"В шест и тридесет часа вечерта в един петък през януари международното летище "Линкълн" в щата Илинойс все още продължаваше да работи, макар и с големи трудности. Над летището, както и над целия Среден запад на Съединените щати бушуваше най-свирепата и най-опустошителната снежна буря от пет-шест години насам. Вече трети ден виелицата не стихваше. В работата на летището – като в заслабнал и съсипан организъм, започнаха да се появяват сериозни смущения."
По любознателните читатели със сигурност са познали думите на Артът Хейли от бестселъра му "Летище". Същият заслабнал и съсипан организъм обаче е и най-голямото международно българско летище – столичното. И то без да бушува някаква сериозна буря. Него го яде вътрешна болест, от която самото то, или по точно хората, които го ръководиха през последните години, нямат желание да се отърват. Как да си обясним иначе, че въпреки непрестанно покачващия се поток от пътници работата му не върви – финансовите резултати са трагични, пазарният дял при обслужването на авиокомпаниите намалява, търговските му площи стоят незаети години наред.
Силно намирисват и обществените поръчки – купува се скъпа безсмислена техника, която след това стои по складове и хангари. Последният пример е от края на тази година и става въпрос за близо 1.2 млн. евро, които ще плати "Летище София" за два нови снегорина.
========================
Договорът е подписан на 29 декември миналата година с швейцарската компания "Марсел Бошунг". Избраният изпълнител е един от най-старите и реномирани доставчици на специализирана почистваща авиотехника на Стария континент. Въпросът обаче е необходима ли е на летището такава техника?
Източници на "БАНКЕРЪ", запознати с делата на аеропорта, смятат, че той разполага с достатъчно снегорини и не се нуждае от нови. Те припомнят случая с големите снегове в началото на 2012-а, когато благодарение именно на роторните машини на държавното дружество бе разчистена замръзналата магистрала "Хемус".
Справка в Агенцията за обществени поръчки също показва, че в последните години периодично се поръчва подобна специализирана техника. През 2009-а. отново е сключен контракт с "Марсел Бошунг" за два броя комбинирани снегопочистващи машини – големи снегорини, срещу 1 598 250 евро (без ДДС) плюс доставката на антиобледенителна машина за пистата на стойност още 557 хил. евро. През 2012-а пък е обявена обществена поръчка за доставка на още два броя високотехнологични снегопочистващи машини, предназначени за почистване на пистите, пътеките за рулиране и перона през зимата. Доставчик тогава е норвежката фирма "Овераасен", на която бяха платени над 1.5 млн. евро. Излиза, че за няма и пет години "Летище София" се е обзавело с шест нови снегорина за близо 4.3 млн. евро. И като се има предвид колко време продължава зимата в България, подобна инвестиция не изглежда особено оправдана.
Впрочем, както вече писахме, Агенцията за държавна финансова инспекция проверява летището за обявените през последните години процедури и сключените по тях договори с изпълнители. Интересно ще е да се видят резултатите от работата й, още повече че финансовото състояние на компанията днес не е за завиждане. Аеропортът изгуби огромен дял от домашния си пазар и сви драстично приходите и печалбата си. И всичко това, при положение че откриването на новия Терминал 2 в края на 2006-а доведе до увеличаване на броя на пътниците до над 3 млн. годишно и предостави рекламни и търговски площи, съизмерими с тези на едни от най-големите молове в страната. През 2007-а бе отчетена печалба от 21.856 млн. лв., а през 2008-а – впечатляващите 30.212 млн. лева. После кризата удари и авиацията – печалбата за 2009-а се сви до 14.9 млн. лв., за 2010-а бе малко по-добра – 15.334 млн. лв., за 2011-а 12.27 млн. лв., за да се стигне през 2012-а до едва 9.44 млн. лева. Но се оказа, че може да е и по-зле. Ситуацията през 2013-а уж се подобри. Отчетена бе печалба от 12.526 млн. лв., само че 7.935 млн. лв. от тях дойдоха от неспецифична за фирмата дейност и по-точно от продажбата на земя. Тоест без тази сума годишната печалба щеше да се срине до мизерните 4.5 млн. лева. Положението продължи да се влошава и през 2014-а – за деветмесечието бе записан посредственият за такова летище финансов резултат от 3.972 млн. лева.
