Жена почина от инсулт, защото общинска болница с ниско ниво на компетентност я отпрати. Дете си отиде от перитонит, докато го закарат до голяма лечебница, в която да оперират апендикса му. Пациентка се спомина в линейка на път за Враца, след като обиколи половината Северна България и нито една лечебница не пожела да я приюти. Такава бе и съдбата на мъж, разкарван залудо с часове между столичните болници. Това е само началото на черната хроника, която в огромна степен бе "отворена" с въведените през 2010-а медицински стандарти и нива на компетентност.
Стигна се дотам министър Петър Москов да изпраща заповед до всички болници и клиники, с която им нарежда да не пускат пациентите в спешни състояния, без да ги прегледат, както и да използват линейки за транспортирането на хората между лечебните заведения. Тоест, депешата парадоксално изисква от лекарите… да си вършат работата. Но хората в бели престилки не са главните виновници в тази ситуация, а по-скоро са жертва на колективното чиновническо недомислие. Ако медиците изпълнят дълга си пред Хипократовата клетва, без да имат необходимата квалификация и, не дай Боже, случаят завърши с фатален край, ще бъдат изправени пред съдебната скамейка, ще загубят правата си да практикуват, а е твърде вероятно и да погледнат затворническите решетки от вътрешната им страна.
По принцип медицинските стандарти бяха създадени с най-добри намерения – да вдигнат качеството на медицинските услуги, да ограничат разходите на по-малките болници и на губещите клиники, както и да осигурят по-добър достъп на пациентите до лекарска помощ. Четири години по-късно равносметката от използването им е плачевна за всички по веригата. Пациентите обикалят като бездомници от клиника в клиника, докато някой благоволи да ги приеме. Медиците в малките болници получават по-ниски заплати и се деквалифицират, тъй като им е
отнето правото да лекуват "рутинни" диагнози
от типа на вирусни инфекции, възпален апендикс, херния или пневмония. Колегите им в държавните и областните здравни заведения пък нямат време за реакция, тъй като болните пристигат при тях в твърде критични състояния. Отнесоха го и общинските лечебници – те получиха най-ниското първо ниво на компетентност. Така им бяха отнети най-доходоносните клинични пътеки, в резултат на което бюджетите им бяха орязани наполовина, а някои от тях (например в Бобов дол и белодробната болница в Шумен) хлопнаха кепенците.
В момента съществуват фрапантни недомислици, родени от медицинските стандарти. Например за клинична пътека №178, касаеща операцията при диабетно стъпало, се изисква отделение по хирургия или ортопедия от второ ниво. Но ако дейността се извърши в хирургия, е необходимо наличието на шестима лекари в клиниката, докато за ортопедичното отделение са достатъчни четирима. А тази операция с години се е правила успешно от един лекар, плюс анестезиолог. Да вземем и хроничните бронхити. Те бяха причислени към второ ниво болници с шест медици в отделение, при все че тези случаи рутинно бяха поемани от общинските заведения. Лекари, учили и специализирали 11 години медицина и вътрешни болести, нямат право "да пипат" белодробни и сърдечносъдови болести, ако работят на неподходящото място. За да приемат болни с диагноза пневмония, от болниците се иска да имат функционираща вирусологична лаборатория. А такива съществуват само в по-големите лечебни заведения у нас.
Това е само върхът на айсберга. Какво се случва отдолу, най-добре знаят потърпевшите. Но е факт, че и в здравното ведомство постепенно започват да осъзнават каква каша са надробили. Неотдавна министерството публикува проект на Наредба № 20 за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична и лицево-челюстна хирургия. На "първо четене" той бе отхвърлен от Върховния административен съд с мотива, че промяната не е мотивирана финансово и не е посочено какви резултати се очакват от прилагането й. После излезе и исканото от съда допълнение, но според специалисти в наредбата са останали доста противоречиви текстове. Например поради липсата на детски хирурзи се изисква наличието на само двама в болница, като единият може да е без завършена специалност, докато за пластичната хирургия са необходими петима лекари, от които четири със специалност и с обем на работа минимум 500 операции на година. С други думи, доходните пластики се насочват само към клиниките в три-четири големи града.
Съдебно решение чака и приетият с Наредба №15 през юли 2014-а стандарт по ревматология, който бе атакуван в пакет от Националното сдружение на частните болници, Сдружението на общинските болници и Центъра за защита на правата в здравеопазването. В жалбата се посочва, че здравният министър (в случая д-р Таня Андреева) е превишил правата си и е излязъл от делегацията на закона, като е приел разпоредби, за които няма законово основание. Визират се завишените изисквания към лечебните заведения за брой персонал, както и абсурдният според засегнатите текст, задължаващ клиниките да имат собствен скенер. "Новите рестрикции удрят най-тежко пациентите, чийто достъп до специалисти по ревматология и без това е силно ограничен от малкия брой лекари с такава специалност. В резултат няколкото болници, които отговарят на новите условия, вече въведоха
само платен прием до специализираните кабинети
и дори изискват заплащане за издаване на протоколи за лечение по каса", казват жалбоподателите. Отделно от пациентската организация дори проведоха дискусия под наслов "За какво и кому служат медицинските стандарти"? Крайният резултат е абсолютно еднопосочен – тотално отричане на статуквото.
"Така наречените "медицински стандарти" и "нива на компетентност" са създадени от здравната администрация и "феодалите" в медицината с една-единствена цел – опит за убиване на конкуренцията чрез пренасочване на пациенти и централизиране на ресурса в здравеопазването. Тези стандарти и нива важат с пълна сила за частните болници, с по-малка сила за областните и общинските и въобще не важат за държавните – там всеки проверяващ си затваря очите за липсата на определения брой специалисти и другите глупави изисквания. В нормалния свят има разработени протоколи за всяка една медицинска дейност и правилният подход за извършването й. Никъде няма количествени показатели за брой персонал и кошчета за боклук", казва медик.
Човек, подписан като "д-р Георги Тодоров", добавя, че така направени, повечето медицински стандарти обслужват малка "екстрактна" група във всяка специалност, превръщайки я във един вид пирамидална структура, в която най-отгоре е назначеният национален консултант, а под него са ръководителите на катедри. Според него въпросът е и икономически, тъй като забраната за работа на една структура на практика пренасочва дейност и пари към други места. От Българския кардиологичен институт смятат, че медицинските стандарти в България се пишат и прилагат не с цел гарантиране на достъпа, качеството и безопасността на пациентите, а да създават административни и нормативни бариери за
ограничаване на конкуренцията между лечебниците
и за монополизиране на определени терапевтични сектори. Специалисти предлагат въвеждането на нови стандарти за натовареност, които да отчитат резултатите от работата на всеки лекар и болница, например с показатели като брой смъртни случаи, повторни хоспитализации, вътрешноболнични инфекции и среден престой на пациент. Психиатърка споделя, че стандартът в специалността й е "идиотски и безумен", тъй като задължава психично болните "да прелитат" за по 10-15 дни през клиниките, за да вземат последните субсидията си.
"Най-голямата тъпотия са нивата на компетентност. Как може структура да се оценява по този начин? Компетентността е характеристика на отделния човек. Да определяш нива на компетентност на легла, хирургични маси, наличие на мивки и тоалетни е пълен абсурд. Тази глупост беше въведена само за да се пренасочат пациенти към големите болници, уж за да не трупат дългове. Само че дълговете им продължават да растат." Това като че ли е мнението, най-добре обрисуващо абсурдите на системата.