Националният съюз на юрисконсултите веднага реагира, като изпрати свое предварително становище по внесения законопроект. УС на организацията се събира в събота (31 януари) и още в началото на другата седмица се очаква членовете му да изпратят декларация до депутатите, която надали ще се хареса на колегите им от адвокатурата.
Съюзът на юрисконсултите настоява да остане в действие досегашният текст на чл.6, ал.3 в Закона за адвокатурата, който дава възможност на юристи с юридическо образование, с призната правоспособност и с юридически стаж повече от пет години да бъдат приемани в адвокатската колегия само въз основа на молба и на доказване на юридически стаж. Според юрисконсултите обратното би означавало ограничаване на възможността за професионална реализация на специалисти с еднакъв образователен ценз, придобили степен "магистър по право" и ограничаване на свободата на пазарните отношения, свързани с юридическите услуги.
"Смятаме, че е нецелесъобразно разширяването на правата на адвоката за достъп до национална база данни "Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и до Националния фонд на българските лични данни, без издадено удостоверение от съдебните органи след мотивирана преценка на необходимостта от подобни справки", атакуват юрисконсултите и друго предложение в закона. При това един от най-важните им мотиви е повече от основателен: че така се създават възможности за злоупотреба с лични данни по повод искания на клиентите на адвокатите.
От становището на юрисконсултите става ясно и че според тях предвижданото право на адвокатите да заверяват подписи върху частни документи, върху договори и пълномощни е твърде опасно – най-вече поради факта, че законът в сегашното предложение не предвижда тези заверки да се вписват в нарочен регистър, както се прави в момента след заверяването им от нотариуси. А липсата на такава регистрация е златен шанс за имотните измамници и за крадците на фирми. "Необходим е регистър и архив на заверените пълномощни за недвижими имоти и движими вещи (МПС), както това се прави при нотариусите, защото иначе се създава възможност за злоупотреби. Освен това се дублира без обществено оправдана причина дейността на нотариусите", категорични са юрисконсултите.
Най-много критики обаче събира новата глава в закона, посветена на административните нарушения и наказания, които ще бъдат налагани според неговите текстове. Юрисконсултите смятат, че разпоредбата, която предвижда глоба за извършване на адвокатска дейност от лица, които не са вписани като адвокати, противоречи на разпоредби на ГПК и на закони от областта на административното право. "Правата на адвоката не са абсолютни права за упражняване на процесуално представителство пред съд. В ГПК са регламентирани и други субекти, които могат да осъществяват процесуално представителство. Разпоредбата противоречи на закони от областта на административното право като: Закона за търговския регистър и Закона за кадастъра и имотния регистър, които дават директни права на граждани и юридически лица и техни пълномощници да подават необходимите им заявления, да правят справки и да подават жалби от тяхно име. А предвиденото издаване на актове и наказателни постановления от адвокатския съвет, респективно адвокатската колегия, е недопустимо приравняване на органите на адвокатурата до държавни органи. Адвокатурата дори се превръща в орган, стоящ над държавните органи и създаващ им задължения по отношение на защита на интересите на една свободната професия – тази на адвоката. В §91, чл.153 създава недопустими за държавни органи и физически и юридически лица задължения за информиране: те "са длъжни да информират" адвокатските органи при нарушаване на адвокатски права, предвидени в §12, чл.24 от проекта. Това е недопустимо и противоречи на принципите на правото и на регламентираните права и задължения на органите на държавна власт и физическите и юридически лица в държавата", пишат юрисконсултите.
