Г-н Марковски, заговори се, че договорът Ви за картините е антидатиран, т. е. съставен е след удара срещу КТБ. Наистина ли имате договор за отговорно пазене като правно основание за престоя на картините в КТБ?
– Имам валиден договор от 2007 г., който се преподписваше всяка година и изтече през декември 2014 година, Към него има приложение пълен опис на картините и клауза, даваща ми право на достъп до тях, включително и да оставям или взимам картини целогодишно, като те не могат да надвишават 400 броя. През годините съм имал от 50 до 300-315 картини. През март 2014 г. за последно влизах в трезора и оставих картини, които по опис са 275 на брой. Платната са събирани в продължение на десетилетия. Една част от тях са наследствени, други са придобити през годините – имам надлежни договори за това. Повечето картини не са известни на обществото, защото съм предлагал на търгове едва 4-5 от тях, и то до май 2010 г., когато беше проведена акцията срещу търга в галерията "Аполон и Меркурий". След влизане в сила на закона за т.нар. културни ценности и особено след арестуването на картини по време на този търг не съм предлагал картини за продаване от тази сбирка.
Включва ли договорът клауза за застраховане, застраховани ли са картините и от кого?
– Да, има клауза за застраховане по предложение на Цветан Василев. Застраховката е изцяло за негова сметка, но в договора не е посочена конкретна застрахователна компания. Проблеми със сигурността не е имало, никога не съм намирал каквито и да са нарушения в целостта на платната и техните рамки. Това стана при акцията на прокуратурата – картините бяха оставени в трезора пакетирани по 4-5 в пакет, а след това видях по репортажите, че ги превозваха открити на минусови температури. Вероятно, за да ги покажат някому…
Има ли място за понятието "подарени картини", както заяви първоначално адвокатът на Василев Менко Менков?
– Лично на Василев съм подарявал картини през годините, за което вероятно има някакъв опис в КТБ. Но от репортажите по телевизията видях, че между показаните картини има и такива, които не са моя собственост. Потвърдих го в отдел "Следствен" на Софийската градска прокуратура.
Установени ли са несъответствия в бройките във връзка с данните на прокуратурата и Националния исторически музей?
– Не съм виждал протокол нито на прокуратурата, нито на НИМ. Не знам колко точно картини са пренесени от КТБ в НИМ, а в пресата излязоха числа от 20 броя до няколко хиляди. Ако някой знае точния брой, това е на първо място прокуратурата.
Защо Божидар Димитров избърза да заприходи платната, говорейки за неизбежна конфискация?
– Той се отметна от тези думи след първите си изявления. Творбите, за които претендирам, не се нуждаят от никакъв сертификат, нито от идентификация. Те не попадат в графата "Културна ценности", тъй като трябва да отговарят едновременно на две условия – да бъдат над 50 години и на стойност над 300 хил. лева. И това важи само в случай, че платната се предлагат за продажба. Между впрочем има ли приключило дело с решение на съда, в което да е казано, че картините са на Цветан Василев и му ги конфискуват? Няма. Картините, за които претендирам, са частна собственост, но не на Василев.
Споменахте, че може да заведете дело за платната срещу него, но той досега не претендира за собственост върху тях. Не е ли редно първо да си ги поискате от прокуратурата въз основа на притежаваните документи?
– Казах го, защото договорът ми е все пак с Цветан Василев. По наказателното дело срещу него съм извикан само в качеството си на свидетел. Но "арестуването на изкуство" (в Европейския съд има вече такъв термин) в ХХI век ме шокира, тъй като това е прецедент, който може да се случи само в България. Купуването и продаването на картини е нормално явление, а не престъпление, и правото на частна собственост е в основата на всяко демократично общество.
