"В крайна сметка коренът на всички форми на организирана корупция е политически. Системата така е подредена у нас, че хората, които се занимават с политика – по начина, по който това се прави в България, разчитат на безнаказаност. Тоест ние правим политиката, както я правим – купуваме гласове, правим каквото правим с обществените поръчки, разчитайки, че никой няма да ни потърси. За да се поддържа това положение, има много внимателно поддържане на съдебната система под продължаващо влияние от страна на политическата власт. "Разкачането" на съдебната от политическата система е ключовата цел, която трябва да постигнем."
Това заяви правосъдният министър Христо Иванов в сряда (7 януари) вечерта пред студенти и юристи по време на дискусия за съдебната реформа, организирана в Софийския университет от преподавателя по конституционно право и вече бивш служебен премиер проф. Георги Близнашки.
Констатацията на Иванов, че заразата на корупцията се просмуква в съдебната власт като политическо влияние в нея, може и да е спорна, но поне е видима. А още по-видима ще стане, когато се стигне до гласуване на конкретни законодателни промени, които биха позволили каквато и да било реформа в съдебната система и "разкачане" от политическите зависимости.
Впрочем, очаква се проектът за актуализация на стратегията да бъде приет без проблем и вероятно с впечатляващо мнозинство най-малкото по две причини: за да се хвърли малко прах в очите на Европа, защото стратегията ще се обсъжда буквално дни преди да ни шамаросат с поредния унищожителен мониторингов доклад на ЕК заради вмирисаното ни на гнили ябълки правосъдие. А и защото стратегията сама по себе си е напълно безопасна – тя ще стане факт само след като се приемат конкретните законодателни изменения. Дотогава тя ще е просто едно красиво, но твърде голо добро пожелание. При това политическо, което, както добре знаем, нищо не значи.
Министърът почти в прав текст призна пред студентите, че разчита на политическа воля за приемане на мерките, заложени в актуализираната стратегия за реформи, но не е сигурен, че ще получи подкрепа докрай. "Правя всичко възможно, за да се постигне консенсус, където е възможно", поясни Иванов.
Политическият консенсус ще е особено нужен, защото вече става ясно, че няма да мине без промени в конституцията. Поне за някои от най-дискутираните предложения – например за разделянето на ВСС на две отделни колегии за съдии и прокурори. По всичко изглежда, че ще има силен сблъсък на лобита, защото идеята е "парламентарната" квота от 11 членове във ВСС да се раздели на две: пет души от нея да формират съдийската колегия, а шест – прокурорската. По-големият брой на "спуснатите" от Народното събрание членове на ВСС ще е по-подходящо да отидат при прокурорите, за да е по-малка възможността за политическо вмешателство в съда, който трябва да остане арбитър – равноотдалечен от другите власти, смята Иванов. Идеята изглежда логична, но въпросът е дали тези, които ще гласуват такива промени, изобщо имат интерес от независим съд.
Любопитно е как политиците ще издържат теста. Още повече че според правосъдния министър проблемите около независимостта на съдебната власт са станали най-видими в периода 2009-2013 г., когато управляваше ГЕРБ. А те са на власт и сега.
Несигурна е и готовността на самата съдебна власт да участва в една качествена промяна, която да премахне порочните модели. Към председателските места в съдилищата има един доста нездрав интерес, констатира министърът, според когото в нормална среда това не би било така. И предвеща дълъг процес на "манталитетна промяна", докато се изчисти йерархически обвързаното мислене, насадено включително и сред съдиите, които по правило би следвало да са зависими само от фактите по делото, закона и от съвестта си.
