Най-лесният начин някоя обществена поръчка да се даде на "правилната" фирма е като се заложат условия, на които може да отговори само тя или да се въведат субективни критерии за оценка, зависещи единствено от желанието на чиновниците. Тези схеми за източването на публични средства се използват постоянно и когато уличените бъдат разкрити, обикновено се поправят и изпълняват буквата на закона. Има обаче и ведомства, които са готови на всичко, за да не се съобразят с разпоредбите. Точно така изглеждат отстрани действията на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", която вече три пъти безуспешно се пробва да осигури охрана на стратегическите си обекти чрез непрозрачен и нагласен конкурс. Последният й опит бе обявен на 3 февруари за незаконосъобразен от Върховния административен съд, който потвърди направените по-рано констатации от Комисията за защита на конкуренцията.
Нелепото в тази ситуация е, че обществената поръчка за 12 млн. лв. бе спряна със същите мотиви, с които бе прекратен и предишният търг. И ако тогава можеше да се приеме, че става дума за чиновнически недомислия, разсеяност или непознаване на нормативите, то единственото обяснение сега е желанието на Държавния резерв задкулисно да предопредели изхода от надпреварата за охранители. На същата мисъл навежда и фактът, че производството пред антимонополния орган отново е било образувано след жалба на “Комакс 2001” – фирмата, която през юни миналата година оспори и предишната процедура.
Цялата работа е там, че упорито се залагат субективни показатели за оценка на офертите, което е в противоречие с основните разпоредби на Закона за обществените поръчки. В конкретния случай това са "оценка на предложените планове" и "концепция за организация на физическата денонощна въоръжена охрана". За тях е предвидено оценяването по скалата от 100, 50 и 10 точки да става въз основа на експертното мнение на комисията, като се посочват причините (недостатъци, преимущества, анализи, изводи). Изрично е отбелязано също така, че критериите за оценка не са изчерпателни и всеки участник може да предложи други, за които да бъде оценен.
От Държавния резерв твърдят, че в методиката им се съдържат точни указания и подробни изисквания, даващи възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на поръчката. Но според прокурора от Върховната административна прокуратура, който е участвал в делото, в методиката не се съдържат точни и ясни указания за определяне на оценките по въпросните показатели. От което следва изводът за липсата на яснота при оценяването и за съществуваща възможност оценката да зависи от странични фактори. Или, казано с други думи, не са зачетени принципите на прозрачност и равнопоставеност.
Магистратите са определили и че няма достатъчна яснота за обстоятелствата, на базата на които се поставят конкретно 100, 50 или 10 точки. Записано е, че 100 точки получава предложение, което е "подробно и детайлно изготвено", 50 точки се дават за "добре изготвено" или "по- общо", а 10 точки – за "формално изготвено". В документацията за участие обаче не е конкретизирано какво се разбира под тези понятия. Не са заложени и конкретни изисквания за съдържанието на техническите предложения, като единствено в методиката са изброени основните елементи, които те трябва да съдържат. "При липсата на база за сравнение на отделните предложения на участниците с конкретно посочени изисквания от възложителя, на които те трябва да отговарят, поставените оценки в никакъв случай няма да са обективни, а субективни", пишат в решението си висшите съдии.
Любопитно е, че в опит да провали съдебното дело Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" изтъква, че жалбоподателят "Комакс 2001" ЕООД не е имал правен интерес да оспорва решението за откриване на конкурса за охрана, тъй като не е закупил документация за участие в него и не е имал в предмета си на дейност извършване на охранителна дейност. Само че съдиите не приемат този довод за основателен, позовавайки се на §1, т. 6г от допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки, в който е дадено легално определение на понятието "заинтересовано лице". Според него това е всяко лице, което има или е имало интерес от получаване на определена обществена поръчка и на което е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение.
"Законодателят не свързва интереса от подаването на жалба със закупуването на документацията за участие в обществената поръчка, нито го обвързва с предмета на дейност на жалбоподателя", обясняват от ВАС. А и при справка в Търговския регистър на Агенцията по вписванията се вижда, че в предмета на дейност на "Комакс 2001" влиза и всяка друга дейност, която не е забранена от закона, т.е. и охранителната.
Сега най-вероятно ще последва нов, четвърти конкурс за избор на охранители. Но въпросът е: кога Министерският съвет, на чието подчинение е Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", ще обърне внимание на нередностите, които се вършат под носа му?
Ивайло Станчев
Солени такси
Около обществената поръчка за охрана на държавния резерв има и друг интересен момент. Процедурата нагледно разкрива как новите правила за обжалване на търговете могат да се върнат като бумеранг срещу администрацията. Таксата за жалба пред КЗК бе увеличена в последните дни на кабинета "Орешарски" десетократно , че и повече. В зависимост от основанието преди се плащаха от 850 до 1700 лева. Според новата тарифа обаче производството струва 2% от прогнозната стойност на поръчката, но не по-малко от 850 лв. и не повече от 15 000 лева. В случая "Комакс 2001" е платила максималната миза от 15 хил. лева. А след като компанията печели производството пред КЗК , антимонополистите възлагат на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" да възстанови тези разходи, както и адвокатския хонорар от 1000 лева. Сега това е потвърдено и от Върховния административен съд, за делото пред който са платени още 7500 лв. (по закон 50% от първоначалната такса пред КЗК ). За сравнение, преди таксата бе 50 лева.
