Централната банка се намира в доста некомфортна ситуация. Изгражданият от 1997 г. насам имидж на единствен и безапелационен арбитър на финансовия сектор, чиито решения и констатации не подлежат на съмнение, се разклати сериозно през лятото и есента на 2014-а. Стигна се дотам БНБ да твърди, че банковият надзор – фундаментът на стабилността на финансово-кредитната система, е бил въведен в заблуда. Което даде основание на политици, на финансисти и икономисти да искат тази основополагаща функция на институцията да бъде предоставена на Европейския банков надзор.
Управителят на Централната банка Иван Искров пък внезапно се оплака, че няма достатъчни правомощия по отношение на контрола върху банките и затова поиска повече права, като ще му търсят по-голяма отговорност. И тук стана ясно, че шефовете на БНБ, освен че могат да бъдат заблудени, имат и къса памет. То като че ли първото следва от второто. Защото от средата на 1997 г., когато Централната банка възстановяваше авторитета си след финансовия погром на държавата от 1996-а, управителят на БНБ нямаше никакви права по отношение на надзора. По това време и повече от девет години след това единствено подуправителят на БНБ и началник на управление "Банков надзор" даваше и отнемаше лицензи и "правораздаваше" в банковия сектор. През този период бяха отнети лицензите на три банки, а една преживя квестура и оцеля и никой не се усъмни в авторитета на БНБ.
Едва през 2006-а даването и отнемането на лиценз и поставянето на банка под специален надзор бе отнето като уникално правомощие на подуправителя и началник на управление "Банков надзор" и бе прехвърлено на управителния съвет на БНБ. По този начин колективният орган на управление, а заедно с него и председателят му – гуверньорът, получиха властта да вземат най-важните решения за съдбата на една банка – за нейното раждане, за нейното лечение и за склопяването на очите й (образно казано). Така че Иван Искров наистина е получил допълнителните права, защото той е управител на БНБ от 2003-а. Интересно какви още допълнителни правомощия по отношение на съдбата на всяка една банка желае да получи сегашният гуверньор. Може би иска да има последната дума при налагането на всяко надзорно решение? Но при това положение ще е по-добре длъжността подуправител и началник на управление "Банков надзор" да бъде закрита, функциите на въпросния подуправител да преминат в ръцете на гуверньора, а управлението да бъде на пряко негово подчинение (като в Сметната палата).
Ако нещата са тръгнали нататък, най-добре ще е гуверньорът да поеме пряката и пълна отговорност и за управление "Банково", и за управление "Емисионно", а всички останали членове на управителния съвет да са лица с административни и съвещателни функции.
Другият вариант е: не управителят, а управителният съвет на БНБ да бъде натоварен с отговорността да взема всички надзорни решения. Но се знае, че в България колективната отговорност е равносилна на колективна безотговорност.
Каквито и промени да се правят в Закона за БНБ, те едва ли трябва да се случват преди разплитането на възела с нейното управление. Възел, защото през 2015-а ще трябва да бъдат избрани един управител и двама подуправители. Тук трябва да обърнем внимание на една подробност и тя е, че по правило управителят и подуправителите са екип. Неслучайно в Закона за БНБ се казва, че подуправителите се избират от Народното събрание, но по предложение на управителя. Вярно е, че той винаги наследява двама от подуправителите. Но това е продиктувано от желанието за политическа независимост и професионална приемственост в банката. И след приключването на техните мандати гуверньорът винаги може да предложи заместниците им. Нещо повече, парламентът не може да избере подуправител, без тази кандидатура да е съгласувана с гуверньора. Такива са правилата.
Сегашната ситуация обаче е доста комплицирана. Проблемът е, че мандатът на подуправителя и началник на управление "Банков надзор" Цветан Гунев се очаква да бъде прекратен предсрочно. Това ще стане, ако той шест месеца не е в състояние да изпълнява задълженията си, а нещата вървят точно към такава развръзка. По искане на прокуратурата съдът отстрани Гунев от длъжността му и той може да бъде възстановен на нея само ако делото срещу него бъде прекратено или го оправдаят. Така както се очертават нещата обаче, това няма да стане през следващите шест месеца. Ето защо най-вероятно ще се наложи да бъде избиран нов шеф на надзора. И кой ще го предложи? Управителят, за когото всички политически сили казаха, че трябва да си подаде оставката, но той отговори, че няма намерение да го прави, преди да изтече мандатът му на 10 октомври 2015 г.- след десет месеца. Само че дали наследникът на Иван Искров ще е склонен да работи с подуправител, предложен от предшественика му? Новият гуверньор ще трябва да се примири с обстоятелството, че ще има за шеф на банковия надзор човек, избран независимо от волята му няколко месеца преди самият той да бъде назначен. Този абсурд може да бъде преодолян само ако Иван Искров все пак подаде оставка седмица или месец след като поради невъзможност да изпълнява задълженията си подуправителат Цветан Гунев се раздели с поста си (по груби сметки в края на май).
Другият вариант е след като парламентът гласува посочения от Искров наследник на Цветан Гунев, самият Искров да бъде преизбран за гуверньор. Това не е невъзможно, независимо че след събитията през миналата година звучи по-скоро като научна фантастика.
Третият човек, за чието подуправителско място Народното събрание ще трябва гласува, е началникът на управление "Емисионно" Калин Христов. Ако той не бъде избран за гуверньор на БНБ, почти сигурно е, че ще бъде преизбран за подуправител и началник на същото управление. Ето, в такава заплетена ситуация е ръководството на Централната банка. И докато тя не намери някакво адекватно решение, едва ли си заслужава депутатите да гласуват, каквито и да е промени в Закона за БНБ.
