Числото 666 е посочено в Библията като особено. Твърди се, зад него е скрит апокалиптичният звяр и освен това то се приема като нумерологично олицетворение на последователите на Сатаната. Какво обаче е общото между трите шестици, 2014-а и българските институции? На пръв поглед, връзка няма. Но ако излезем от рамките на окултното, ще видим, че през миналата година изпълнителната власт, общините и администрацията са харчили точно по 666 млн. лв. на месец за обществени поръчки. Случайно съвпадение или знак от съдбата? Може би не е наша работа да гадаем.
По-важното е, че като теглим чертата, на сметката на публичните институции се навърта колосалната сума от близо осем милиарда лева. Толкова са направените от тях разходи за строителство, доставки и услуги, като само преди три години – през 2010-а, харчовете бяха наполовина. Дефицитът в бюджета, спрените еврофондове, кризата с КТБ… Всички тези събития не са попречили на натъпканите с чиновници ведомства да живеят още по-нашироко. Дори смяната на трите правителства не е оказала видимо влияние върху обществените поръчки, както се случи през 2013-а например. Тогава се наблюдаваха едни много интересни и съвсем неслучайни "подскоци" в броя на подписаните договори през определени месеци – през февруари, който беше последният от управлението на ГЕРБ, през април – когато си тръгна служебният кабинет "Райков", и през юли, когато заработи реално правителството на Пламен Орешарски.
През 2014-а контрактите са се сключвали сравнително равномерно. Единственото изключение е през декември, когато е постигнат най-слабият резултат, откакто въобще се води статистика. А по традиция в последния месец на годината се подписват договори "на килограм", особено в полуработните дни между Коледа и Нова година. За сегашното изключение си има обяснение и то не се крие в нежеланието на министрите, кметовете и шефовете на агенции да раздават пари точно когато обществото е ангажирано с празниците. Просто институциите си "изгърмяха патроните" предварително, пускайки в ход всички възможни търгове преди 1 юли. Тоест, преди да влязат в сила промените в Закона за обществените поръчки, според които възложителите вече трябва да публикуват цялата информация за конкурсите в интернет. За да си спестят тази прозрачност, кажи-речи всички се втурнаха да хванат последната възможност за прилагането на старите нормативни разпоредби и опоскаха всичко. Показателно е, че само в последните два работни дни на юни бяха обявени повече процедури, отколкото през юли, август и септември, взети заедно.
Наблюдаваше се и една друга любопитна тенденция. Ако преди най-много пари отиваха за строителство, което е разбираемо, след като повечето оперативни програми финансираха инфраструктурни проекти, то през миналата година основно перо на държавните разходи станаха доставките. За осигуряването на горива, самолетни билети, канцеларски материали, компютърна и друга техника, обзавеждане, автомобили и т. н. са отишли над 3.4 млрд. лева. Сумата е с половин милиард по-голяма от тази за 2013-а и почти два пъти над похарчените за тези цели средства през предишните две години. Трудно е да се каже на какво се дължи този скок, но е сигурно едно – стремглавото увеличение на парите за чиновническите нужди не може да се оправдае с поскъпването на купуваните стоки, тъй като има дефлация.
Междувременно е налице истински крах в поръчките за строителство, като обемът на подписаните договори се свива с около една трета – до под 3 млрд. лева. Това обаче до голяма степен беше очаквано, тъй като през 2014-а вече нямахме право да договаряме нови проекти по оперативните програми и контракти се подписваха единствено за придвижените през 2013-а. Независимо от всичко и този резултат не е чак толкова лош. За сравнение, през 2010-а, когато бяха подписани контрактите за изграждането на магистралите "Тракия" и "Марица", по въпросното направление са изразходвани само 1.42 млрд. лева. С други думи, през миналата година са похарчени два пъти повече пари за инфраструктурни обекти, отколкото при предишното управление на Бойко Борисов, когато той се хвалеше най-вече с изграждането на пътища, метро, спортни зали и т.н.
Колкото до договорите за услуги като почистването, преводите, процесуалното представителство, одитите, телефонните разговори и други, те са стрували на бюджета около 1 млрд. лева. Приблизително същите пари са харчени и в предишните години. И докато в този случай няма особена промяна, броят на възложителите за последните четири години се увеличава от 2585 до над 5000. А след като през този период не са създадени двойно повече нови органи на централната и местната власт, това означава, че много от публичните институции и дружества преди изобщо не са провеждали търгове за строителство, доставки или услуги и са се споразумявали със съответните фирми "на четири очи".
Значително се увеличава и броят на изпълнителите – от 15 хил. преди четири години до над 20 хиляди. По този начин вече повече компании успяват да се наредят на държавната софра. Ако се доверим на статистиката, излиза, че приказките как едни и същи играчи обират държавните поръчки въобще не са верни, тъй като подписаните договори са само малко повече от посочения брой изпълнители.
