Съдебните решения, издадени от съдилища в страни членки на Европейския съюз, вече ще се изпълняват директно от частните и държавните съдебни изпълнители у нас, без да се налага да се вади дори изпълнителен лист. Това ще стане факт от 10 януари 2015 г., независимо че Народното събрание очевидно няма да успее да приеме нужните промени в Гражданскопроцесуалния кодекс. Нововъведението обаче идва по силата на регламент на ЕС, който се прилага с предимство пред нашето законодателство.
Измененията в българския ГПК, които трябва да бъдат приети, за да се включи регламент 1215/2012 в нашето законодателство, са внесени в Народното събрание буквално в последните дни на старата година – на 30 декември. Когато вече е било очевидно, че той дори няма да може да бъде разгледан в срок до 10 януари.
Вероятно именно заради това неистово бързане министерските чиновници са внесли безобразни като качество правни текстове, буквално преписани от регламента, съвършено неясни и неразбираеми за гражданите. Но за да не се изложим пред чужденците, макар и калпаво написани, промените в ГПК ще бъдат гласувани набързо, въпреки очевидните им недостатъци. А после практикуващите юристи ще си скубят косите как да ги прилагат.
Най-лошото в цялата работа обаче е, че има съдебни изпълнители, които изобщо не са чували за този регламент и – да пази Господ, ако от следващата седмица им се наложи да го прилагат. Нито знаят как ще стане, нито кого да попитат, за да им обясни. "От вас чувам. Нито са ни пуснали някакви указания, нито някой ни е правил обучение", признава държавен съдебен изпълнител от провинцията.
Всъщност регламентът променя не само правилата за изпълнение на съдебните решения – той преурежда и множество други постановки, свързани с международната компетентност на съдилищата при граждански и търговски спорове, както и при признаването и изпълнението на решенията им. Целта е обезпеченията по висящи спорове да се налагат бързо и ефективно в която и да е държава от ЕС, а издадените от съдилищата решения да имат непосредствено действие навсякъде в границите на съюза и да се признават и изпълняват без каквито и да било усложнения.
Най-осезателно и най-бързо обаче промените се очаква да бъдат усетени именно при принудителното изпълнение. Според внесените в парламента изменения постановеното където и да е в ЕС съдебно решение ще бъде достатъчно, за да се изсипе съдия-изпълнител пред вратата на длъжника. С новия текст 622а в ГПК няма да е нужно дори издаването на изпълнителен лист. Достатъчно е само да се подаде молба при съдебния изпълнител – частен или държавен, да му се даде копие от решението и удостоверение от съда по специален формуляр. И толкова. И длъжникът ще получи покана за доброволно изпълнение, както си му е редът. И ако срокът изтече, а той не направи нищо, директно ще се преминава към принудително събиране на вземането.
Пак според промените в ГПК длъжникът има едномесечен срок да обжалва изпълнението – регламентът предвижда възможност той да подаде "молба за отказ за изпълнение" в окръжния съд по постоянния си адрес.
Заради безобразното буквално преписване на регламента обаче за нормалния гражданин ще е просто невъзможно без адвокатска помощ да разбере дали има разлика между "молба за отказ за изпълнение" и "молба за отказ за привеждане в изпълнение" и какви са предпоставките, за да получи някаква защита. А това е недопустимо, защото законът създава норми за поведение, които следва да са разбираеми от хората – просто няма друг начин те да могат да си научат правата и да си ги търсят.
