България, изглежда, е страна, в която на всяко смислено решение се падат по няколко недомислици. Тъкмо се зарадваш на някой разумен управленски ход и установяваш, че е съпътстван от грешки или от откровени опити за заобикаляне на закона. Това показва и съпоставката между две действия на столичната общинска администрация по отношение на притежаваните от гражданите моторни превозни средства. Дали става въпрос за неправилно тълкуване на закона, или за съзнателното му погазване не се наемаме да отсъдим. Твърдим само, че законът не е пластилин, който може да бъде преправян без ограничения само и само да се увеличат приходите в общинския бюджет.
Да започнем с добрата новина, за която научихме от финансовото министерство по празниците. От началото на тази година гражданите няма да са задължени да декларират лично придобиването, отчуждаването и спирането от движение на автомобили – това ще става по служебен път. Общините и МВР ще си обменят всекидневно по електронен път данните за регистрираните и свалените от регистрация автомобили в системата на КАТ. Електронната услуга ще правят всички местни администрации, които използват специална програма за обработка на местни данъци и такси. Досега това се правеше пилотно в София-град, в Пловдив и във Велико Търново. До края на годината вече ще става общо в 206 общини.
При това ни обещават разширение на електронните услуги – както с цел да се засили контролът и да се увеличат приходите, така и за улеснение на гражданите. Ще се правят онлайн проверки за неправомерно ползване на данъчни облекчения. С персонален код ще правим справки за местните данъци и такси, които дължим, ще подаваме по електронен път и декларации за придобиване на имоти, а местните власти ще ни връщат имейл дали документът е обработен. Ето обаче и пример как стремежът за нарастване на приходите влиза в разрез със закона.
Семейство отива, както всяка година, в районната община, за да получи служебна бележка, че е освободено от плащане на данък за МПС. Всеки от съпрузите има решение от ТЕЛК за загуба на работоспособност над 50% и притежава по един автомобил, закупен на негово име и с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117.64 kW. Точно това изисква чл.58, ал.1, т.4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Години наред не е имало проблем с тези им данъци. Но сега им казват, че трябва да изберат кой от двата автомобила да бъде освободен от данъка. В едно семейство можело да има само един такъв автомобил, защото законът бил променен и така било "от миналата година".
Не им казали точно кой закон е променен, но споменали наличието на съпружеска имуществена общност (СИО). И подсказали на съпрузите, че е по-добре да изберат за освобождаване по-мощния автомобил, за да плащат по-малкия данък за другия. В крайна сметка по двете отделни заявления, с които всеки от съпрузите поискал бележка, че е освободен от данък за притежаваното на негово име МПС, били издадени две служебни бележки в уверение на това, че всеки от съпрузите не дължи данък върху 0.500 идеални части на всяко от двете МПС. А когато съпрузите склонили да платят данъка, им казали, че сега не може, защото още не е започнала данъчната кампания. В резултат те не могли да закарат автомобилите на технически преглед, с което пък рискуват да бъдат глобени солено от КАТ по Закона за движение по пътищата или застрахователите да откажат да им изплатят обезщетение, ако настъпи застрахователно събитие.
Историята изглежда толкова абсурдно, че решихме да проследим какво се случва по цялата верига. Първо погледнахме цитираната норма от ЗМДТ – тя не е променяна от пет години и е пределно ясна: лекият автомобил, собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117.64 kW е освободен от данък МПС.
Направихме справка и в Семейния кодекс и се уверихме, че и режимът на СИО-то си е същият, откакто е влязъл в сила през 2009 г., като изключим частично изменение в частта за личното имущество. В описания случай обаче хората си имат здрав брак, никой не отрича СИО-то спрямо колите и не претендира, че са лично имущество на съответния съпруг.
Обърнахме се към началника на отдел "ЗМДТ" в районната администрация, където живеят съпрузите, и чухме същото – имало законова промяна, но началничката не знаела каква точно. Когато контрирахме, че законите не са променяни, ни беше казано това, което подозирахме – че става дума за "дописване" на законовите норми с вътрешни инструкции. Ако някой има претенции, да се обърне писмено към юристите на общината.
Продължихме по-нататък по административните стъпала и абсурдът набъбна. В разговор със заместник-кмета по финансите на Столичната община Дончо Барбалов и с директора на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" Лидия Кираджиева стана ясно, че общинската администрация е жертва на объркване, в дъното на което стои Националната агенция за приходите (НАП). Тя е издала въпросните инструкции, въпреки че администрирането на местните данъци и такси е работа на общините. Г-жа Кираджиева беше категорична: "Проблемът ми е пределно ясен, с Красимира Узунова от НАП водим спор по него от години. Споделям изцяло вашето становище, но по закон НАП е основният ни методолог и сме длъжни да изпълняваме указанията й. А в случая тълкуването на агенцията е абсолютно противоположно на това, което смятаме и аз, и вие."
Парадоксите обаче не свършват. Всъщност не става въпрос дори за официални указания, а за епизодични "разяснения", правени през последните години. Те са провокирани от оплаквания на граждани и някои от тях са описани. В указанията са цитирани същите разпоредби в ЗМДТ и в Семейния кодекс, но става въпрос само за случаи, в които двамата съпрузи притежават автомобил като семейно имущество, но само единият от тях е освободен от данък МПС въз основа на ТЕЛК-ово решение. И НАП разяснява, че "когато лекият автомобил, за който се претендира освобождаване от данък върху превозните средства, е съпружеска имуществена общност, преференцията се прилага относно идеалната част, притежавана от инвалида".
Абсолютно правилно, две мнения не може да има. Но в случая казусът е друг, защото и двамата съпрузи са освободени от данъка въз основа на решения на ТЕЛК. Това, че двамата са съсобственици, с нищо не променя нещата и не ограничава правата им, защото преференцията на всеки се отнася за неговата идеална част. Районната администрация обаче така се е оплела от указанията на НАП, че ги е доразвила в пълен разрез със закона. И се стига до едно абсолютно безумие, защото излиза, че за да ползват своето законно право, съпрузите трябва… да се разведат. Или поне да поделят своето имущество в рамките на брака, като преминат от режим на общност към режим на разделност.
Това, разбира се, никой няма да направи само заради един данък върху МПС. И ако иска да защити правата си, ще трябва да води дело, за да оспори едно флагрантно закононарушение. Междувременно ще бъдат събрани суми, които се явяват недължимо платени и може да се разчита, че ще бъде върната само част от тях заради естествените затруднения на хората с увреждания да тичат по съдилищата. Колкото до принципния проблем, че разни инстанции дописват законите по недопустим начин с указания, инструкции и разяснения, които ги обръщат понякога наопаки, аргументът се подразбира – криза е, пари трябват.
Красимира Узунова, главен юрисконсулт в НАП
Който недоволства, да ни съди!
Г-жо Узунова, защо НАП дава на общините указания за прилагането на преференцията за инвалиди, които са в разрез със закона?
– Е-е, ама защо този въпрос се повдига пред медиите, след като мястото му не е там? Търкаляме го вече три години. Масово е недоволството – то не бяха сигнали, то не бяха жалби до омбудсмана. Изобщо не смятам, че тези неща трябва да се обсъждат във вестниците и в телевизиите, има си друг ред.
Но нали източникът на проблема са вашите указания, общинските администрации на тях се позовават.
– Да, но имаше законова промяна и ние даваме указания по нея. Категорично изпълняваме закона.
Коя разпоредба е променена?
– Ами чл.58, ал.1, т.4 от ЗМДТ
Проверих, тя не е променяна от пет години, а в указанията си се позовавате на нея и на наличието на СИО.
– Е, текстът е един и същ, но нещо променяха. Сега не мога да се сетя точно какво. Законът дава право от данък МПС да бъде освободен само един автомобил в семейството, защото преференцията е само за притежаваната от всеки съпруг идеална част. А не може да делим колите на половинки.
Тъкмо вие го правите. Ако и двамата съпрузи са освободени от данъка, това не означава ли, че са освободени и двата автомобила? И кое е тогава задълженото лице? Законът няма предвид притежаван от семейството автомобил, а от отделен съпруг, който е освидетелстван от ТЕЛК.
– Казах ви – не може повече от един автомобил. Това са официалните указания на НАП.
А по какви критерии се прави изборът за освобождаване на по-мощния автомобил? Това пък не лишава ли общината от приходи?
– Хайде сега, те надали са събрали от всички данъка върху МПС, та да издребняваме чак дотам.
И твърдите, че всичко това е законосъобразно?
– Какъв е смисълът на закона, казваме ние. Който не е съгласен, да изложи съображенията си в съда. Ако ни осъдят, ще си променим практиката. Между другото сега се сещам, че законът наистина не е променян, а преди около две години беше сменен информационният ни продукт. Той следи дали и другият съпруг ползва освободен от данък МПС автомобил.
А-а, такава била значи работата. Законът си е същият, но го прилагате съобразно информационния продукт?!?
– Колко пъти да ви кажа, че на освобождаване в едно семейство подлежи само един автомобил. Знаете, че хората с увреждания не разполагат дори с един автомобил. Какви са тези семейства инвалиди, които разполагат с два?!
