На фона на киевските совалки на държавния секретар на САЩ Джон Кери, на канцлера на Германия Ангела Меркел и президента на Франция Франсоа Оланд през седмицата, думите на премиера Бойко Борисов, че българите сме миролюбиви и няма да влизаме във война, изобщо не вдъхват спокойствие.
Изходът от кризата в Украйна е неизвестен навярно и на самите световни лидери, участващи в преговорите. Украинците действат като македонците – с едната ръка дупе глади, с друга к–ц вади. Хем искат да има мир и да се спазва Минското споразумение, хем зоват отвъдокеанските си приятели, които ги насъскват, да им пратят някое и друго по-мощно оръжие. Сибирската мечка засега се прави на заспала, въпреки че я дърпат за носа, но не се знае дали няма да изреве зловещо.
Същевременно НАТО реализира новата си политика при действие в кризи и допълнително ни изнервя с разпореждането в България, Румъния, Полша, Латвия, Литва и Естония незабавно да бъдат създадени многонационални командни и контролни центрове на пакта. Според генералния секретар Йенс Столтенберг те ще подпомагат спешното разгръщане на силите на пакта за бързо реагиране в Източна Европа, ще бъдат в помощ при планирането на съвместната защита, ще съдействат при координацията на многонационалните учения. Отделно НАТО обособява сухопътна бригада за бързо реагиране, съставена от 5000 военни, готови да се разгърнат в срок до 48 часа. Други 30 000 военни пък ще осигуряват допълнителните специални сили, които ще бъдат в състояние за намеса в рамките на една седмица от възникването на необходимост – отправянето на заплаха срещу държава от алианса или нападение над нейната територия. Специалните части ще бъдат годни за действия по суша, въздух и вода.
Географското разположение на България е благоприятно за реализиране на плановете на НАТО – спецчастите на пакта трябва само да прецапат Черно море и са в Крим. По суша пък даваме прекрасно предимство за разполагане на допълнителните спецчасти на пакта. За НАТО това е добре, но за нас – едва ли. Премиерът Борисов е прав наполовина – ние сме миролюбиви, но зорлем ще ни вкарат във войната!
Да виним хан Аспарух за географското разположение на държавата не става. Откъде да е знаел той, че векове по-късно потомците му ще живеят на територия, която се е превърнала в мишена? На мушката сме и на терористите от ИДИЛ, "Ал Кайда" и всякакви други радикални ислямисти. От размирната Сирия към нас се насочват тълпи бежанци, сред които със сигурност могат да се промъкнат и екстремисти. Приятелката на единия от застреляните в Париж успя да премине през сигурността на няколко летища, за да се озове в Турция и оттам да премине в Сирия. Какво остава за някаква си разградена България, с граница, надупчена като швейцарско сирене?
И понеже нашите управленци не знаят какви са приоритетите на националната ни сигурност, правят това, което им кажат партньорите от НАТО и САЩ. Стигна се дори до смешната ситуация Министерството на отбраната да брои резервистите. А те са най-обикновено пушечно месо, което ще даде фира още при първите изстрели, защото нито подготовката им, нито плановете за действие на резервистите са съобразени със сегашната действителност. Това обаче убягва на военния министър Николай Ненчев, който продължава да се държи така, сякаш е врял и кипял в какви ли не военни конфликти.
Представата на държавното ръководство за националната сигурност, изглежда, се изчерпва с дрънкането на оръжия, които на всичко отгоре са руски, пък и стари. Или пък в повтарянето на мантрата, че сме в Европейския съюз, значи няма страшно. Нямам нищо против жените в политиката, но вицепремиерът Меглена Кунева ме кара да си мисля, че в някои моменти е по-добре те да са край печката. Изключително важен факт е, че сме членове на Европейския съюз, защото той поначало е миротворец, заяви тази седмица Кунева. За сведение на Кунева това било прозвището на индианеца Деганауида ("Две реки, течащи заедно" – от мохокски). Той бил прочут войн, основател на военния, политическия и културния съюз на ирокезките племена в Северна Америка. Наричали го Skennenrahawi, в превод Миротворецът.
Днес от онзи съюз няма нито кост, а малцината ирокези живеят в резерват и най-вече в романите на Джеймс Фенимор Купър. А днешните миротворци са наследниците на онези, които някога са ги избили…
