В наши дни успешното държавно управление и въобще напредъкът на обществото са невъзможни без научното знание и неговата постоянна практическа реализация чрез съвкупност от структури, екипи и лица, които обозначаваме със събирателното название „експертиза”. Повечето хора днес толкова силно разчитат на носителите на компетентност, че понякога не обръщат достатъчно внимание кой, на какво основание и с какви мотиви се представя за такъв.
Често лицата, които се явяват пред обществото в ролята на експерти, заемат формални позиции в държавни, академични или бизнес структури. Макар че рядко става ясно дали те изразяват официални становища на тези инстанции, или просто някаква своя гледна точка, влиянието им се засилва от авторитета на институцията. Ако г-жа Х е посланик в дадена страна, някак по презумпция се приема, че тя отлично познава обстановката там и вярно информира както българското правителство, така и обществото за процесите, които най-пряко ни засягат.
Едва ли е нужно да се доказва, че колкото и добре да е подкрепено едно становище с научни доказателства, то не може да претендира за абсолютна истина, да не говорим – за единствено възможно практическо решение. Управляващите трябва да съпоставят различните експертни мнения и да избират кое (или комбинация от кои) да приложат. Неизбежната нужда от селекция и рисковете този подбор да се ръководи от субективни или користни подбуди съществува навсякъде, но у нас те са придобили опасни размери и все по-тежки последици.
Положението се усложнява поради характера на съвременните масови комуникации – всеки ден медиите ни препоръчват разни лица като енергийни и финансови експерти, специалисти по сигурността и тероризма, в областта на пенсионното дело и образованието и т.н., и ни внушават, че трябва
да се доверим на техните преценки
и препоръки. При това, както добре знаем, някои експерти и някои видове становища са много по-силно представени в публичното пространство от други, и то не защото се основават на по-силни аргументи, а защото подкрепят или се противопоставят на дадени интереси.
Честата поява в медиите, освен ако не се прекали, също затвърждава впечатлението, че даденият „експерт” заслужава доверие или поне внимание. Ако пък мнение на наш специалист е препечатано от чуждестранен вестник, то се приема направо като аксиома. Има някаква логика – много-много не ни търсят от чужбина, въпреки че трябва да си даваме сметка, че някои прояви на особено внимание също са продиктувани от
интереси, а не от любов към истината
или разнообразието на гледните точки. А ако експертът участва по-често на форуми в чужбина, отколкото у нас, и ако публикуват негови статии в известни издания, вече дори не е нужно да аргументира оценките си, колкото и бомбастични да са те.
Ето само един пример. Преди няколко дни, на представителен форум с участието на почти цялото българско правителство, един такъв международно авторитетен анализатор заяви дословно: „При нерешаване и нерегулиране на украинския въпрос е възможно да бъде търсено изостряне на конфликта и дестабилизация на други части на Европа. Не става дума за военна дестабилизация, но за икономическа, политическа и социална. От тази гледна точка, за жалост, Балканите са слабото място на Европа.”
Ефектно, нали? Само че липсват факти и аргументи, независимо че някои неща се приемат, както се казва, по подразбиране. Кой ще дестабилизира е ясно – Русия. Но има ли някакви данни, факти, симптоми? Или нещо се е говорело на ухо по време на прословутата вечеря с Путин? И как точно ще се осъществи тази дестабилизация? А и защо именно Балканите да са слабото звено – ако съдим по събитията от последните месеци и във Франция, и във Великобритания, че дори и в Германия се случват неща, които поставят под съмнение обединена Европа такава, каквато ни я представят за безалтернативна. Въобще, много неща са възможни – и някой да спечели от тотото, и да му падне саксия на главата, дори българските пенсионери да заживеят по-добре (въпреки че последното е по-малко вероятно от предпоследното). Но когато се дават тежки експертни прогнози, е необходимо да се внимава с назоваването на възможните неща. Освен ако целта на назоваването не е друга.
На основата на такива преценки се формира общественото мнение, оправдават се или се отхвърлят закони и правителствени политики, свикват се протести „срещу” и в „подкрепа на”. Така се упражнява
натиск върху управляващите
политици и партии, тласкат се институциите към едни или други решения, което на свой ред поражда съвсем реални последици за хиляди, понякога за милиони българи. Има случаи, когато тези решения, взети на основата на реална или мнима експертиза, имат дългосрочен ефект и определят живота на цели поколения или дори пораждат необратими изменения. Каквото и да се прави оттук нататък, дори да се разрушават хотели и лифтове (до което прибягнаха в редица държави), няма сила, която да възстанови Черноморието или Пирин в състоянието отпреди нашествието на бетонните чудовища. На основата на внушенията за непосредствената руска заплаха бяха взети решения за огромни разходи за въоръжение, при все че истинската цел е друга.
Тук е място за още един пример, който отново стана актуален през последните дни. По повод на посещението на държавния секретар на САЩ Джон Кери, вкл. и заради непредизвиканото изявление на премиера Бойко Борисов, че България не е променила позицията си за шистовия газ, се надигна нова вълна от активност на привържениците на добива му в полята на Добруджа. След като по телевизионните студиа се изредиха знайни и незнайни „енергийни експерти”, които твърдяха, че
„опасностите от фракинга са измислени”
дойде ред на тежката артилерия.
Първото наистина шокиращо представяне бе на посланик Елена Поптодорова. Нейните „аргументи” накратко могат да бъдат резюмирани по следния начин:
Първо, „Кой е казал, че технологията е вредна? Къде има пример на природно бедствие заради тази технология? Аз чакам да видя пример за недобра технология, който да обоснове протестите, които се случиха. Изведнъж изригнаха протести с абсолютно неясно основание, освен с едно-единствено – да не се допусне диверсификация. Това не ви ли навежда на някакви размисли?”
Второ, „Каква вреда би донесъл добивът на шистов газ, освен тази, че ще направи България независима и тези руски капитали вече няма да имат монопол. Аз друга щета не виждам.”
Трето. „На Америка не й трябва шистовият газ в България, тя има запаси и излишни количества.”
Казаното от г-жа Поптодорова наистина „навежда на размисли” и дори поражда въпроси. Например – за какво получава тя заплата от българската държава, т.е. от нас, данъкоплатците? Като посланик именно в САЩ, страната с най-остри и мащабни протести срещу тази технология, с безброй научни и човешки свидетелства за ужасните последици (да припомним само гледания от стотици милиони по целия свят документален филм „Газланд”), тя би трябвало да знае, че над 15 щата в Америка я забраниха временно или окончателно. Последното решение (на щата Ню Йорк) бе взето непосредствено преди визитата на Кери. Като дипломат с дългогодишен опит (т.е. някакъв „експерт”), вместо да задава подвеждащи реторични въпроси, да беше си направила труда за поне повърхностно проучване – тогава би получила „пример, който да обоснове протестите” – на забраната на добива на шистов газ със закон във Франция и решението за спиране на проучванията във Великобритания заради съмнение (!), че имат връзка с възникнали слаби земетресения в района.
А по въпроса на кого какво му трябва – Америка наистина няма нужда от българския шистов газ, но „Шеврон” не би се отказал от нито един долар, който би могъл да спечели от България, и то без особени грижи за мига, когато водата в чешмите на Добруджа ще гори със
странен синкав пламък
Накрая, не мога да подмина поредната изява на един специален експерт – специален, защото е „специалист по всичко” (Русия, дипломация, национална сигурност – външна и вътрешна, енергетика – всякаква, финанси, икономика, пенсионно дело, екология, туризъм, генно модифицирани продукти и каквото друго се сетите). За разлика от по-разумните изпълнители на ролята на експерта, които се стремят да се изразяват неутрално и балансирано (защото знаят, че има различни данни и теории), въпросният господин громи противниците на прогресивното шисто-газово развитие с похвати от времето на Културната революция в Китай. Ето само един цитат: "Както предупреждавах навремето, не "Шеврон" има нужда от България. България има нужда от най-новите технологии и от компании като "Шеврон", за да ги приложи. Контрареволюционерите започнаха с ГМО забраната, след това атаката на същия микс от леви антиамериканисти, националисти и радикални енвиронменталисти ( заб. ред. – природозащитници) се фокусира срещу шистовия газ. Всякакви екорадикали, политици, социолози, пиар специалисти громяха фракинга, без страх невежеството им да бъде санкционирано. Обект на подобни атаки ще бъде и споразумението за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС. В ход е идеологическа и информационна война между Запада и Русия – ако не сте забелязали."
Сравнете написаното от господина и изказването на г-жа Поптодорова. Не ви ли „навеждат на някакви размисли” впечатляващите съвпадения на внушенията – какво е нужно или не е нужно на България – да не би пак да сме попаднали на някакви „опорни точки”? Забелязвате ли масираното повторение на няколко думи – „шистов газ”, „Шеврон”, „Русия”? Сляпото игнориране на доказани факти?
Всеки има право на собствена позиция, разбира се, но по-добре е тя да е плод на лични убеждения, отколкото на местоположението на работодателя. Ако наистина тече идеологическа или друга война, всеки, иска или не, ще трябва да заеме позиция – аз лично съм си избрал българската, а не на „Шеврон” или „Газпром”. Трябва обаче да е много ясно кой в какво качество говори – за да не се манипулира обществеността с лъжеекспертни аргументи, с които оправдава личните си облаги. Експерти по всичко няма, а умните хора сравняват и преценяват информацията. Глупавите пият вода, която гори със синкав пламък.
Александър Маринов
