Втората студена война вече се развихря и може да стане много гореща. Конфликтът на източните граници на Европейския съюз може да пренапише историята. В това се натиска да участва южната ни съседка. Тя с готовност би станала адвокат на Русия, а защо не и неин троянски кон в Европа. Новите управници на Гърция изправиха Европа пред много неизвестни. Известно е само че световните рейтингови агенции следят действията им под лупа и са готови да намалят и без това ниския рейтинг на страната. В момента той е „В“ и в категорията „много рискова“. Неслучайно веднага след обявяване на изборните резултати тригодишните й облигации вече се търгуват при 18% на годишна база. Седмица по-рано сделките с тях се случваха при 10% годишно.
Евтиният петрол пък продължава да поставя сериозни изпитания пред руската икономика, но предлага шанс за държавите, на които им предстои да осъществяват реформи. Една от тях е и България. Доверието на потребителите в Щатите и в еврозоната се възстанови и е на нивата отпреди седем години. Това е ясен знак, че бъдещето се очертава да е по-добро. Дилъри и инвеститори разполагат с предостатъчно свободни парични средства, особено сега, след като ЕЦБ вече е обявила безпрецедентния си план за наливане на над 1.1 трлн. евро в европейската икономика през следващите 19 месеца.
Казаното дотук обяснява защо цената на книжата, включително и на българските, се изстреля в небесата, въпреки неинвестиционния им рейтинг.
Цената на еврооблигационната ни емисия с падеж през септември 2024 г. достигна рекордно високите равнища от 104.7 евро за 100 номинал и с едно евро по-висока от предишната седмица. Нека да припомня, че в началото на юли 2014, когато те излязоха на пазара, цената им беше 99.09 евро. Доходността им, която е обратнопропорционална на цената, пък отбеляза рекордно ниските 2.4% годишна доходност. Може да продължим да сме свидетели и на нови рекордни стойности, като се има предвид фактът, че книжата на северната ни съседка се търгуват при 1.9% на годишна база, а рейтингът й е само с една степен по-висок от нашия. За сравнение, полските книжа се договарят при 1.1%, при положение че рейтингът й е по-висок с три степени от румънския. Ето защо очаквам доходността на българските да се понижи до 2.2% още следващата седмица.
С точно 20 цента се повиши цената и на другата ни облигационна емисия, емитирана на международните пазари, чийто падеж е през юли 2017 г., след 2.5 години. Цената и в момента е 108.4 евро за 100 номинал, а доходността й е 0.75 процента.
Търсенето на книжа се повиши и на вътрешния пазар. Излизащите в падеж след десет години емисии, деноминирани както в евро, така и в левове, се котират при 2.6% годишна доходност. При 1.9% годишна доходност пък се котират книжата ни с остатъчен срок от седем години. Доходността и на петгодишните ни книжа продължи да се спуска по наклона и вече е 1.4% на годишна база. Търговията с облигациите с остатъчен срок до падеж от три години гравитира около 0.65% годишно – много близо до резултатите, достигнати на аукциона в началото на седмицата. Тогава за предложените от Министерството на финансите за реализация книжа с 50 млн. лв. номинална стойност БНБ прие поръчки за покупки за 220 млн. лева. При доходност от 0.2% на годишна база пък се договарят държавните бонове с падеж след шест месеца и няма защо да се учудваме, след като еднодневните депозити на междубанков паричен пазар се договарят при 0 процента. Това със сигурност е исторически най-ниската стойност за сделки с такава срочност, но защо пък съвсем скоро да не станем свидетели и на още по-ниски, отрицателни стойности?
Книжа за 50 млн. лв. номинал от емисия с падеж след пет години ще се разиграят на аукцион, организиран от Българска народна банка на 2 февруари. Битката за тях също се очаква да е епохална при огромната сума на излишната ликвидност в банковата ни система. А ликвидността на банките е повече от изобилна – привлечените от тях средства са 57.6 млрд. лв., докато предоставените кредити са само 50.3 млрд. лв., разполагат с излишък от 7.3 млрд. лева. Към тази сметка не прибавям и капитала от 10.8 млрд. лв., защото той е почти колкото сумите, инвестирани в дългови инструменти.
Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
