Вътрешният министър Веселин Вучков вече определи 2015 г. като историческа, защото ще се родят няколко закона за разузнавателните служби. Тя действително може да стане историческа, но заради грешката да се утвърдят проекти, за които мненията на специалистите са противоречиви. Самият Вучков допусна, че "вероятно има недостатъци в някои от нормативните актове, които бяха подготвени още преди няколко години и около които имаше максимален политически и професионален консенсус". Въпреки това, според него, и четирите закона за службите трябва да бъдат внесени още през февруари, а след това, ако е необходимо, да бъдат направени допълнителни дискусии и всички недостатъци да бъдат отстранени.
Визираните от Вучков проектозакони отлежават из чекмеджетата в деловодството в парламента вече три години. Там са законите за държавната агенция "Разузнаване" (ДАР), за военното разузнаване, за Национална служба за охрана (НСО) и един общ "Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност на Република България". Когато бяха внесени в Съвета за външна политика, отбрана и сигурност през 2012 г., президентът Росен Плевнелиев заяви: "За мен е по-добре, дори и законите да са несъвършени, да ги има, отколкото да ги няма.”
Тогава експертите бяха единодушни, че Законът за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (ЗУНС) има своите достойнства, най-вече като първи опит за регламент на основните акценти за националната сигурност. Авторите на проекта, сред които активна роля игра тогава и заместник-вътрешният министър Веселин Вучков, записаха, че "Националната сигурност е динамично състояние на обществото, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите, основните права и свободи на гражданите, устойчивото икономическо развитие и благосъстоянието на населението, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети".
Още при формулирането на дефиницията на понятието "национална сигурност" възникнаха въпроси. Например кое състояние е динамично и кое – статично, кои права на гражданите са основни и кои не и прочие. По-нататък в законопроекта се описва и що е то "посегателство срещу националната сигурност" – това "са целенасочени действия или бездействия на лица, групи или организации, водещи до процеси или събития, нарушаващи устойчивото състояние на националната сигурност на Република България". И отново възниква въпрос: след като описаното в по-горната дефиниция състояние е динамично, какво представлява устойчивото състояние на националната сигурност? Ако подобен текст се приеме и влезе в сила, това би отворило вратички за широко тълкуване на тази "устойчивост". И всяко извънредно събитие – протести, наводнения, пожари, бежански вълни, "убийства на банки", както случаят с КТБ, и т.н. биха могли да се възприемат като посегателство срещу националната сигурност. В банковата сфера това не би било лошо, но очевидно "тълкувателите" и правоприлагащите органи ще имат основания да искат и да могат да получат твърде широки права.
Общият закон регламентира, че системата за защита на сигурността се състои от МВР, Министерството на отбраната, армията, Министерството на външните работи, Държавната агенция „Национална сигурност”, Държавната агенция „Разузнаване”, Служба „Военна информация” към министъра на отбраната и НСО. Общото управление на системата се осъществява от Министерския съвет, като към него се създава Съвет по сигурността, който е постоянно действащ консултативен и координационен орган за подпомагане, наблюдение, анализи, предлагане на решения, изготвяне на оценки. Никъде обаче не е посочено защо съветът е консултативен орган.
Едно от недомислията в проекта е, че не е регламентирана водещата роля на Народното събрание, което по конституция осъществява контрол върху МВР, армията, Министерството на външните работи и спецслужбите. За да има ефективен парламентарен контрол, в проекта би трябвало да се посочат постоянните комисии, които пряко ще осъществяват контрола, ще се информират за общата разузнавателна политика, разработена от изпълнителната власт, ще следят за изпълнението й, ще приемат бюджетите на отделните звена в системата… Със сигурност значението на сега съществуващата комисия в НС по вътрешна сигурност и обществен ред ще нарасне неимоверно и ще се превърне в реален фактор в действията на системата.
Общият закон за националната сигурност за последно бе разгледан и приет на първо четене от 41-ото НС през януари 2013 г. – малко преди първият кабинет "Борисов" да подаде оставка. Това се случи въпреки критиките, които акцентираха върху големите правомощия на премиера чрез Съвета по сигурността към Министерския съвет, неясното определение за национална сигурност и други.
Един от най-спорните проекти, който би трябвало да "легне" върху устройствения закон за националната сигурност, е този за службата за охрана. Експертите не са на едно мнение дали изобщо трябва да има такава служба. Противниците на нейното обособяване пресмятат, че да се поддържа служба с щат от приблизително 1200 души и с бюджет от 40 млн. лв., за да бъдат охранявани 20-тина ВИП-държавници, излиза твърде скъпо на данъкоплатците. Има предложения службата да се влее в МВР под формата на специализирана дирекция на охрана. Опонентите на тази идея обаче се обръщат към историята на НСО, чиито основи са положени още през 1879 година. Тогава княз Александър Батенберг възлага на Софийската първа конна сотня да се заеме с личната му охрана и да се грижи за отдаване на военни почести при официални и тържествени случаи.
Не е ясно каква ще е съдбата и на проектозакона за разузнаването. Реформаторите внесоха в края на миналата година свой проект, според който военни и цивилни разведки ще се слеят под една шапка. Тогава заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов с половин уста обяви, че партията му може би ще внесе отделни устройствени закони за Националната разузнавателна служба (НРС) и за Служба "Военна информация" (СВИ). Проектът на РБ обаче е изкусителен с това, че дава цялата власт над разузнавателната общност в ръцете на премиера, който ще упражнява общото ръководство и ще определя задачите на агенцията. На Министерския съвет пък е отредено да определя числения състав на агенцията (чл.19) и да прави предложения за избор на неин председател. Предвидена е и протоколна роля на президента, който ще назначава шефа на ДАР с указ. Що се отнася до функциите на Народното събрание по отношение на ДАР – те са ограничени само до парламентарния контрол и до определянето на бюджета на разведките.
Проектът значително ограничава и кръга на хората, които имат право да ползват информация, събрана при работата на агенцията: в равен обем тя се предоставя на председателя на Народното събрание, на президента и на министър-председателя. Но по изричното разпореждане на премиера могат да я получават и други държавни органи. Най-големият абсурд в законопроекта е в ал.2 на същия член – според този текст ДАР предоставя информация на министъра на отбраната съобразно функциите и задачите на Министерството на отбраната. С други думи, събраната военна информация няма да бъде предоставяна в пълен обем на военното ведомство, въпреки че анализите на подобни данни са от стратегическо значение за националната сигурност.
Други недостатъци на предложения от Реформаторския блок проект са очевидното дублиране на дейности на ДАР и ДАНС. ДАР например ще подготвя информации, анализи, оценки и прогнози, свързани с международния тероризъм и с наркотрафика. Такива задачи сега изпълняват и съответните звена в ДАНС. А след като новият закон за МВР бъде гласуван в парламента, в бъдеще основно с тях ще се занимава ГДБОП.
Отлежаващите и новопредложените законопроекти за сектор "Сигурност" определено имат нужда от допълнителна работа. Не е известно например какво ще е отношението на останалите партньори на ГЕРБ в коалицията към тях, какви предложения ще имат те. Това може би ще се избистри, когато проектите бъдат внесени за обсъждане в НС. Съдбата им обаче не изглежда решена, та със сигурност да може да бъде определена 2015 г. като историческа. Такава ще стане, ако авторите на проектите изгладят очевидните им слабости и в името на идеята за националната сигурност преодолеят партийните си пристрастия и егоистични помисли. Ако чудото се случи, наистина ще е историческо…
