Година на мащабни промени, търсене на финансова стабилност и строг контрол върху необоснованите харчове. Това ни очаква през здравната 2015-а, в случай че намеренията на ресорния министър д-р Петър Москов за "истинска трансформация" на системата се осъществят поне наполовина. Разбира се, в здравеопазването ще продължат да духат ураганните ветрове на съсловните и корпоративните интереси, които могат за нула време да издухат в миманса всеки кандидат-реформатор. Но ясно заявеното желание на министър Москов да промени тъжната здравна картинка заслужава адмирации, а и засега среща необходимата политическа подкрепа, одобрението на пациентите, директорите на болници и на всички останали професионалисти с бели престилки. А това е много по-важен фактор за успех дори от парите, които така или иначе никога не стигат в здравеопазването ни. За разлика от предшествениците си, министър Москов не се изгуби в системния батак, а бързо тръгна напред с размах и добре премерени стъпки. Той спря "вечната война" между ръководствата на министерството и здравната каса, застъпи се за колегите си лекари – точно както и когато трябваше, бе посредникът между медиците и осигурителния фонд в тежките преговори около Националния рамков договор и се справи успешно с мисията. Така за кратко време Москов си създаде солидна основа, върху която да стъпи през тази година, и успя да вдигне кредита на доверие, но и на очакванията към работата си.
Всъщност първият "новогодишен" резултат от действията му дойде още на 1 януари, когато "спешните" лекари осъмнаха с 20% по-високи заплати. Така персоналът в натоварените и отдалечените центрове на бърза помощ вече
ще получава минимум между 800 и 1000 лева
като доходите ще се вдигат регулярно всяка година, докато не станат два пъти по-високи. Най-късно до месец предстои да излезе и концепцията за реорганизация на спешната помощ, която ще категоризира звената според местоположението и степента им на натовареност, и ще отсее спешните повиквания от леките случаи, или, другояче казано, от обажданията за висока температура. В системата ще влязат и парамедиците, а телефон 112 ще бъде препрограмиран, за да обслужва адекватно пациентите. В средата на 2015-а се чакат първите средства по оперативната програма "Региони в растеж" (общо 85 млн. евро), с които ще се ремонтират спешните центрове и ще се купуват нови линейки. Крайната цел на тези нововъведения е в края на 2016-а България да разполага с квалифицирана спешна помощ, която да пристига на адрес до 15 минути след подаването на сигнал.
Пренареждане на модела започва и в детското здравеопазване. Изцяло ще бъде променен начинът на финансиране, структуриране и кадрово осигуряване на системата, както и начинът на остойностяване на клиничните пътеки. Ситуацията с детската заболеваемост и смъртност у нас е отчайваща в сравнение със средноевропейските нива. Случаят с неотдавна починалото дете в Разград заради липсата на квалифициран хирург бе поредното доказателство, че младите лекари трябва приоритетно да бъдат насочвани към този критично оголен сектор. В това отношение много надежди се възлагат на вече анонсираната промяна в наредбата за специализации, с която ще бъдат попълвани дефицитни специалности. Педиатрията е на челно място в списъка, а другите приоритети са патологията, инфекциозните болести, микробиологията и анестезиологията. Държавата ще плаща на младите медици, избрали да специализират в тези области. За останалите им колеги обучението ще е безплатно.
Тази година ще бъде знакова за бъдещето на здравното осигуряване, както и за статута на публичния здравен фонд. Планираните промени в Закона за здравното осигуряване засега са в доста "суров" вид, но обществената институция, наречена здравна каса, май върви към одържавяване. Планирано е в надзора на фонда
държавата да държи контролния вот с 6 от 11 гласа
и това ще хвърли тежка сянка върху безпристрастността на бъдещите решения на управителите. В същото време частичната демонополизация ще постави касата в непривичното за нея положение да се конкурира с допълнителните здравни фондове. По закон институцията в момента покрива основния пакет медицински дейности, тоест всички видове лечения. Но на практика парите не достигат и пациентите си доплащат почти за всичко. Здравното министерство възнамерява да концентрира публичните средства към най-често проявяващите се сърдечно-съдови, онкологични, белодробни и гастроентерологични заболявания и диабет, които предизвикват 92% от смъртността в страната. За тях ще отпаднат лимитите за лечение, за прегледите при специалисти и за лекарствата.
Идеята е за всичко останало да бъде въведен втори пакет, а осигурените сами да избират дали да внасят в частен фонд или в здравната каса. Тук казусът е подобен на този, който взриви социалното осигуряване. И здравната каса, подобно на НОИ, не води индивидуални партиди. Затова хората с право могат да се притесняват, че парите им ще потънат в здравната "черна дупка". Освен това държавата е некоректен платец и осигурява само наполовина милиони деца, пенсионери, държавни служители, студенти, военни и полицаи. Така че едва ли правителството ще се напъне да плаща допълнително на частните фондове, при положение че изброените категории изберат такава опция. Другото сериозно предизвикателство е как да бъдат подредени "листите на чакащите". Както каза и шефът на парламентарната здравна комисия проф. Стоян Тонев, въпросите неизбежно ще се появят, особено в най-натоварените болници. И сега там се чака с месеци за преглед при авторитетните специалисти или за операция при някое "светило" в бранша, освен ако не извадиш пачката и не си платиш в кеш под масата.
На здравнонеосигурените ще се предложи морков, а ако не го искат, ще последва болезнена финансова тояга. Тези, които се скатават, все по-трудно ще получават достъп до здравни услуги. Сега връщането в системата на един неосигурен става с плащането за една година назад, което излиза около 600 лева. Новото предложение е възстановяването на здравни права да става след заплащане на 2000 лв. и Москов много колоритно го аргументира пред парламента с притчите за болничните приключения на Индиана Джоунс и Портокалчо. Поправката няма да влезе в сила начаса, а първо ще се даде възможност на загубилите права за медицински услуги
в срок до три месеца да се издължат
по досегашната тарифа. Но тук трябва да се реши нелекият казус как да се процедира с милионите българи, живеещи в чужбина, както и със социалнослабите и безработните, които нямат доходи, за да се осигуряват. Засега сигурното е, че още през тази година ще заработи специален фонд към Министерството на здравеопазването за неосигурените пациенти. Бюджетът му ще е в рамките на 15 млн. лв. и служи за обезпечаването на спешната помощ.
Болниците и джипитата ще преминат през оздравителна шокова терапия. На лечебните заведения, получили разрешение за работа или за нови медицински дейности след 31 декември 2014-а, бе отнето правото да сключват договори с касата. Това до голяма степен е удар върху инвеститорите в здравната система. Много или малко са клиниките и леглата в България, какви ще са статутът и професионалната насоченост на отделните болници до голяма степен ще каже Националната здравна карта. Тя трябва да се появи в окончателен вид до края на месец март. Тенденцията е от тази година лечебните заведения, които работят добре и дават положителни резултати, да се подкрепят и стимулират от държавата и от общините. Досега допълнителни средства се даваха на болниците, които буксуваха и трупаха непосилни за бюджетите им дългове. Не така стоят нещата за личните лекари, които обратно – ще получават по-малко пари, ако работят повече. Този парадокс е възможен благодарение на вписаното в рамковия договор условие да се намалят цените, по които касата ще плаща на медиците, когато те превишават прогнозните обеми за дейност през годината. За сметка на това лекарите получиха като компенсация увеличение с 50 стотинки и 1 лев на ставките за някои прегледи в извънболничната помощ, както и повече пари по отделни клинични пътеки. Тези от тях, които покриват изискванията за специалност, трудов стаж и ефективна работа в системата, пък ще могат да си докарват допълнително, като вземат лиценз за участие в ТЕЛК-комисиите за определяне на степен на инвалидност.
Важни неща ще се случат и в сферата на лекарствената политика. Цените на около 1300 илача без рецепта вече бяха замразени за цялата 2015-а и стойността им може да се променя само с процента на статистически отчетената инфлация след регистрацията. Обмисля се идеята търговете за медикаменти отново да се правят централизирано от здравната каса, както и да се използват услугите на електронни борси за хапчета. И при двата варианта цените със сигурност ще паднат, но пък може да възникне проблем с доставките на големи партиди лекарства в кратки срокове, както се случи например с детските ваксини. Твърде възможно е Позитивният лекарствен списък да бъде "затворен" за нови препарати, освен ако производителите и дистрибуторите им предварително не предложат големи отстъпки. Тук обаче ще има сериозен разрив с европейското законодателство в сферата на пазарната конкуренция.
Едно е сигурно – първата част от реформаторския пакет на министър Москов вече чука на вратата и до края на месеца ще влезе под формата на предложения за промени в Закона за здравето и в някои ключови наредби. Така че успехът (или провалът) на здравните реформи до голяма степен зависи от това дали те ще грабнат вниманието на "зимната" публика.
