На днешния ден през 1767 г. е роден Жан-Батист Сей (Jean-Baptiste Say), френски икономист и бизнесмен. Той произхожда от семейство на лионски търговци, става капиталист-фабрикант, пръв професор по политическа икономия, привърженик е на стопанския либерализъм – laissez-faire.
Жан-Батист Сей е имал класически либерални възгледи и е бил привърженик на конкуренцията, свободната търговия и премахването на ограниченията пред бизнеса и предприемачеството. Основният му труд е "Трактат по политикономия" (Traité d'économie politique, 1803 г.). Той е известен със Закона на Сей, който е на негово име, макар че Жан-Батист Сей е бил само негов поддръжник и популяризатор. Според него производството и продажбата на блага в дадена икономика автоматично създава доход за производителите, който се връща обратно в икономиката и създава достатъчно търсене за закупуването на стоките. Така производството се определя от предлагането на стоки, а не от търсенето. Незаетостта на хора, земя или други ресурси би било възможно само доброволно или поради някакво ограничение на търговията.
Жан-Батист Сей е и един от първите, които твърдят, че парите имат неутрално въздействие върху икономиката. Те не са желани сами по себе си, а заради това, което може да се купи с тях. Увеличаването на парите в обращение би увеличило цената на стоките, изразена в пари (предизвиквайки инфлация), но не би променило относителните им цени или произвежданото количество. Тази идея е доразвита в количествената теория на парите.
Идеите на Сей спомагат за възникването на неокласическата икономика по-късно през 19 век.
Законът на Сей или закон за пазара е икономически принцип на класическата икономика по името на френския бизнесмен и икономист Жан-Батист Сей, който казва, че "продуктите са заплащани за продукти" и "пресищане на пазара може да се случи, само когато има твърде много средства за производство приложени върху един тип продукт, а не върху друг". Според Сей рационалният бизнесмен никога не би спестявал пари, той незабавно би похарчвал всички пари, които получи "тъй като стойността на парите е също така нетрайна".
Закон на Сей е бил като цяло приеман през 19 век, макар изменен така, че да включи идеята за цикъл на бум и спад, който той вижда като естествен и неизбежен. По време на световната и особено в Америка Голямата депресия, през първата половина на 20-тия век, възниква икономическа школа, която оспорва заключенията на Сей, тази школа е Кейнсианството. Кейнсианска икономика се застъпва за смесения тип икономика – основно частен сектор, но с голяма роля на държавното управление и публичния сектор – и служи като икономически модел през последните години на Голямата депресия, Втората световна война, пост-военната икономическа експанзия (1945–1973 г.), макар че губи от своето влияние след стагфлацията от 70-те на 20 век и навлизането на монетаризма и неолиберализма.
Финансовата криза от 2007-2010 г. връща дискутирането на Кейнсианските идеи и предизвиква възраждане на Кейнсианскта мисъл. Предходният британски министър председател Гордън Браун, настоящият президент на САЩ Барак Обама и други световни лидери са използвали Кейнсианската икономическа мисъл за създаване на държавни икономически стимули и програми за такива, за да се опитат да асистират икономическото положение на техните страни.
Кейнсианството оспорва Закона на Сей, а дебатът между класическата икономика и Кейнсианската икономика продължава и днес.
