"Булгартабак Холдинг" АД да предостави на Комисията за финансов надзор (КФН) документите по сделката за продажба на 34.96% от капитала на "Табак Маркет" АД, притежаващо права върху веригата за търговия на дребно "Лафка". С това решение на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) тютюневият холдинг загуби първия рунд в битката си срещу надзорния орган от началото на март миналата година. Тогава КФН задължи управляващите и представляващите "Булгартабак" лица да предоставят копия на договора, всички допълнителни споразумения към него, както и протоколите от проведените събрания на съвета на директорите, на които е взето решение за продажба на акции на дъщерното "Табак Маркет".
Решението на КФН е мотивирано с необходимостта от проверка на конкретни данни от консолидирания отчет на "Булгартабак". Става въпрос за оповестения в него план за продажба на "Табак Маркет", както и за постигната договореност за продажба на всички негови акции на купувачи извън групата на тютюневия холдинг. Въпросната информация е поискана с нарочно писмо, в отговор на което изпълнителният директор на "Булгартабак" Венцислав Чолаков отговорил, че дружеството е възпрепятствано да я предостави. Заради отказа шефът на управление "Надзор на инвестиционната дейност" в КФН Владимир Савов издава въпросното решение, с което налага на "Булгартабак" принудителна административна мярка по Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), тъй като акциите на дружеството се търгуват на борсата. В акта на надзорния орган изрично е посочено, че мярката е насочена срещу възпрепятстването на дейността му в защита интереса на инвеститорите.
Според съда (докладчик по това дело е новоизбраният председател на Върховния касационен съд Лозан Панов) решението на КФН е изцяло законосъобразно и в полза на обществения интерес. ВАС се позовава и на своя практика, съгласно която при осъществяване на правомощията си комисията "има право да изискват писмени обяснения, документи, включително и заверени копия от документи, данни, сведения и други носители на информация от поднадзорните лица или от други лица, за които има данни, че нарушават разпоредбите на този закон или на други, както и да проверяват тяхната документация и отчетност". Отхвърлено е твърдението на жалбоподателите, че за да бъде наложена въпросната мярка, е трябвало предварително да бъде образувана нарочна проверка. Съдът посочва, че става въпрос за две отделни производства по ЗППЦК, които се развиват независимо едно от друго.
Едва ли може да има съмнение, че решението на тричленния състав на ВАС ще бъде обжалвано пред петчленен. Най-малкото за да се забави оповестяването на обстоятелства, които ще се окажат вероятно скандални. Сблъсъкът около "Булгартабак" е сочен за начало на разрива между мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев и медийния бос и депутат от ДПС Делян Пеевски. Именно Василев съобщи пръв за източване на "Булгартабак" и зададе полуриторично въпроса кой е всъщност реалният собственик на 80% от капитала му.
Парадоксално е, че единственият отговор дойде от страна на държавен орган в лицето на Комисията за защита на конкуренцията. Отговорът беше, че мажоритарният собственик не може да бъде назован, тъй като е физическо лице и като такова не попада в обхвата на регулацията по Закона за защита на конкуренцията. Формално притежателят на акциите се крие зад сложна офшорна плетеница в следната последователност – на първа линия е лихтненщайнското дружество "Ливеро Естаблишмънт", контролирано от дубайското "Ти Джи Ай Мидъл Ийст" ФЗЕ, което пък на свой ред е притежание на друго дубайско дружество – "Прест Трейд" Лтд.
Междувременно проспериращият допреди година холдинг инкасира рекордни загуби през втората половина на миналата година, а анализатори обясняват това по същия начин – с източване на дружествата от холдинга в огромни размери. В същото време се полагат неимоверни усилия малките акционери като КТБ (с 6.02% от акциите) и "Е. Миролио Финанс" СА (със 7.22% от акциите) да бъдат отстранени от управлението на "Булгартабак". До ден днешен не е ясно какво е обсъдено и решено на свръхсекретното общо събрание, проведено на 30 юни миналата година. След като малките акционери поискаха дневният ред на събранието да бъде допълнен с избор на нов съвет на директорите, с изплащане на дивиденти и с назначаване на финансов контрольор, Чолаков и компания заведоха дело, с което оспориха акционерното участие на КТБ и "Е. Миролио Финанс".
И спорът попадна у скандалната съдийка Румяна Ченалова, срещу която бяха взети мерки едва след намесата на френския посланик по случая "Белведере". Ченалова направи всичко възможно да отстрани малките акционери, изпълнявайки светкавично исканията на силните в "Булгартабак". В тази ситуация евентуално потвърждаване на решението на ВАС в полза на КФН може да се окаже решаващо за осветляване на ставащото в холдинга. Въпросът е само дали той ще оцелее, докато свършат съдебните процедури.
В друг показателен случай, с наложена от КФН идентична мярка срещу "Алфа Финанс Холдинг" АД на Иво Прокопиев, надзорният орган също е принуден да води съдебни битки за да получи исканата от него информация. Става въпрос за сделката между холдинга и Quarzwerke Gmbh, с която на германското дружество бяха прехвърлени 67.22% от "Каолин" АД. КФН поиска данните през август миналата година (8 месеца след сключване на сделката), и след като не ги получи, наложи на Прокопиев глоба в размер на 500 лв. седмично до предоставяне на документите. В решението на надзорния орган тогава беше посочено, че "Алфа Финанс Холдинг" АД и представляващите го демонстрират системно незачитане и неизпълнение както на актове на КФН, така и на влезли в сила съдебни решения на ВАС. Поведение, което в една правова държава би изглеждало нелепо, но у нас номерът минава.
