Преди тридесетина години моят инструктор по шофиране ми повтаряше всеки път едно: "По-добре 20 минути по-късно, отколкото 20 години по-рано." Това просто напътствие за подходяща скорост спазвам до днес. И може би затова не съм сред онези 660 души, които си отидоха от този свят през миналата година на пътя. Те са с 10% повече от 2013-а, която беше последната от четири предишни години с тенденция към спад на катастрофите и жертвите.
Явно това дяволско изобретение автомобилът у нас си взема кръвнината и тя не може да е по-малко от около 600 живота. Шестстотин огромни черни пеперуди ще кацнат на 600 врати и това е. На война като на война.
Обясненията за обръщането на тенденцията за намаляване на труповете през 2014-а са много и все верни. Забраната мобилни камери да снимат нарушителите; полицаите, пратени да пазят парламента и границата, вместо да са сред хората; изнервянето от нестабилната социално-политическа среда; изпадането на "сигурността по пътищата" от приоритетния списък на предишното правителство… Това са важни и поправими неща. Но по-важното е, че с помощта на въпроса "Кой" обществото ни бавно и мъчително започна да се пречиства. Кой прави катастрофите? Оказва се, че, за разлика от почти цяла Европа, при нас хората без книжка избиват два пъти повече народ от пияните шофьори. Препускат бясно типове без правоспособност, защото знаят, че като ги спрат, катаджиите не могат нищо – ама абсолютно нищо, да им сторят. В другите държави наказват родителите, у нас – не.
Главният шофьорски бяс – скоростта, е най-големият убиец. Както викат чалгаджийките, това си е чист адреналин. В случая вината върви по цялата верига – от инструктора до закона. Инструкторът трябва да повтаря непрекъснато на всеки комплексиран смотльо, че като държиш в ръцете си тон-два (старо) желязо, засилването му за секунди не означава, че можеш и да го спреш за толкова. Почти всяка година някой иска конфискация на колата за алкохол и превишена скорост. Но демократичната общественост веднага скача и пита как така ще се отнема частна собственост? Ами как – така, както го правят в "тоталитарна" Швейцария. Или в "разюздена" Италия – там на любителите на чашката зад волана, хванати с над 1.5 промила, колата се конфискува завинаги и впоследствие се продава на търг. В Унгария, Чехия, Словакия и Румъния пък разрешената стойност на алкохол в кръвта е… внимание!, е 0.0 промила. В Германия глобата за алкохол започва от 500 евро, а във Великобритания може да достигне до 5500 евро. За сравнение, у нас за концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, наказанието е лишаване от право за управление на моторно превозно средство за срок от един до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лева.
Слаб ангел с халтав закон не върви. Крайно време е шофьорите с по-високи алкохолни проби и недопустима скорост да се вкарат в категорията на предумишлените убийци. И да се съдят не за невнимание и непредпазливост, а за създаване на условия за килърство.
Звучи ви страховито? Но в този момент някой ваш близък може би пресича някъде…
