ясно при обсъжданията за актуализацията му за 2014-а, около половин милиард лева приходи от ДДС от внос не могат да бъдат събрани заради рязкото поевтиняване на петрола. Макроикономическата рамка за 2014-а бе разчетена при цена от 102.6 щ. долара за барел, а цените на черното злато в края на ноември и началото на декември се сринаха до 43 щ. долара. После пазарът се възстанови частично до 62.5 щ. долара за барел, но дупката в приходната част на бюджета си остана и трябваше да се попълва, поради което бе гласуван по-висок дефицит.
От тригодишната бюджетна прогноза, която публикува правителството, става ясно, че макроикономическата рамка за 2015-а е разчетена при цена на петрола от 91 щ. долара за барел. Ако кризата в Украйна обаче не бъде преодоляна до средата на годината и икономическата война на Запада срещу Русия продължи, цените на петрола може да останат и значително под тези нива. Има и прогнози, че те могат да паднат допълнително и трайно да се задържат под 50 щ. долара за барел. Случи ли се това, единствената надежда е доларът да поскъпне, като надхвърли 1.65 лв. (в последните работни дни на декември 2014-а той е 1.52 лв. за долар) вместо планираните в тригодишната прогноза средни стойности за 2015-а от 1.27 лв. за долар. По този начин по-високата цена на щатската валута би компенсирала по-ниската цена на петрола и би променила отражението й върху приходите от ДДС от внос. Не стане ли това, събирането на предвидените приходи в бюджета от ДДС ще бъде изложено на сериозен риск и нищо чудно през септември 2015-а отново да заговорим, че заради ниските цени на петрола хазната се е разминала с половин милиард лева приходи.
Неприятни изненади и от бюджета на ЕС
От времето, когато си отиде първото правителство на Бойко Борисов, Европейският съюз започна да се държи като ненадежден финансов партньор. Заради проблеми с приходите в бюджета на съюза периодично се забавят плащанията по европейски фондове, които трябва да бъдат разпределени на страните членки. На България това й се случи и през 2013-а, и през 2014-а. Финансовите неблагополучия в съюза, грешките в бюджетното планиране там и бавно възстановяващата се икономика на страните членки дават достатъчно основания да се мисли, че подобни проблеми могат да възникнат и през 2015-а. А това е риск за консолидирания бюджет на България, защото в него са предвидени постъпления по европейски програми в размер на 2.97 млрд. лева. В същото време – пак във връзка с тези програми, според тригодишната прогноза държавата е планирала разходи за 3.43 млрд. лв. през 2015-а. Всяко забавяне на парите от ЕС ще увеличи допълнително тази разлика с половин милиард лева. Това значи, че тя или трябва да бъде финансирана с нови държавни дългове (но това вече един път се случи), или правителството ще е принудено да отлага плащанията към частния сектор по вече изпълнени и сертифицирани разходи. И това се е случвало неведнъж. Само че подобно отлагане на плащанията има дългосрочни негативни последствия и за хората, и за бизнеса, а и за цялата икономика.
Сериозно предизвикателство, което ще влияе върху финансовата стабилност на държавата, ще бъде
вътрешнополитическата обстановка
Държавата трябва да устиска с работещо правителство и парламент поне до края на 2015-а. Те трябва да разработят и да приемат цяла поредица от важни закони, свързани със заздравяването на финансовата инфраструктура на държавата. Става дума за нормативните актове, свързани с пенсионната, здравната и съдебната реформа, а също и няколкото нормативни документа, директно засягащи банковия сектор. Преди всичко това са новият Закон за гарантиране на влоговете, Законът за фонда за преструктуриране на банките. Заради казусите, възникнали около Корпоративна банка, ще се наложат промени в Закона за кредитните институции, в Закона за БНБ и най-вероятно – в Закона за банковата несъстоятелност.
През 2015-а предстои избор на управител на БНБ и на подуправител, отговарящ за управление "Емисионно". А така както вървят съдебните дела по обвиненията към подуправителя на БНБ и началник на управление "Банков надзор" Цветан Гунев, нищо чудно още до средата на 2015-а да се наложи да се търси човек и за тази позиция. И всичко това е ангажимент на Народното събрание.
Правителството и парламентът ще трябва да решават важни въпроси, свързани с
държавния дълг
Още в началото на годината страната ще трябва да плати 1.7 млрд. лв. по доларовите глобални облигации, емитирани от правителството на Симеон Сакскобургготски. Парите за това плащане са подсигурени, но то сериозно ще накърни сумата на фискалния резерв. Не бива да се забравя и плащането на прекия заем от консорциум от банки за 1.5 млрд. евро, който правителството сключи в края на 2014-а. Той е със срок от шест месеца. Разбира се, може да бъде удължен с още толкова, но падежът му със сигурност ще настъпи до края на 2015-а. Същото се отнася и за двете облигационни емисии, всяка за по 400 млн. евро, които държавата пласира на вътрешните пазари. За възстановяване на средствата, които ще бъдат похарчени за покриването на всички тези задължения и за финансиране на бюджетния дефицит, финансовото министерство трябва да прояви сериозна облигационна активност както на вътрешните, така и на външните пазари. Неслучайно в бюджета за 2015-а е планирано емитирането на нов дълг за 8.1 млрд. лева. С близо 6 млрд. лв. ще бъдат изплатени вече съществуващи държавни задължения. Евентуалната политическа нестабилност би нарушила сериозно ритмичността в работата при плащането на стар и поемането на нов дълг, би увеличила цената му. Това на свой ред ще се отрази на бюджетните разходи и би поставило под заплаха редовното му обслужване.
Политическата нестабилност може да стане предпоставка държавата да бъде подложена на нова атака срещу банковата й система, която пък би поставила на изпитание нейната ликвидност. Разбира се, ако подобен катаклизъм се повтори, държавата може да го преодолее с извънредни мерки – като актуализира бюджета в частта за дълга и си осигури нужния й допълнителен ресурс. Но за това са необходими действащо правителство и Народно събрание. Иначе страната ще изпадне в безтегловността, в която се намираше през лятото и есента на 2014-а. А последствията от това са непредвидими – дотолкова, че може да се стигне до финансова катастрофа.
