Когато престъпниците се крият, определени хора питат "Къде е прокуратурата!". Когато прокуратурата предлага мерки, същите хора казват "Засягат се човешките права!". Така поставени нещата няма да има угодия. В момента ситуацията е ясна. Знакови престъпници, осъдени с голям зор, просто изчезват. Чудесно е, ако може правата на съдените хора да не се засягат, но наказанието лишаване от свобода губи своя смисъл. А от това страда обществото. Да, би било чудесно границите ни зорко да се пазят, би било чудесно полицията да наблюдава всеки с някаква мярка за неотклонение, но държавата няма ресурс за това, пише Михаил Гочев в "Правен свят".
Когато съд постанови ефективно лишаване от свобода съвсем нормално е да се мисли, че опасността осъденият да се укрие рязко нараства. Когато присъдата е над 10 г. всеки осъден ще се размисли дали си заслужава риска да престои немалка част от живота си в затвора. Естествено е, че вероятността осъденият да се укрие рязко нараства. Съвсем логично е предложението в тези случаи съдът да може да промени мярката за неотклонение. Постановяването на ефективно лишаване от свобода ще дава възможност на съда да прецени дали за осъдения е налице опасност от укриване и евентуално ще може да изменя мярката му за неотклонение. Ако пък присъдата е не по-малко от 10 години затвор, опасността от укриване се презюмира, освен ако от доказателствата не се установява противното. В цитираните предложения за промени в чл.309 от НПК главният прокурор се е мотивирал с обстоятелството, че в момента съдът няма възможност да преценява опасността от укриване, ако подсъдимият спазва процесуалните правила и не е нарушил мярката си за неотклонение.
Нека сега да вземем една държава, която е символ на свободата – САЩ. Какво става, когато някой бъде осъден на затвор от първата инстанция? Ами задържат го още в съдебната зала и го отвеждат в затвора. Значи като става в САЩ – това е проява на отговорност пред обществото в една свободна държава. Като се предлага в България и то след преценка на съд – това е проява на тоталитаризъм.
Не се ли разминават малко критериите за свобода и тоталитаризъм?
Въпросът с ефективността и продължителността на мерките за неотклонение е различен въпрос от бързината на правосъдието.
Задържането под стража е ограничено със срок и този срок следва да се запази. Поради това по-дългият наказателен процес няма как да се отрази на най-тежката мярка за неотклонение. В повечето щати на САЩ наказателният процес трае приблизително колкото в България. България е към средата сред европейските страни по бързина на правосъдието. Да, има държави с много по-бързо правосъдие, но има и по-бавни от България. Направете справка в статистиката.
При неефективни мерки за неотклонение, бързото правосъдие няма да попречи някой да избяга като види, че отива към затвора. И за 3 месеца може да се избяга от България почти толкова успешно, колкото и за 2 години. Братя Галеви бяха осъдени в съвсем нормални за Европа срокове, което не им попречи да си изчезнат безследно. Дали ако Брендо беше съден в Италия щеше да е на свобода? Между другото процесите срещу Брендо в Италия и България се развиват с еднаква бързина.
Естествено, че едно много бързо правосъдие ще ограничи и продължителността на мерките за неотклонение. Би било чудесно България да има по-бързо наказателно правосъдие. Но това зависи на първо място от закона. Не може НК да е пълен с какви ли не несъществени престъпления и да се разчита, че претоварената прокуратура ще действа бързо. Не може НПК да е пълен с огромно количество формални изисквания и да се очаква, че те ще бъдат претупани за кратко време. Съдът може да връща делата на прокуратурата за доразследване, горните инстанции – на долните инстанции. За вещите лица няма средства. Експертизите се извършват на много места с допотопна техника. Адвокатите могат да шиканират развитието на делата. И искаме бързо правосъдие. От нищо – нещо? При това положение можем ли да очакваме бързо правораздаване?
Естествено, че би било добре, ако всички прокурори са работливи и високо квалифицирани. Но както в много други области в България, не всички са такива. И няма начин това положение тутакси да се промени. Слободията доведе до масово производство на юристи, а сега се чудим защо на част от тях не им се работело здраво. Чудесно ще е да няма прокурори, които да злоупотребяват с надмощното си положение в досъдебното производство и да не протакат процеса с цел тормоз. Виждал съм как тормозят по този начин неоснователно мои познати. Но това са трудни за доказване неща и също няма как да се променят с магическа пръчка. Не че не трябва да се вземат категорични мерки за промяна. Напротив. Но това изисква време и няма да реши в близките години въпроса с отклоняването от осъдителни присъди.
Факт е, че мярката за неотклонение "подписка" на практика не се прилага. Трябва ли да се запази нещо, което няма никакъв ефект? Прокуратурата предлага едно много разумно решение – мярката "подписка" да предвижда и периодична регистрация в службите на МВР, а не само забрана за обвиняемия да напуска местоживеенето си без разрешение, за което обаче се оказа, че не се контролира. В много държави това е съдържанието на най-леката мярка за неотклонение. Може да се помисли при по-леки престъпления или при липса на убедителни доказателства, при което съдът е убеден, че обвиняемият или подсъдимият няма да се укрие, да се предвиди "подписка" с примерно ежеседмична регистрация в полицията.
Няма нищо по-разумно от това, контролът върху мярката "домашен арест" да се осъществява с електронно наблюдение – напр. електронни гривни или други начини на закрепено върху обвиняемия или подсъдимия електронно устройство. С цел да не се отразява пагубно например една голяма гривна върху децата и близките на обвиняемия или подсъдимия, може да се помисли при желание, в кожата да се имплантира чип, който позволява проследяване. Това естествено е и въпрос и на технология, и на средства.
За никой не е тайна неработещата забрана за напускане на страната. При отиване в друга държава от ЕС в повечето от случаите личната карта само се показва. Особено в натоварените туристически сезони. Така хората с мерки за неотклонение могат спокойно да напуснат България. При това положение единствената възможна мярка е при налагане на забрана, на обвиняемия или на подсъдимия да се отнемат документите за самоличност, като му се издават заместващи документи. Мярката ще затрудни напускането на страната. Но е необходим и по-ефективен граничен контрол, който все повече липсва. Естествено – когато бъде разрешено по съответния ред напускане на страната, паспортът или личната карта се предоставя за разрешеното пътуване.
Съвсем отделен въпрос е, че по-строгите ограничения при мерките за неотклонение ще трябва да доведат до много по-високи обезщетения при неоснователното налагане на мерки за неотклонение. Понякога реалните обезщетения могат да стигнат милиони към един човек. Неоснователните съществени ограничения на правата трябва да се заплащат много скъпо. Не само това – когато един прокурор е загубил делото и са страдали невинни хора, това трябва да е една уредена от закона черна точка за професионалното развитие на този прокурор, а и за съдиите, които са налагали съответните мерки за неотклонение. Така е в цял свят и няма причини в България да е различно. Нека се носи отговорност, но нека да има и ефективни мерки, които да водят до изтърпяване на наказанието.
