Повечето от вас, скъпи читатели на Handelsblatt, са формирали предварителна представа за какво е тази статия, преди всъщност да сте я прочели. Аз ви умолявам да не се поддавате на предубеждения. Предразсъдъците никога не са били добър съветник, особено в периоди, когато икономическата криза засилва стереотипите и поражда фанатизъм, национализъм, дори насилие.
През 2010 г. гръцката държава престана да бъде в състояние да обслужва дълга си. За съжаление европейските чиновници решиха да се преструват, че този проблем може да се преодолее с помощта на най-големия заем в историята в замяна на фискални ограничения, които, с математическа точност, биха свили националния доход, от който трябва да се платят и новите, и старите заеми. Така проблемът с несъстоятелността беше третиран като случай с недостиг на ликвидност.
Европа прие тактиката на най-слабо уважаваните банкери, които отказват да признаят лошите кредити, предпочитайки да предоставят нови на предприятието, изпаднало в несъстоятелност, така че да се преструват, че първоначалният заем е обслужван, докато просто отлагат фалита в бъдещето. Нищо повече от здрав разум не бе необходимо, за да се види, че прилагането на тактиката "удължи и се преструвай" ще доведе страната до трагично състояние. Че вместо стабилизиране на Гърция Европа създаваше обстоятелствата за самозасилваща се криза, която подкопава основите на самата Европа.
Моята партия и аз лично яростно не сме съгласни с кредитното споразумение от май 2010 г. – не защото вие, гражданите на Германия, не ни дадохте достатъчно пари, а защото ни дадохте много, много повече, отколкото трябваше, и нашето правителство прие много, много повече, отколкото имаше право. Парите, които в никой случай не биха могли нито да помогнат на народа на Гърция (тъй като е бил хвърлен в черната дупка на неустойчив дълг), нито да попречат на надуването на гръцкия държавен дълг, огромен разход за гръцкия и германския данъкоплатец.
Въпреки очевидния неуспех на логиката "удължи и се преструвай" тя все още продължава да се прилага и до днес. Вторият гръцки "спасителен план", влязъл в сила през пролетта на 2012 г., прибави още един огромен заем на отслабените рамене на гръцките данъкоплатци, "подстригване" на фондовете за социално осигуряване, както и финансира безмилостната нова клептокрация.
Уважавани анализатори говореха за скорошната стабилизация на Гърция, дори и на признаци на растеж. Уви, "гръцкото възстановяване" е само мираж, който ние трябва да оставим настрана възможно най-скоро. Неотдавнашното скромно нарастване на реалния БВП в размер на 0.7% не е знак за края на рецесията (както бе обявено), а по-скоро нейното продължаване.
Нека да бъда откровен: дългът на Гърция в момента е неустойчив и никога няма да бъде обслужен, особено докато Гърция е подложена на непрекъснато фискално удавяне. Настояването за тези задънени политики, както и отказът от проста аритметика струват на германския данъкоплатец скъпо, докато гордата европейска нация е подложена на постоянно унижение.
Нашата задача е не да се противопоставяме на нашите партньори. Не да осигурим по-големи заеми или правото на по-високи дефицити. Нашата цел е по-скоро стабилизиране на страната, балансирани бюджети и, разбира се, край на великото изцеждане на по-слабите гръцки данъкоплатци в контекста на споразумението за заем, който е просто неприложим. Ние се ангажираме да прекратим тактиката "удължи и се преструвай" не срещу германските граждани, а с оглед на взаимните изгоди за всички европейци.
