* Назначаването на Тодор Вълчев за управител на БНБ бе следствие на политически договорки.
* Парламентарните партии изхвърлиха Емил Хърсев от Централната банка.
* През 1995-а политическите сили изнудваха тримата подуправители на БНБ да си подадат оставките.
* Народното събрание промени закона за БНБ през 1997-а, за да прекрати мандатите на управителния съвет, оглавяван от Любомир Филипов.
* Светослав Гаврийски: Глас турски, глас Божи! Явно в българския парламент е така
* Цената за втория мандат на Иван Искров.
Изборът на управител и подуправители на БНБ през т.нар. демократични години никога не е бил независим от волята на политиците и по-конкретно на управляващите въпреки законово уредената независимост на Централната банка. Самият факт, че Народното събрание, разбирай управляващото мнозинство, гласува поименно кои да са управителят и подуправителите, до голяма степен оцветява в съответния политически нюанс техния избор. При подуправителите има елемент, позволяващ това да са хора, издигнати единствено на базата на техните експертни възможности, защото кандидатурите им се издигат от самия управител на БНБ. Но пък няма случай гуверньорът да е предлагал за тези постове хора, които не са били предварително съгласувани с управляващото мнозинство.
Ето защо, колкото по-бързо се разделим с илюзиите, че изборът е независим, толкова по-малко недоразумения ще има, когато се стигне до поредните гласувания на кандидатите за тези постове.
В закона за БНБ не съществуват и изисквания, които да гарантират, че за управител и подуправители могат да бъдат избирани само експерти с доказани професионални качества. В чл.10 се казва, че за членове на Управителния съвет могат да бъдат избирани лица, които са с високи нравствени качества и са изтъкнати професионалисти в областта на икономиката, финансите и банковото дело. В това широко понятие може да се вмести всеки научен работник, който дори не е помирисвал банка. Същото се отнася и за шеф или собственик на голяма фирма, който си няма и понятие от централно банкиране. Да не говорим, че в самия парламент винаги е изобилствало от хора, които успешно биха покрили тези общи изисквания на закона, без да са наясно дори каква е структурата на активите и пасивите на управление Емисионно или управление Банково.
Истинската политическа независимост, така както е записана по закон, се отнася не до избора, а до работата и най-вече до вземането на решения от УС на БНБ. В нея не могат да се месят нито изпълнителната, нито законодателната власт. Поне така казва чл.44 от закона за Централната банка.
Всъщност около избора и назначаването на управител и подуправители на БНБ винаги е имало политическо напрежение, борби и договорки още от приемането през 1991 г. на първия закон за Централната банка. Тогава управляващите и опозицията се договорят, че управител ще е известният преподавател от УНСС
професор Тодор Вълчев
Човекът, който движи процесите в БНБ обаче, е тогавашния й изпълнителен директор Емил Хърсев. Още през 1990 г. той получава уверенията на политиците от БСП и от опозицията, че Вълчев няма да управлява пълен мандат, а след две години ще се оттегли и на негово място ще бъде избран Хърсев, който дотогава ще е подуправител. Другите двама подуправители Ганчо Колев и Милети Младенов също са избрани на квотен политически принцип. Колев е от страната на червените, а Милети Младенов се води за човека на СДС. Това всъщност е и първата политическа договорка при избора на ръководство на Централната банка.
Година и половина по-късно – в началото на 1993-а, тази система на политическа детерминираност дава и първите си дефекти.
Емил Хърсев предявява своите претенции
към гуверньорския пост, напомняйки на политиците за дадените му през 1990 г. обещания. През февруари 1993 г. той свика извънреден управителен съвет, на който се опита да детронира Вълчев. Професорът обаче се оказа тънък познавач на политическите игри и административните хватки. Още по време на заседанието на УС, на което Хърсев постави въпроса за оттеглянето му, той с вещина овладя ситуацията и вместо да подаде оставка, поиска от парламента да гласува вот на доверие на него и на тримата му подуправители – Милети Младенов, Ганчо Колев и Емил Хърсев. Гласуването, проведено през юни, естествено, беше с предизвестен край. Депутатите отново почти единодушно подкрепиха професора, Колев и Младенов и буквално изхвърлиха Хърсев от УС на БНБ. Година по-късно – през 1994 г., освободеното от Хърсев подуправителско кресло бе заето от шефа на управление Левови операции Любомир Филипов. А подходящия момент да подаде оставка Тодор Вълчев избра много точно.
През август 1995 г. проф. Вълчев изпрати писмо до председателя на Народното събрание Благовест Сендов, с което припомняше, че мандатът му на управител на БНБ изтича през януари 1996 година. В писмото си професорът молеше Сендов да постави този проблем на вниманието на депутатите, които своевременно да обсъдят кандидатури за нов управител на Централната банка. Четири месеца народните избраници не намериха време да открият дебатите по този важен за страната въпрос. На 21 декември управителят на БНБ, който междувременно неколкократно бе изразявал желанието си през 1996 г. да се раздели с поста, подаде оставката си. Същия ден парламентарната група на БСП избра и своя кандидат за заместник на проф. Вълчев – депутата Атанас Папаризов. И тук се разигра
поредната грозна сцена
на грубо политическо вмешателство в работата на БНБ.
Веднага след като депутатите от Демократичната левица избраха Атанас Папаризов, той постави условието, че ще приеме мандата само ако влезе в банката със свой екип. Тоест с посочени от него подуправители на БНБ. Така възникна големият проблем: кога започват да текат и кога свършват мандатите на членовете на УС на БНБ и в частност на подуправителите. Най-близката дата, на която можеше да се приеме, че изтичат пълномощията на подуправителите Милети Младенов, Любомир Филипов и Ганчо Колев, бе юли 1996-а. Това очевидно не устройваше Демократичната левица и още на 21 декември – деня на оставката на проф. Вълчев и избора на Папаризов, тримата подуправители са привикани при председателя на Народното събрание, където твърде безцеремонно им е внушавано да си подадат оставките. Те обаче отказват.
За да се излезе от създалата се патова ситуация, депутатите от БСП и СДС – Красимир Премянов, Ана Миленкова, Димитър Георгиев, Александър Божков и Муравей Радев, предлагат промени в Закона за БНБ, които да дадат възможност на управителя на Централната банка да поема ръководството й заедно със свой екип. На практика въпросните поправки поставят членовете на УС на БНБ под пълната зависимост от волята на управителя. Повечето депутати обаче си дават сметка, че приемането на подобни промени би направило всички управителни съвети на Централната банка в бъдеще пионки в ръцете на политиците. В крайна сметка и от БСП, и от СДС се усещат, че ако са в опозиция, това няма да е изгодно за тях и промените остават само на хартия.
През юли 1996 г. – по време на управлението на Жан Виденов, за управител на БНБ бе избран
Любомир Филипов
Подуправители стават тогавашният заместник-министър на икономиката Димитър Димитров (сега, 12 години по-късно, той е изпълнителен директор на Българската банка за развитие) и бившият изпълнителен директор на Първа източна международна банка (сега Интернешънъл Асетс Банк) Евгени Узунов. По време на тазгодишните евроизбори и парламентарните избори 2009 той бе шеф на предизборния щаб на БСП и все още е секретар на Националния съвет на столетницата, като отговаря за кадровата политика и финансите.
За трети подуправител бе избран Пламен Илчев, който до 1991 г. бе шеф на представителството на Българската външнотърговска банка (от 1992-ра преименувана на БУЛБАНК) в Лондон, а след това работи в Европейската банка за възстановяване и развитие. Изборът и на четиримата премина през сложни политически комбинации и договаряния както в самата БСП, така и между управляващите и опозицията. Още тогава някои политици твърдяха, че червените са избрали по-сговорчивия Любомир Филипов пред прославилия се дори в собствената си партия с магарешкия си инат Атанас Папаризов.
Няма да се спираме на успехите, които пожъна въпросният нов УС на БНБ под ръководството на Любомир Филипов. Едва ли някой е забравил ужасния икономически крах и фалита на банковия сектор, който започна от средата на 1996-а и продължи до края на зимата на 1997 година. Заради авантюристичната и безотговорна политика на БСП финансите на държавата бяха сринати из основи, а БНБ се раздели завинаги с възможността да води независима парична политика.
България бе принудена да влезе
в режим на Валутен борд. Бе написан нов закон за БНБ, с който се въвеждаха принципите на валутния борд, фиксиран бе курсът на лева спрямо германската марка (а по-късно и към еврото), въведе се ротационният принцип на мандатите на членовете на УС на Централната банка… С този закон бяха преустановени и мандатите на Управителния съвет на БНБ начело с Любомир Филипов, което също може да се разглежда като политическа намеса, но предвид срива на общественото доверие към БНБ никой дори не си и помисли да се противопостави на тази част от документа.
В закона бе записано, че управителят се избира от Народното събрание, той предлага на депутатите да гласуват и тримата подуправители, всеки от които отговаря персонално за по едно управление – Емисионно, Банково и Банков надзор. Останалите трима членове на УС на БНБ пък се назначават от президента на републиката по предложение на гуверньора. Законът постанови, че през 1997-а управителят и подуправителят, отговарящ за управление Емисионно, се избират с шестгодишен мандат; подуправителят, отговарящ за управление Банков надзор – с четиригодишен мандат, а този, който ръководи управление Банково – с двегодишен мандат. Следващите мандати на всички подуправители бяха изравнени на по шест години.
Квотният политически принцип бе спазен при разпределението на местата и в този УС на БНБ. На 11 юни 1997 г. за управител бе избран
Светослав Гаврийски
Подуправител и началник на управление Емисионно стана Мартин Заимов, а за началник на управление Банков надзор бе гласувана Емилия Миланова. Мястото на третия подуправител, който оглавява и управление Банково, бе с най-кратък мандат и бе дадено на Валентин Цветанов. Смяташе се, че той попълва квотата на БСП в Управителния съвет. До този момент Цветанов бе изпълнителен директор на Банковата консолидационна компания и не бе декларирал политическа обвързаност с червените. Самият факт, че се издигна до шеф на БКК през 1995-а, когато управляваше правителството на Жан Виденов, обаче го беляза с печата на червените. А че избирането му за подуправител на БНБ бе компромис, стана ясно две години по-късно, когато приключи мандатът му. Тогава той не бе преизбран, а подуправителското кресло бе заето от Божидар Кабакчиев, който ръководеше управление Банково в продължение на шест години – до средата на 2005-а.
Двама от останалите членове на УС на БНБ – от квотата на президента, чиито мандати приключиха по времето на правителството на Иван Костов, бяха преизбрани за втори шестгодишен срок. Това се отнася за проф. Георги Петров и проф. Гарабед Минасян. С втория мандат се размина третият президентски избраник Румен Аврамов. Неговият първи мандат бе петгодишен и приключи през 2002-ра, когато червените бяха овладели президентския пост.
През 2001 г. властта премина в ръцете на НДСВ
което формира парламентарно мнозинство с Движението за права и свободи. В предизборната кампания, изходът от която бе изключително непредсказуем, за съжаление бе въвлечен и тогавашният гуверньор Светослав Гаврийски. По молба на тогавашния премиер Иван Костов той коментира публично идеята на НДСВ за предоставянето на нисколихвени заеми и я определи като опасна за стабилността на банковия сектор. Тази негова намеса в политическата битка от НДСВ нито забравиха, нито простиха. Впрочем, дори и да не бе направил подобно изявление, Гаврийски едва ли щеше да се пребори за втори мандат като управител. Според финансисти, запознати с кухнята на управляващите партии по онова време, местата в УС на БНБ са били предварително договорени между основните играчи в царската партия. За Иван Искров, който влиза в парламента като депутат от НДСВ и става председател на комисията по бюджет и финанси, е било запазено гуверньорското кресло. Той от своя страна приема искането на финансовия министър Милен Велчев да предложи за шеф на управление Емисионно изпълнителния директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози Цветан Манчев. Договарянията за тези два поста се разиграха през 2003 г., когато изтекоха мандатите на управителя Светослав Гаврийски и на подуправителя Мартин Заимов.
Заимов, чийто мандат приключваше през юни 2003-а, заяви още в началото на годината, че се оттегля. Той препоръча за негов заместник да бъде избран Калин Христов. През юни изтичаше и мандатът на Гаврийски,
НДСВ и ДПС обаче не успяха да се спазарят
до октомври за това кой да бъде управител и подуправител на БНБ. Тогава всъщност възникна казусът, че в Закона за БНБ не съществуват текстове, определящи сроковете, в които Народното събрание трябва да избира новите членове на УС на БНБ.
Всъщност в периода от юни, когато изтекоха мандатите на Гаврийски и Заимов, до октомври, когато депутатите избраха нов управител и подуправител на БНБ, управляващите буквално се подиграха с институцията Българска народна банка. Пред публиката те разиграваха всевъзможни сценки, обяснявайки най-общо, че въпросът всъщност не бил толкова спешен, че нямало проблем и какви ли не още глупости. Зад кулисите обаче са текли бурни преговори с извиване на ръце между НДСВ и ДПС за това кой какво ще получи при един или друг сценарий на гласуването. Именно хората на Доган в парламента изненадаха коалиционните си партньрори от НДСВ, като на 10 юни 2003-а отказаха да подкрепят номинацията на Иван Искров и настояха да им бъдат предложени и други кандидатури, както и да получат гаранции за прозрачното управление на фискалния резерв.
Близки до Светослав Гаврийски служители на БНБ твърдят, че по това време лично Ахмед Доган в персонален разговор (а не през посредници) с тогавашния гуверньор го е уверил, че по никакъв начин ДПС няма да гласува за Искров. Същите уверения Гаврийски получил и от депутатите от парламентарната група Национален идеал за единство (НИЕ), съставена през февруари 2003-а от десетина народни представители, отцепили се от НДСВ. Към групата на неговите поддръжници се включили и депутатите от национално движение Оборище начело с лидера му Тошо Пейков и от Партията на жените на Весела Драганова. Дори Пейков, Драганова и депутатите от НИЕ внесоха в парламента кандидатурата на Гаврийски за втори мандат. В пазарлъка са намесени и депутатите от БСП, които разцепват позициите си по въпроса дали да подкрепят Искров или Гаврийски.
Съдбата на гуверньорския пост
обаче е била изцяло в ръцете на Ахмед Демир Доган и това пролича, когато се стигна до гласуване в парламента.
На 9 октомври след 118 дни политически препирни и пазарлъци, прерастващи често в скандали, народните представители избраха със 140 гласа за, 50 – против и 20 – въздържали се председателя на бюджетната комисия в парламента Иван Искров за гуверньор на Централната банка.
Изборната процедура приключи по същия скандален начин, по който започна на 11 юни – с тайни срещи, договаряния и шушукания по ъглите на кулоарите. А двамата кандидати за гуверньорския пост – тогавашният управител Светослав Гаврийски и наследникът му Иван Искров, отново трябваше да преживеят унижението, гледайки как имената им стават обект на междупартийно търгашество и биват заливани с политическа помия от парламентарната трибуна.
Скандалът около избора на гуверньор на БНБ се разрази още в 9.00 часа сутринта на 9 октомври, когато депутатите от НДСВ и коалиционните им партньори от ДПС гласуваха изборът на управител да влезе като извънредна точка в дневния ред на парламента.
Защо управляващите вкараха по терлици тази точка в дневния ред? Ами нали вчера същото това Народно събрание по предложение на мнозинството гласува точно определен дневен ред – възропта депутатът от СДС Муравей Радев. – В него отсъстваше точка избор на управител. Може би сме свидетели на поредната гениална тактика на мнозинството. Удар в засада – изпращат Тошо Пейков в чужбина, използват по някакъв начин намаленото присъствие на депутатите поради общинските избори… Претупват набързо дебата в парламента и гласуват с по няколко карти, както вече са научени, каза Радев.
Повечето депутати от Коалиция за България също се възпротивиха срещу вкарването на избора на гуверньор като извънредна точка в дневния ред.
Този начин за избор на управител на БНБ е обида за Република България, обида за всичко това, което се прави в парламента, отсече народният представител от БСП Атанас Папаризов.
Всички присъстващи в парламента бяха убедени, че НДСВ е започнала офанзивата за избор на управител на БНБ веднага след като политическото ръководство на царската партия се е договорило с коалиционния си партньор ДПС за отстъпките, които ще му бъдат направени, ако хората на Доган гласуват за Иван Искров. Подозренията бяха, че ДПС е получило обещание да не се закриват валутните магазини и че към регионите с преобладаващо турско население ще се насочат по-големи суми от еврофондовете. Били са спазарени и конкретни постове, които да бъдат заети от хора на Ахмед Доган.
Муравей Радев направи предположение, че срещу подкрепата
на ДПС й е гарантирано
че членът на Комисията по финансов надзор Нуредин Кафелов ще бъде избран за неин заместник-председател на мястото на подалия месец по-рано оставка Румен Гълъбинов и ще отговаря за застраховането.
НДСВ обаче не залагаше единствено на депутатите на Ахмед Доган. Най-малкото защото самият той даде да се разбере, че няма пълно доверие на царските хора, като не дойде да гласува за избора на Иван Искров. Междувременно управляващите бяха успели да привлекат на своя страна и депутатите от парламентарната група Национален идеал за единство. А само месец по-рано народните представители от НИЕ подкрепяха кандидатурата на Гаврийски.
Бяха положени усилия за каузата на Искров да бъдат привлечени и някои червени депутати. Резултатът от всички тези усилия бе, че шестнадесет червени депутати начело с болния и едвам държащ се на крака Георги Божинов подкрепиха неговата кандидатура. Осигурили си мнозинството в пленарната зала, около 12.00 часа на 9 октомври управляващите подложиха на гласуване кандидатурата на НДСВ и тази на Светослав Гаврийски. След обявяването на резултатите Гаврийски поздрави наследника си Искров, но отказа да подаде ръка на финансовия министър Милен Велчев. На излизане от парламента вече бившият управител на БНБ пророни: Глас турски, глас Божи! Явно в българския парламент е така.
Две години след целия този цирк
депутатите промениха и Закона за БНБ
В него бяха вкарани клаузите (чл.12 ал.4), според които изборът на нов член на управителния съвет, съответно назначението му, се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на действащия. Ако до изтичането на мандата на действащия изборът, съответно назначението, не бъде осъществен, членът на управителният съвет продължава да изпълнява правомощията си до произвеждането на нов избор…. Оказа се обаче, че и тази формулировка не опази избора на управител и подуправители на БНБ от
политически интриги
Това стана ясно при поредното гласуване за гуверньор на Централната банка. Официално досегашният мандат на Иван Искров изтича на 9 октомври 2009 г., а на Цветан Манчев – на 22 октомври. Ако депутатите бяха решили строго да приложат закона, гласуването за управител трябваше да бъде извършено не по-рано от 9 юли. По това време обаче заради парламентарните избори в страната нямаше действащо Народно събрание. Управляващата до последните парламентарни избори коалиция между БСП, НДСВ и ДПС пък не бе сигурна, че ще успее да запази властта си. Затова червените направиха своя избор преждевременно. Като кандидати за гуверньорското кресло се спрягаха имената на Георги Пирински, Атанас Папаризов и министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Искров пък бе подложен на натиск да подаде оставка. Гуверньорът обаче реши да се възползва от ситуацията и да отиграе картите си по-възможно най-добрия начин. В банковите среди се говори, че той категорично е отхвърлил искането за оставка, като е дал да се разбере, че ако червените го изберат за втори мандат, е склонен да предложи за подуправител близкия до Сергей Станишев преподавател от УНСС и бивш член на УС на БНБ Николай Неновски. На 28 май – няколко дни преди парламентът да приключи работа, въпреки протестите на народните представители от Демократи за силна България четиридесетото Народно събрание
избра Искров за втори гуверньорски мандат
Ден по-късно бе гласувана и предложената от него кандидатура на Неновски за подуправител. Според парламентарната опозиция това е направено месец и половина преди определените в закона срокове. Управляващите пък контрираха, че тези срокове били препоръчителни, а не задължителни. Разбира се, позицията им бе много спорна, но е факт, че никъде в закона не пише, че спазването на сроковете е задължително, а и няма санкция за нарушаването им.
Парламентарната опозиция – ДСБ, и извънпарламентарната в лицето на ГЕРБ още тогава се заканиха, че ще ревизират този избор. Те имаха и правното основание да направят това, тъй като парламентът може да преразгледа решенията си за избор на управител и подуправители, ако мандатите им не са започнали. След спечелването на изборите и идването на власт на ГЕРБ новия министър-председател на България Бойко Борисов реши да остави Искров на гуверньорския пост. Цената, която управителят на БНБ плати за това, отново е политическа и тя бе да се откаже от кандидатурата на Неновски за подуправител. Няма да повтаряме детайлите около последните парламентарни гласувания за управител и подуправител на БНБ. Те са твърде пресни и добре познати на широката публика.
Факт е обаче, че всички дебати около избора на Искров за втори мандат и на Калин Христов за подуправител на БНБ и началник на управление Емисионно потвърждават правилото, че става дума за чисто политически избор. Но, както се казва, и тук не правим изключение от европейската практика. Защото дори назначаването на гуверньор на Европейската централна банка се превръща в обект на сложни и разгорещени международни политически пазарлъци. По-важното в крайна сметка е да няма пряка политическа намеса в работата на Управителния съвет на Централната банка.
