Гуверньорът на БНБ Иван Искров за пореден път стана мишена за унищожителните критики на управляващото мнозинство в Народното събрание. Първо, председателят на парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев заяви от трибуната в пленарната зала, че ако Искров и председателят на Комисията по финансов надзор Стоян Мавродиев не депозират оставките си, Народното събрание трябва да прекрати мандатите им чрез спешни законодателни промени. Така, според Кънев, ще се гарантира, че обществото повече няма да страда от безотговорността на надзорните органи. Кънев отиде и по-далече, като заяви, че ръководствата и на БНБ, и на КФН трябва да подадат оставка в пълния си състав. Разбира се, неговото изказване бе чисто политическо, защото като юрист Кънев би трябвало да знае, че опитите за предсрочна смяна на ръководството на Централната банка чрез промени в законодателството ще срещнат остра реакция от ЕЦБ, тъй като това би било удар срещу независимостта на БНБ, която е гарантирана с договора за учредяване на ЕС. Но пък с изявлението си Кънев изрази недоверието, което политическата класа, а и голяма част от обществото натрупаха към Иван Искров след несръчните реакции с фалита на КТБ.
В същия дух, макар и без крайни искания за промени в законите и за освобождаване на всички членове на УС на Централната банка, бе и изявлението на финансовия министър Владислав Горанов. В четвъртък (29 януари), по време на заседанието на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, той каза: "Независимо че управителят на БНБ Иван Искров не е свършил мандата си и че той днес е внесъл в парламента номинация за нов подуправител и шеф на банковия надзор, аз като министър на финансите смятам, че той трябва да понесе своята отговорност за случилото се и да подаде своята оставка." Подобни коментари по темата неведнъж вече направиха премиерът Бойко Борисов и председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова.
Тези политически искания и оценки по адрес на Иван Искров дават основание да припомним, че за дванадесетте години, през които той е начело на БНБ, сегашният случай е третият, в който името му се замесва в тежък политически скандал. Първият бе през 2003-а при
избора на Искров за управител на БНБ
През юни същата година изтичаше и мандатът на тогавашния управител на БНБ Светослав Гаврийски. А Искров, тогава депутат от НДСВ и шеф на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, се бе прицелил в неговия пост. НДСВ обаче не можеше да прокара неговата кандидатура без съгласието на коалиционния си партньор ДПС и най-вече на всесилния й лидер Ахмед Доган. Тогава именно хората на Доган в парламента изненадаха коалиционните си партньрори от НДСВ, като отказаха да подкрепят на 10 юни 2003-а номинацията на Иван Искров и настояха да им бъдат предложени и други кандидатури. Както и да получат гаранции за прозрачното управление на фискалния резерв.
Служители на БНБ, близки на тогавашния гуверньор Светослав Гаврийски, твърдят, че по това време лично Ахмед Доган в персонален разговор (а не чрез посредници) е уверил Гаврийски, че ДПС при никакви обстоятелства няма да подкрепи кандидатурата на Искров. Както може да се очаква, в пазарлъка се намесили и депутатите от БСП, които се разделят в позициите си по отношение на това кого да подкрепят: Искров ли, или Гаврийски? Съдбата на гуверньорския пост обаче е била изцяло в ръцете на Ахмед Демир Доган – това пролича, когато се стигна до гласуването в парламента.
На 9 октомври 2003 г., след 118 дни политически препирни и пазарлъци, често прерастващи в скандали, народните представители избраха със 140 гласа "за", 50 – "против" и 20 – "въздържали се" председателя на бюджетната комисия в парламента Иван Искров за гуверньор на Централната банка. Решаващите гласове за избора на Искров дадоха именно депутатите от ДПС. Слухът в политическите среди бе, че ДПС е получило обещание да не се закриват валутните магазини и че към регионите с преобладаващо турско население ще бъдат насочени по-големи суми от еврофондовете. Били спазарени и различни постове, които да заемат хора на Ахмед Доган. Тогавашният депутат от СДС и бивш финансов министър Муравей Радев пък изказа предположение, че срещу подкрепата си ДПС е получило уверение, че членът на Комисията за финансов надзор Нуредин Кафелов ще бъде избран за неин заместник-председател на мястото на подалия месец по-рано оставка Румен Гълъбинов и ще отговаря за застраховането. Осигурили си мнозинството в пленарната зала, около 12.00 часа на 9 октомври управляващите подложиха на гласуване кандидатурата на НДСВ – Иван Искров, и тази на Светослав Гаврийски. След обявяването на резултатите Гаврийски поздрави наследника си Искров, но отказа да подаде ръка на финансовия министър Милен Велчев. На излизане от парламента вече бившият управител на БНБ пророни: "Глас турски, глас Божи!"
Две години по-късно
депутатите промениха и Закона за БНБ
В него (чл.12, ал.4) бяха вкарани клаузите, според които изборът на нов член на управителния съвет (съответно назначението му) се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на действащия. Ако до приключването му изборът, съответно назначението, не бъде осъществено, старият член на управителния съвет продължава да изпълнява правомощията си до произвеждането на нов избор…
Оказа се обаче, че през годините и тази формулировка не опази избора на управител и подуправители на БНБ от политически интриги. Това стана ясно при следващото гласуване за гуверньор на Централната банка през 2009 година. Официално първият мандат на Иван Искров изтичаше на 9 октомври 2009 г., а на тогавашния подуправител и началник на управление "Емисионно" Цветан Манчев – на 22 октомври. Ако депутатите бяха решили строго да приложат закона, гласуването за управител трябваше да бъде извършено не по-рано от 9 юли. По това време обаче заради парламентарните избори в страната вече нямаше действащо Народно събрание.
Управляващата през 2009-а коалиция между БСП, НДСВ и ДПС до парламентарните избори не бе сигурна, че ще успее да запази властта си. Затова червените направиха своя избор преждевременно. Като кандидати за гуверньорското кресло се спрягаха имената на Георги Пирински, Атанас Папаризов и министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. А Искров бе подложен на натиск да подаде оставка като гуверньор. Той обаче реши да се възползва от ситуацията и да отиграе картите си по-възможно най-добрия начин. В банковите среди се говореше, че той категорично е отхвърлил варианта за оставка и е дал да се разбере, че ако червените го изберат за втори мандат, е готов да предложи за подуправител близкия на Сергей Станишев преподавател от УНСС и бивш член на УС на БНБ Николай Неновски. На 28 май – няколко дни преди парламентът да приключи работа, въпреки протестите на народните представители от "Демократи за силна България", четиридесетото Народно събрание
избра Искров за управител за втори мандат
Ден по-късно той предложи кандидатурата на Неновски за подуправител. Според парламентарната опозиция това е направено месец и половина преди определените в закона срокове. Управляващите пък контрираха, че тези срокове били препоръчителни, а не задължителни. Твърдението, разбира се, е спорно, но така и не е получило конституционно тълкуване до днес. Факт е и, че никъде в закона не пише, че спазването на сроковете е задължително, няма и санкция за нарушаването им.
Парламентарната опозиция – ДСБ, и извънпарламентарната в лицето на ГЕРБ още тогава се заканиха, че ще ревизират този избор. Те имаха и правното основание да го направят, тъй като парламентът може да преразгледа решенията си за избор на управител и подуправители, ако мандатите им не са започнали. След като ГЕРБ спечели изборите и пое властта, тогавашният министър-председател на България Бойко Борисов реши да остави Искров на гуверньорския пост. Цената, която управителят на БНБ плати за това, отново е политическа – той трябваше да се откаже от кандидатурата на Неновски за подуправител. Няма да повтаряме подробностите около парламентарните интриги от онова време. Факт е обаче, че всички дебати около избора на Искров за втори мандат и на Калин Христов за подуправител на БНБ и за началник на управление "Емисионно" потвърждават, че става дума за политическа намеса при избора. Искров за пореден път се прояви като умел играч на политическия паркет. Той показа добри способности на това поприще и по-нататък. През 2011-а, когато дойде ред да се поднови мандатът на Димитър Костов като подуправител и началник на управление "Банково", управителят ловко заобиколи съпротивата на тогавашния финансов министър Симеон Дянков. Успешни финтове приложи и през 2013-а, когато в последния момент смени номинацията на Румен Симеонов за подуправител и шеф на "Банков надзор" с тази на Цветан Гунев. Сега обаче Искров е в много по-сложна ситуация, защото го натискат (поне видимо) всички политически сили. Отделно от това е, че вече не го харесва и голяма част от обществото. Дали уменията му да валсира с политическите сили ще му помогнат и този път? Или ще го поканят на по-буен танц? Предстои да видим… Но да не го отписваме.
