На фона на разправиите в Реформаторския блок политическата 2015-а ще бъде белязана и с неизбежния съюз вляво – този между БСП и АБВ, който първоначално ще се осъществи по време на местните избори през есента. Това е единствената възможност социалистите да избегнат самоубийствената ситуация, в която сами се поставиха. Естествено, като преди това минат през покаянието.
Някой ще каже: "Защо прошката е задължителна?" Защото не е чак толкова далеч датата 7 март 2014-а, когато Националният съвет на социалистическата партия изключи от редиците си експрезидента Георги Първанов, Румен Петков и още седем техни съмишленици заради участието им в учредяването на нов политически субект. Същинският повод за това беше явяването на АБВ на европейските избори на 25 май със самостоятелна листа, начело на която застана сегашният вицепремиер по социалната политика Ивайло Калфин (бивш евродепутат от БСП и кандидат за президент на левицата на изборите в края на 2011-а). Преди това, в средата на февруари, апаратчиците от "Позитано” 20 свалиха доверието си от азбукарите в очакване на чудото – в името на целостта на левицата те да отстъпят на задни позиции, основно за да не пострада имиджът на тогавашния соцлидер – председателят на ПЕС Сергей Станишев. Само че не се получи. "Партията е минало за мен. В момента работя за АБВ и това е бъдещето ми”, отсече тогава Първанов. А самообявилият се за член на БСП на свободна практика бивш вътрешен министър Петков застана плътно зад него.
Любопитното е, че Първанов коментира акта на изключването си като възможност да бъде гарантиран интересът на кръжеца около Станишев и на тези, които са поставили чадър над тях. Вероятно имайки предвид част от елита на БСП и по-конкретно някои вече бивши членове на Изпълнителното бюро, които през последните години кадруваха на воля в 124-годишната партия. Отлъчените не пропускаха повод да обявят голямото си разочарование от ръководството, тъй като част от членовете му били партньори на Делян Пеевски. А след няколко нескопосани опита за отвличане на вниманието Станишев заряза София, за да отиде като редови депутат в Брюксел. Въпреки собствените си уверения, че няма да го стори.
Известно е, че безпрецедентното изключване на успешно приключилия двата си президентски мандата Първанов стана главно поради личната неприязън между него и ученика му в политиката. Само че инатът и неотстъпчивостта на Станишев му изиграха лоша шега. В началото на юни ДПС, съуправляващо с мандата на БСП, поиска предсрочни парламентарни избори и така на практика детронира кабинета "Орешарски”. При все това – колкото и да изглежда невероятно, към днешна дата Първанов и Станишев имат повече допирни точки по отношение на вътрешната политика, отколкото соцлидерът Михаил Миков и Станишев. А те са: несъгласие с неосъществилото се участие на БСП във втория кабинет "Борисов”, водене на политика за недопускане на ДПС във властта, общо явяване на соцпартията и АБВ на общинските избори.
Някак си извън прожекторите остана позицията на лидера на Земеделския съюз "Александър Стамболийски” Спас Панчев, изречена на 16 декември миналата година , че партията му ще преговаря за сътрудничество с АБВ на местния вот. Земеделците са дългогодишни партньори на БСП и според Панчев абдикацията им от червените не е удар под кръста, тъй като според устава на "Позитано" 20 лоялността на партньорите е задължителна само при явяване на парламентарни избори. Факт е обаче, че в кабинета на Пламен Орешарски хората на Панчев настояваха за заместникминистерско кресло в земеделското ведомство, но не го получиха заради отказа на ДПС. Пред "БАНКЕРЪ” говорителят на социалистите Атанас Мерджанов обяви, че Земеделският съюз остава в "БСП – лява България”, давайки по този начин ясен знак, че разцеплението в ляво не бива да се случва. Тъкмо обратното – политическата логика изисквала единение. Според заместник-председателя на парламента Росица Янакиева (АБВ) пръв ще подаде ръка по-мъдрият. "Нищо не пречи това да направи Първанов", обяви пред екипа ни тя. Да не забравяме, че – въпреки търканията си със Станишев, Панчев остава като един от най-верните негови хора. И това от само себе си сгъстява облаците над главата на Миков. Който в прочувствена реч, публикувана във "Фейсбук” по Коледа, почти заклейми създателите на АБВ. А вътрешнопартийната опозиция в лицето на Ангел Найденов и Мая Манолова настояват за нов конгрес, на който да има и ново лидерско състезание. На резервната скамейка за поста от доста време загряват Корнелия Нинова, Георги Гергов, Илияна Йотова, Георги Кадиев и др.
За да не остане най-краткосрочният председател на партията на Димитър Благоев, Миков ще трябва да изиграе сложен танц – хем да удържи фронта на най-голямата партия вляво, предотвратявайки напускането на членове на БСП и вливането им в АБВ, хем да работи за частични съюзи на местния вот заедно с азбукарите. На всичко отгоре казват, че Станишев искал да овладее отново партията си чрез свои хора. Един от които е бившият енергиен министър Драгомир Стойнев. Същият Стойнев – по волята на предишния лидер, сега е партиен заместник на Миков.
Всъщност по всичко личи, че местните избори, естествено, ще наложат формулите на сътрудничество вляво. Случи ли се това, ръководителите на отделните формации ще бъдат принудени да помислят за общи действия и на национално ниво. Стига премиерът Бойко Борисов да не ги сюрпризира с оставка и искане за извънредни парламентарни избори. Но при тежката икономическа ситуация в страната по-логично изглежда той да направи генерален ремонт на кабинета и отново да седне на масата на преговорите с БСП. Преди местния вот резултат от подобен ход едва ли ще има. В края на есента обаче формулата "широка управленска коалиция” може и да се случи.
