С дебел пласт бяла завист покрих двамата колеги, които имаха честта първи да съобщят уникалната вест, че България започва да прави стъпки за заменянето на лева с еврото. Новината дойде от Литва, където празнуваха смяната на литаса с ейро, както му викат там. Съобщи я финансовият министър Владислав Горанов.
Чудесно! То вече на европейските банкноти пише не само на латиница и на гръцки, но и на български, така че какво по-естествено от това да ги прегърнем.
Но поради какви фатални обстоятелства този младок отиде през девет земи в десета, за да сподели намеренията си. А след това министерството му мълчи – ни потвърждава, ни отрича. Чакали министърът да „надгради“ тезата си.
(То България вече заприлича на строителен обект, на който е спряна работата – основите са обрасли и няма кой да ги надгради. Пенсионна реформа, здравна и образователна, енергийна независимост, вкарване на пазарен разум в железниците, махане на чантаджиите от МВР.., обект до основи, а наоколо само разхвърляни тухли.)
Но да се върнем на темата. На пръв поглед двамата журналисти (самопоканили се, тъй като в МФ държали в тайна посещението) си изпросили информацията. „Бихме път дотук, а ще имаме същото каквото имат и тези, които дремят в редакциите, кажете ни нещо да си оправдаем командировъчните“, е първата версия.
Втората версия е "Юруш към миража". Горановото послание е: „Истина ви казвам, ще стане хубаво, ей го на светлото капиталистическо бъдеще, движим се във вярната посока, това е целта. Че нещо съвсем се оплетохме накъде и защо вървим“. (По предприсъединителен договор сме обещали безсрочно и отговорно да приемем еврото, празничните фанфари са за края на интегрирането ни в Евросъюза.)
Трета версия – „мюре“ по Радичков – изкуствена патица – примамка. „Стига сте зяпали в празните ни откъм реформи коалиционни панички, стига този сеир около въпроса "Кой?" и резервното мнозинство, я ви на, гризкайте кокала "Еврозона!“.
Четвърта версия – инструмент за натиск над синдикати и други тарикати. Преди формулата беше: „Ние сме против, ама МВФ го иска“. Сега МВФ се заменя с „Брюксел“, т.е. мърдане няма. Реформи ни чакат, Брюксел да се стегне!
И така: българското правителство започва разговори с правителствата на 19-те страни от еврозоната за старт на присъединяването ни към общата валута. И какво ще правим сега. Ще чукаме по врати, където не ни чакат. (Процедурата е първо да получим покана.)
Едва ли сме решили едностранно да приемем еврото като Черна гора. Това е ужасно, в Котор, старата им столица, в ламаринено кафене съм пил най-скъпото капучино – 6.50 евро.
Или ще подобряваме резултатите на Гърция по бързина на вход-изход от еврозоната, нищо че няма процедура.
"Напълно възможно е да влезем поне в чакалнята до 2018 г., когато приключва мандатът на сегашното правителство", казал министърът.
Тук вече заорахме накриво. Каква е тази чакалня? Преди години някакъв чантаджия от Европейската централна банка постави „резонния" въпрос как така ще приемат страна с валутен борд, като няма такива правила“. Трябвало да си съборим борда и две години в чакалнята да крепим курса в определени граници, след което да ни приемат. От БНБ тогава му обясниха, че това би било катастрофално. А и ние вместо в двегодишна чакалня, сме в 20-годишен лазарет.
(С МВФ влязохме в ЕС, с валутен борд – в еврозоната. За да се движим напред винаги ни е нужен механизъм. Не механизъм за движение, а спирачен механизъм, който да ни пази от самите нас, от собствените ни простотии.)
И като чукаме на 19 врати, ще питаме домакините за "пътна карта с ангажиментите на страната ни и реформите, които трябва да извършим за допускането ни в чакалнята“.
Предполагам, че няма да ни посъветват първо да разрушим частното пенсионно осигуряване, което да срине капиталовия пазар, или пък да оставим уникалния български термин "висящи дела", който на европейски е непреводим. Но пък могат да ни поискат неща, които от политическа целесъобразност – като затварянето на двата блока на "Козлодуй" – да приемем. Примерно – да приемем единната данъчна политика със страни като Германия, Франция, Италия, което да ни убие. Или пък да ни натрапят ангажимент да поемем към фондовете за стабилност, според който да си пробием бюджета, да даваме пари на Гърция и Италия, при положение че не сме Германия.
Абе народът правилно го е рекъл: "Курс купува, курс продава – курс патки пасе".*
Чавдар Цолов, европесимист
*Нищо такова не е рекъл народът, а "Ум царува, ум робува – ум патки пасе", което е по-общата народопсихологическа диагноза.
