Поразителната тишина, настъпила след решението на Върховния административен съд (ВАС) за прекратяване делото за лиценза на Корпоративна търговска банка (КТБ), е особено показателна за състоянието на правовия ред в страната. Двама от съдиите в тричленката наложиха мнозинството си над третия член на състава в акт, обезсмислящ напълно закона и правната логика. Определението им от 13 януари е зрелищна демонстрация на ценностната йерархия в правосъдието – пред поръчката и интереса юридическата норма е ненужен аксесоар. В случая оставяме настрана кои са носителите на интересите, защото когато делото е в съда, едноличен властелин би трябвало да е законът.
Двама от съдиите, Таня Вачева и Иван Раденков просто изпълниха публично отправените заръки на изпълнителната власт случаят да бъде приключен незабавно във вреда на жалбоподателите – акционерите „Бромак” ЕООД, „Бългериан Акуизишън Къмпани II” С.а.р.л., ООД, Орлин Русев и Вера Ахундова. Мотивът е липса на правен интерес, който те твърдят, че имат, тъй като решението на БНБ за отнемане на лиценза не само обезценява акциите им, но застрашава да доведе до пълна загуба на направеното капиталовложение. Вачева и Раденков споделят напълно тезата на Централната банка, подкрепена и от прокуратурата в лицето на Емилия Маскръчка. И правосъдието попада в омагьосан кръг, който няма нищо общо с… правосъдие.
Съществено в случая е не че ВАС развали от раз първоначалното впечатление за балансираност в разглеждане на делото, макар че това стана след брутална публична атака на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов. Съдът би трябвало да се срамува основно заради крайния си акт, с които прави законодателя на малоумен. Същият, за когото всички допреди няколко месеца твърдяха, че е сътворил най-доброто банково законодателство в Европа. Оказа се, че с тълкувателна дейност, чиято роля е да изяснява целта и смисъла на закона, той може не само да бъде напълно игнориран.
Какво излиза от решението на ВАС? След като съдът отрече правото на вложителите и изпълнителните директори на банката да оспорят решението на БНБ за отнемане на лиценза, в играта останаха акционерите и самата КТБ. Постъпателното отстраняване на всички недоволни е сигурен признак, че резултатът е бил предизвестен, но съдът не е имал кураж да изпълни поръчката наведнъж. Когато идва ред на акционерите, квесторите Станислав Лютов и Елена Костадинчев заемат незабавно позиция срещу тях. В качеството си на представляващи КТБ те внасят в последния работен ден на миналата година писмено становище, в което подкрепят изцяло позицията на БНБ.
Тя е, че жалбите на акционерите са недопустими поради липса на пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. Повтаряйки тезата на Централната банка, че обжалваното решение не засяга пряко и непосредствено правната сфера на акционерите, квесторите заявяват, че засегнато е "единствено юридическото лице "КТБ" АД като кредитна институция". В същото време обаче квесторите не оспорват решението на БНБ, въпреки признанието си, че то засяга представляваната от тях банка. Единственият възможен извод е извън здравия разум – излиза, че според квесторите решението на Централната банка за отнемане на лиценза на КТБ е засегнало благоприятно правната й сфера. И те като нейни представители нямат правен интерес от оспорването му.
Проблемът не е, разбира се, в процесуалното поведение на квесторите. Повече от ясно е, че като назначени от БНБ те ще застанат на нейната позиция. Големият въпрос е какъв е този върховен съд, който не дава пет пари за ключови процесуални права и механизми за съдебен контрол. Как да бъде осъществен той, щом съдът отрича правото на всички категории жалбоподатели да реализират едно законово установено право. Признава го единствено на квесторите, чийто правен интерес е формален, а не действителен. По закон правото да бъде оспорено решение за отнемане на банков лиценз възниква, след като управлението й е поето от квестори. Тези ли са смисълът и целта на закона – едно евентуално незаконосъобразно решение със зашеметяващи финансови измерения да не може да бъде оспорено всъщност от никого?
Показателно е и друго. След вълната от внезапни констатации, че банковото ни законодателство явно не е толкова добро, колкото го представяха, няма конкретни предложения за поправянето му. Тук не става въпрос за въвеждане на директиви и регламенти, което рано или късно ще стане, а за простички неща. Първото нещо след решението на ВАС би трябвало да е законодателна дискусия за изрично посочване в Закона за кредитните институции на кръга лица, имащи пряк и непосредствен интерес да оспорват решение за отнемане на банков лиценз.
Подобна регламентация не би накърнила досегашната практика на ВАС, защото съдът не се е сблъсквал с банков фалит. Тази практика е установена по всевъзможни видове административни дела, но не и по банкови. А банковото законодателство е специално и лековатото възлагане на съдебния контрол върху прилагането му изцяло по общия ред на Административно-процесуалния кодекс (АПК) е изключително опасно. Видно от делото за лиценза на КТБ, съдът се усети с развързани ръце да преценява по един и същ калъп глоба от 20 лв. и санкция за милиарди.
Именно това признават Вачева и Раденков, посочвайки, че "правото на съдебно оспорване на административните актове не е абсолютно право", че "легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу актове на изпълнителната власт, която допуска конституцията, не е безгранична", и че "нито конституцията, нито процесуалният закон допускат възможността на всеки и всякога да атакува всички административни актове". Тълкуването им, че акционерите нямат пряк и личен правен интерес от оспорване на решението за отнемане на банковия лиценз, защото били засегнати само косвено от предприетите от надзорния орган специални мерки, е всъщност проява на безконтролност, насърчена от липсата на законова норма. Защо да не приложат тълкувателната си практика по аналогия и спрямо дело за банков лиценз, щом законът не е дописан?
Всъщност има защо, но е въпрос на професионален и личен морал. Третият член на състава, Соня Янкулова, го доказа с особеното си мнение, чиято особеност се състои в това, че е обратно на тяхното. Янкулова започва точно с това, което отличава казуса от другите – особеното място на банковата система в икономиката и живота на страната. Тя признава основополагащия принцип на корпоративния капитал дружествата да се обособят като юридически лица, ограничавайки рисковете и отговорността на държателите на капитала им. Но изтъква, че тази ограничена отговорност не може да води до невъзможност за защита на толкова големи интереси.
На първо място, съдия Янкулова отхвърля тезата на БНБ, че ръководството на КТБ било едва ли не съгласно с погрома й, понеже не оспорило своето отстраняване. Янкулова подчертава факта, че изпълнителните директори са спазили стриктно закона, подавайки своевременно молба до БНБ за поставяне под особен надзор с цел подкрепа и оздравяване. В този случай квестори се назначават задължително и е без значение дали отстранените шефове оспорват акта за отстраняването си. Дори той да бъде отменен от съда, те ще си останат реално отстранени, тъй като квесторите са заели мястото им по закон. Следователно, заключава Янкулова, съгласно българското законодателство – когато за една банка е налице опасност от неплатежоспособност, тя няма друг избор, освен да се съгласи с преустановяването на всички правомощия на управителните си органи. Обратното би означавало да се самоубие – членове на тези органи да поемат наказателна отговорност, а банката да се лиши от оздравителни мерки, които всъщност иска – пак по закон.
Янкулова отхвърля и друг подобен спекулативен довод на БНБ – че щом акционерите не са оспорили акта за лишаването им от право на глас, значи са напълно съгласни с назначението на квесторите. Така не било изпълнено условието за изключителност на обстоятелствата, което съдът в Страсбург признава като основание за оспорване на решението от страна на акционерите. Изключителността на обстоятелствата се състои в това, управителните органи да са лишени от възможност да защитят интереса на дружеството, поради което е допустимо изключение от общия принцип за липса на правен интерес у акционерите. В този случай на тях е признато правото да направят това, което управителните органи не могат да направят поради независещи от тях причини. Съдия Янкулова посочва, че е без значение дали акционерите ще обжалват решението на БНБ за отнемане на правото им на глас. Дори да бяха го обжалвали и то да беше отменено, те нямаше да могат да заменят квесторите с избрани от тях управителни органи.
Янкулова прави и важно разграничение в тази насока. Според нея ръководството и акционерите на КТБ безспорно са изразили съгласие за назначаване на квестори, но само в производство по поставяне на банката под специален надзор, което има за цел да я оздрави. Те не са изразили съгласие тези органи да ги представляват и по отношение на преценката да се оспори ли актът за отнемане на лиценза. "Когато си дал съгласие да ти се прелее кръв, не значи автоматично, че си дал съгласие и да ти се ампутират двата крака", мотивира се образно Янкулова. Което пък кореспондира откъм наситеност със сравнението на адвокатите по делото, че "да твърдиш, че акционерите в една банка нямат правен интерес да оспорват отнемането на лиценза й, понеже биха получили средства при осребряването на имуществото й в производството по несъстоятелност, е равносилно на друго абсурдно твърдение – че наследниците на пациент, който е на смъртен одър заради неправилна диагноза или неадекватно лечение, нямат правен интерес да бъде установена лекарска грешка, понеже ще си разпределят наследството му".
Заключението на Янкулова е, че към момента на приемане на решението за отнемане на лиценза на КТБ представляващите я органи – квесторите, са назначени против волята на акционерите. Към този момент управителните органи на банката са с преустановени правомощия и не могат да задвижат съдебно производство за оспорване на решението. "За квесторите е напълно разбираемо, че няма да оспорят решението на органа, който ги е назначил и на когото те единствено са подчинени. А да се остави без съдебен контрол един акт на държавен орган, с който се отнемат права и за който законодателят е постановил, че подлежи на съдебен контрол само защото правният субект, който към този момент представлява банката, е в пряка зависимост от органа, чийто акт се цели да бъде предмет на съдебен контрол, е заобикаляне на закона – използване на правни техники за създаване на „теоретични и илюзорни права. Съдът е този, който, стъпвайки на основните права на правните субекти и изпълнявайки конституционното си задължение да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, следва да превърне илюзорното право в практически осъществимо и ефективно", мотивира се Янкулова.
Съдийката не е съгласна и с друга спекулация на БНБ, че решението за отнемане на лиценза можело да бъде предмет на съдебен контрол и в производството по несъстоятелност. В него акционерите наистина могат да встъпят, но контролът относно лиценза е практически невъзможен, тъй като решението за това трябва да е влязло в сила. Съпоставяйки нормите, Янкулова стига до извода, че всъщност актът на БНБ за отнемане на лиценза нито може да бъде преразглеждан в последващото производство по несъстоятелност, нито изобщо може да бъде предмет на съдебен контрол, ако жалбата срещу него не е подадена от акционерите. Аргументи, които петчленният касационен състав на ВКС, пред който акционерите вече обжалваха първоинстанционното решение, трудно ще преглътне.
Един любопитен пример. Преди около три години Конституционният съд се произнесе по шумното дело за обжалваемостта на глобите до 50 лв. по Закона за движението по пътищата. Той гласеше, че те не подлежат на съдебен контрол – с презумпцията че са прекалено ниски, за да се водят дела за тях. Конституционните съдии бяха обаче единодушни, че "ограничението нарушава принципа на правовата държава и правото на защита на гражданите, а допустимостта на съдебното обжалване трябва да се обсъжда най-вече на плоскостта на основното право на защита". И още: "Да се допусне елиминиране или редуциране на съдържанието на основни права или на тяхното упражняване по съображения за целесъобразност е недопустимо, защото нарушава принципа за правовата държава и внася промени в баланса между изпълнителната и съдебната власт, без да има някаква опора в основния закон". В резултат санкции от по 50, 30 или дори 10 лв. станаха обжалваеми пред съда. Отнемането на лиценза на огромна по активите си банка обаче се оказа необжалваемо. При това за оспорването му пред съда не само няма законова забрана, а изрично е предвидена такава възможност. А дали глобеният с 20 лв. има по-голям, по-пряк и по-непосредствен правен интерес да се обърне към съда, отколкото голям акционер в банка с активи в размер на няколко милиарда, изглежда, знае само ВАС.
Софийският градски съд (СГС) отхвърля молби на вложители в КТБ, с които те предявяват вземанията си по делото по несъстоятелност. Мотивът на съдия Иво Дачев е, че тези искания се явяват преждевременно подадени. Съгласно Закона за банковата несъстоятелност кредиторите предявяват писмено своите вземания пред синдика в срок два месеца от вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Такова решение все още няма и синдик не е назначен, тъй като делото беше спряно веднага след образуването му. То ще бъде възобновено след приключване на процеса във ВАС по оспорване на решението на БНБ за отнемане лиценза на КТБ. Макар че СГС има формално основание да отхвърля подадените на този етап молби за предявяване на вземанията, чисто практически прилагането им към делото е въпрос на администриране. И кредитор, който е предявил вземанията си с преждевременно подадена молба, но не го е направил с нова след откриване на производството по несъстоятелност, би трябвало да бъде допуснат в него.
