Укриването на данъци и дискретната помощ на швейцарските банкери да улеснят въпросната процедура бе изпитано оръжие както на Берн, така и на Лихтенщайн.
Още през 2008-а Германия купи от информатор диск с данни за банковите сметки на нейни граждани от алпийското княжество. От т. нар. "лихтенщайнско CD" в германската хазна влязоха близо 180 млн. евро.
Правителството на Холандия съобщи, че през 2009-а богати вложители са декларирали над 2 млрд. евро в банкови сметки в чужбина, една трета от които – в Швейцария. Това се случило непосредствено след като Амстердам потвърди, че е поискал копие от откраднатите данни от швейцарски банки, за които германското правителство смятало да плати на пожелал анонимност банков служител.
В началото на 2010-а управата на провинция Северен Рейн-Вестфалия плати 2.5 млн. евро за краден диск с данни на около 1100 неизрядни длъжници на хазната със сметки в швейцарския банков гигант "Креди Сюис". През юни подобна "сделка" с анонимни продавачи прави и управата на провинция Долна Саксония. На диска имало около 20 хил. файла с имената на вложители, адресите им, балансите по банковите им сметки, както и вътрешнобанкова информация. В средата на 2010-а данъчната служба на град Мюнстер пък се добира до тайни сметки на 200 германски граждани в швейцарската банка "Юлиус Бер". Данни за цената на "услугата" не бяха изнесени. съобщено бе единствено, че продавачът не е поискал пари, а е посочил сметка в задграничен благотворителен фонд, който събирал помощи за пострадали от земетресението в Хаити. Парадоксът е, че представителите на въпросния фонд били толкова шокирани от дарението, че дори поискали да върнат парите.
Гърция също има "вземане-даване" с местни укриватели на данъци, "паркирали" милиарди в банкови сметки в Швейцария.
През 2010-а списък с имената на повече от 2 хил. гърци със сметки в швейцарския клон на HSBC беше предаден на гръцките власти от сегашния управляващ директор на МВФ Кристин Лагард, която по онова време беше финансов министър на Франция в кабинета на Никола Саркози. "Списъкът на Лагард" предизвика гнева на обществото след като през 2012-а бе публикуван от гръцки медии. Досега обвинение е получило едно единствено лице от него – бившият гръцки финансов министър Георгиус Папаконстантину, задето е укрил доказателства и е заличил имената на двама свои роднини от списъка. По казуса предстои съдебен процес.
През 2009-а швейцарският брокер "Хелвеа" оцени гръцките вложения в швейцарски банки на около 19.7 млрд. евро, като 99% от тях не са декларирани. Според съобщения в гръцките медии от тях в хазната могат да влязат данъци на стойност от четири до шест милиарда евро. Преговорите между Гърция и Швейцария по темата текат от септември 2012-а
