След успеха на СИРИЗА и нейния лидер Алексис Ципрас в съседна Гърция, редица анализатори поставиха въпроса дали няма да се появи техен аналог и в българския политически живот. Всъщност, кандидати за това през последните години имаше не един, а няколко. Все пак, на Балканите образът на "чорбаджията изедник" е особено популярен и родните кандидати за слава не пропуснаха да го използват. Но, за разлика от гръцкия оригинал, всички те се провалиха с гръм и трясък в българската политика.
Да започнем с емблематичния Яне Янев, когото вече щяхме да се забравили, ако миналата седмица не беше назначен за премиерски съветник. Помните ли агресивната му кампания отпреди няколко години? Янето се представяше като смел и последователен борец срещу корупцията и се закани да напълни затворите с продажни политици. Също като СИРИЗА. Само че, след като влезе парламента, нашият герой се започни само със забележителните си лупинги. От пръв поддръжник на Бойко Борисов, след това той щеше да го уволнява, за да се приюти отново под крилото му и дори да му стане съветник. Повече от ясно е, че от Янето Ципрас няма да стане.
Друг основен кандидат за нашенски аналог на новия гръцки премиер беше и продължава да бъде лидерът на Атака Волен Сидеров. Не случайно пръв го поздрави за изборната победа. Сидеров наистина последователно използва антиевропейската реторика и също като Ципрас се разграничава категорично от всички традиционни партии. Дори прие с охота ултралевите идеи на комшиите и обещаваше 1000 лв. минимална заплата в кампанията си. На пръв поглед Волен прилича на Ципрас. Но, само на думи. Защото лидерът на СИРИЗА нито почива на Варадеро или в Париж, нито се бие в самолетите. Ако го беше правил, противниците му нямаше да го пропуснат. Бъдете сигурни.
Но, безспорно най-активният борец да бъде български аналог на Ципрас, е Николай Бареков. Дори го обяви открито съвсем наскоро в телевизионно студио. "Ние сме българската СИРИЗА", убедено заяви Бареков. И дори май си вярваше. Изглежда, лидерът на ББЦ счита, че като препишеш част от програмата на СИРИЗА, това автоматично те прави Ципрас. Само че, пропуска някои важни подробности. Защото новият гръцки премиер не е известен с гуляи по Лазурния бряг и пръскане с шампанско за хиляди евро в разгара на кризата. Нито пък сме чули да е бягал от служителите си, когато го търсят за неплатени заплати. Освен това, колкото и спорни да са идеите му, ги отстоява последователно, а не се обявявал ту за Народна република, ту за монархия или пък да се определя хем като десен, хем като ляв, хем като центрист.
Въобще, феноменът СИРИЗА засега печели с това, че успя да каже на глас нещата, които искат уморените от кризата гърци. Но и с това, че никой от лидерите на партията не се замеси в корупционни скандали. Освен това, лицата на партията демонстрират скромност не само на приказки. А именно това е качеството, което липсва със страшна сила на нашите лъже-Ципраси, а и на останалите ни политици.
