Голяма работа се отваря за парламентарната Комисия по енергетика покрай предстоящите промени в Закона за енергетиката. През седмицата бяха публикувани корекциите, вкарани между първо и второ четене, и се оказа, че първоначалните изменения, засягащи дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), са много сериозно дообогатени от представителите на почти всички политически сили в парламента.
С най-голяма тежест, разбира се, ще са предложенията на ГЕРБ. Председателят на депутатската комисия Делян Добрев заедно с колегите си Валентин Николов и Александър Ненков настояват да се разширят правомощията на министъра на икономиката и енергетиката, който заедно с финансовия министър да отговаря за приемането на специална нова наредба. Тя ще е "за условията и реда за предоставяне на помощи за намаляване на тежестта, свързана с насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници за сектори, изложени на риск за тяхната конкурентна позиция поради разходи, произтичащи от подкрепата за енергията от възобновяеми източници". Със сигурност този по чиновнически замотан текст ще трябва да се прецизира – най-малкото поради това, че енергетиката и икономиката вече не са в едно ведомство. Иначе е повече от ясно, че идеята на ГЕРБ е да си осигури вратичка за подпомагане на най-бедните български граждани.
Същите трима депутати предлагат и затягане на санкциите за енергийните предприятия, които имат да изпълняват задължения, залегнали в Националния план за инвестиции за периода 2013-2020 година. Предвижда се, ако те не правят разписаните им вложения за екологизиране на тяхното производство или парите са по-малки от левовата равностойност на разпределените им безплатни квоти за емисии парникови газове, да плащат месечни вноски по сметката "Национален план за инвестиции", която е част от бюджета на Министерството на енергетиката. Тези вноски ще са публични държавни вземания и ще подлежат на принудително изпълнение по реда на данъчноосигурителния процесуален кодекс. На практика, ако подобна промяна бъде приета, тя ще даде възможност на големите горивни инсталации да продължат да работят, дори и да замърсяват, стига да си плащат на държавата.
Друго предложение на ГЕРБ е НЕК и електроразпределенията да изкупуват енергията, произведена от когенерации, само ако за нея има сертификат за произход, издаден от бъдещата Комисия за енергийно и водно регулиране. Всички останали количества ще се продават по свободно договорени цени или на балансиращия пазар. Големият шамар в този случай ще е за заводските централи като ТЕЦ "Свилоза", "Видахим" АД, "Лукойл енергия и газ България", а и за топлофикациите, които все още работят на въглища – в Русе, Перник и Сливен, контролирани от фирми, свързани с Христо Ковачки. Досега НЕК бе задължена да изкупува от тези дружества и електроенергията, която не е високоефективна, и то по цени, близки до преференциалните. Ето защо те не ползваха произведената от тях енергия за лични нужди, а си купуваха по-евтина от пазара, печелейки по този начин на гърба на електрическата компания.
Сред намеренията на ГЕРБ е и да се разширят правомощията на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), за да може тя занапред да проверява не само държавните, а всички фирми, подлежащи на регулиране в енергетиката, включително и произвеждащите електрическа енергия по преференциални цени. Така под лупата на финансовите контрольори ще попаднат и митичните собственици на фотоволтаици и ветропаркове. В допълнение, министърът на енергетиката ще получи правото да иска от АДФИ да използва правомощията си при конкретни ситуации. Очевидно това ще е удобен лост за въздействие от страна на държавата в случаи като този с двойните сметки за ток, изпратени от "Енерго Про" на част от абонатите им непосредствено след Нова година.
Партньорите на Бойко Борисов в Народното събрание също имат своите виждания за корекции. Най-същественото на реформаторите Мартин Димитров и Петър Славов например е свързано с раздуването на щата на новата Комисия за енергийно и водно регулиране от седем на девет човека. Двамата настояват тя да има председател, както и два специализирани състава – „Енергетика и природен газ“, включващ петима комисари, от които един да е заместник-председател, и още един състав – „Водоснабдяване и канализация“, състоящ се от трима членове, един от които също да е заместник-председател.
"Патриотичният фронт" пък залага на "тънката струна" и предлага хората, които не желаят да ползват парно, да не плащат такса за общите части и преминаващите тръби на топлофикацията през собствеността им. Отделно, последователите на Валери Симеонов претендират да се въведе граждански контрол за дейността на Комисията за енергийно регулиране, както и да й се вмени задължението да изгради система за контрол дали електромерите отчитат правилно.
В някои отношения исканията на патриотите доста се доближават до тези на БСП. Драгомир Стойнев, Таско Ерменков и Жельо Бойчев настояват към регулатора да се създаде Обществен съвет от представители на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза. Намерението е въпросният орган да има право на еднократен отлагателен вот при общественото обсъждане на предлаганото решение, а също и да иска от комисията информация за технико-икономическите показатели на всяко енергийно и водно дружество. Още по-интересна е идеята Общественият съвет да може да предлага на регулатора да започне процедура за отнемане на лиценза на всяко енергийно дружество, което не изпълнява задълженията си по закона, както и санкции за водни дружества, когато не изпълняват записаното в издадените им лицензи и концесии.
Както обещаха, червените внесоха серия поправки, които със сигурност ще се понравят на обикновените потребители. Първата е при увеличаване на използваната енергия с 50 % в сравнение с предишен период ЕРП-тата да са задължени да информират за това потребителите си предварително, а не чак с идването на фактурите. От БСП са и за въвеждане на регламент, според който токът на абонатите да не може да бъде спиран, ако просрочието е не повече от месец, а самата сметка не надхвърля 25% от минималната работна заплата. Освен всичко друго Стойнев, Ерменков и Бойчев държат да се въведе забрана шалтерът да се дърпа в събота, неделя, в предпразнични и празнични дни. "Всички действия, които касаят интересите на потребителя, в това число и спирането на неговата електроенергия, трябва да се случват само след като той лично бъде уведомен за това в съответния нормален срок от три дни, а констативните протоколи в негово отсъствие няма как да бъдат подписвани", аргументира идеята Таско Ерменков.
БСП също е на мнение, че е необходимо увеличаване на състава на Комисията за енергийно и водно регулиране, и то по-голямо, отколкото предлагат Реформаторите – до 11 комисари.
Остава впечатлението, че за различните намерения могат да се оформят тематични мнозинства, така че не са изключени и изненади в окончателния вариант на законопроекта, който ще бъде предложен за гласуване в пленарната зала.
