ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

АБВ е против финансирането на частните училища

Борислав Борисов

Проф. Борисов, в края на тази седмица се навършват сто дни от работата на новото правителство. Как оценявате работата му дотук? Изглежда ли Ви политическата криза, в която беше изпаднала България, вече да е преодоляна? 

– Процесът на сработване и постигане на необходимата съвместимост във всеки един екип, който желае и ще може успешно да решава задачите пред него, е продължителен и труден. Още повече това важи при съществуващата политическа конфигурация както в правителството, така и в парламента. Стоте дни са условно приета граница, за да се прецени дали тази съвместимост и екипност е постигната и успешни ли са взетите решения до този момент – не толкова като конкретност, колкото като тенденция в перспектива. Това, което аз виждам и лично участвам в този процес, е, че между четирите парламентарно представени партии, подкрепящи правителството, е налице желание, и то с нарастваща степен, за конструктивно разбирателство при обсъждане основно на законодателните инициативи. Говоря за диалог и разбиране на позициите на другия, а не за съглашателство. Мисля, че това е верният път и че този процес протича аналогично и в правителствения екип. Що се отнася до конкретната оценка на АБВ за работата на правителството, то тя ще бъде дадена от политическото ни ръководство.

В началото на седмицата премиерът Бойко Борисов съобщи, че ще има великденски надбавки за пенсионерите. Откъде ще дойдат парите и чия идея беше това – на министър-председателя и на ГЕРБ или на вицепремиера и министър по социалната политика Ивайло Калфин и на АБВ?

– Чия е идеята не е толкова важно, важен е самият факт. Мисля, че Ивайло Калфин като социален министър постигна повече позитивни решения, в сравнение с който и да е негов предшественик.

Министър Калфин обяви няколко мерки, свързани с отпускането на социалните помощи. Една от тях бе деца, родили деца, да не получават добавки. Има ли опасност тази концепция да остане само на хартия? Кога според Вас ще започне да се прилага тя?

– “Децата раждат деца” е изключително важен, сложен и многоаспектен проблем. Дванадесетгодишни деца, физически неукрепнали, социално незрели, без образование и без работа, раждат деца! За какво отговорно родителство можем да говорим в тези случаи? То е предопределено безотговорно, а това е част от бъдещето на нацията. Проблемът трябва да се реши категорично и цялостно и съм уверен, че този път няма да се работи "на парче" и решението няма да остане само на книга.

Коледните и великденските надбавки са обещания като че ли повече от репертоара на БСП. Нейният лидер Михаил Миков обаче каза, че не се притеснява от АБВ, защото тя участвала в дясноцентристко правителство и затова трябвало да се доказва като лява формация. Колко дълбок според Вас всъщност е разривът между двете и има ли шанс да заровите томахавките? 

– По-вярното е, че със своята досегашна, по същество дясна политика, по-скоро ръководството на БСП трябва да доказва, че партията, която води, всъщност е лява партия. Що се отнася до мотива за участието на АБВ в дясно правителство, той е толкова несъстоятелен, че буди у мен недоумение как иначе умни хора се позовават на него. Трябва ли да припомням, че именно когато БСП участваше в тройна коалиция с две десни партии, прие плоския данък, който е еманация на дясната политика. Или за коалицията й в предходното правителство също с дясна партия. И че този плосък данък си остана непокътнат. Да не говоря за други подобни решения и резултати. Точно на хората от "Позитано" ли трябва да се припомня, че в ЕС повече от половината правителства на държавите членки са в аналогично партньорство и сътрудничество в името на националните интереси, при това без партиите да губят своята идейна идентичност и самостоятелност. Що се отнася до томахавките, не ние ги размахахме първи, нещо повече – АБВ първа протегна ръка за сътрудничество с партиите от лявото пространство при местните избори. Знаете каква беше и продължава да е реакцията на БСП. Решението е тяхно, но негативите ще са за левицата като цяло.

Ръководството на БСП отхвърли възможността да си сътрудничат с АБВ на местния вот. А имате ли данни и конкретна информация как гледат на такова взаимодействие структурите на социалистите по места, искат ли коалиция с вас?

– АБВ прави разлика между ръководството на БСП и членския състав на партията. Става дума за хилядите социалисти, верни на левите идеи, които живеят и работят не на "Позитано" 20, а именно там, където ще се провеждат местните избори и за които е жизненоважно да бъдат избрани най-способните хора в местното самоуправление. Именно от тези структури по места идват десетки предложения за взаимодействие и сътрудничество, обратно на становището на ръководството на БСП. От наша страна на местните структури на АБВ е предоставена пълна свобода да вземат решения по този въпрос.

Един от силно наболелите проблеми на нацията е образованието. Одобрявате ли част от държавната субсидия за университетите да се отпуска чрез рейтинговата система и надежден измерител за качество ли е тя? 

– Никога не съм бил привърженик на тази взаимовръзка и то най-малко по две причини. Първата е, че рейтинговата система е неточна и не дава вярна представа за качеството на преподаване в университетите. Достатъчен е фактът, че чрез нея за 2013 и 2014 г. като най-добри университети в областта на архитектурата с еднакъв брой точки са определени УАСГ и… Академията на МВР. Втората причина е наличието на държавно утвърдена система не само у нас, но и във всички страни от ЕС за оценка и акредитация на висшите училища. Моето убеждение и опит като ректор е, че връзката трябва да се търси именно между акредитационната оценка и финансирането, а рейтинговата система да служи като допълнителна информация за кандидат-студентите, когато избират в кой университет да учат.

Трябва ли броят на висшите учебни заведения в България да бъде намален?

– Това, че броят на висшите училища в България е много над средния показател за Европа, е мит, не отговаря на истината и въвежда в заблуждение обществото. При съпоставяне на населението с броя на университетите в държави, близки до мащабите на България – Белгия, Чехия или Дания, ясно се откроява определено по-големият брой университети спрямо населението в тях. В съседна Гърция съотношението е почти като това в България. Друг е въпросът и той заслужава повече внимание – че тези държави имат по седем-осем университета в Топ 1000 класацията на университетите в света. Докато ние участваме с един-единствен представител на висшите училища. Това е така, не защото броят на университетите у нас е голям. А защото в учебните направления тук е налице изключителна деформация особено в областта на обучението по икономика и по право. Така например в 31 от всичките 51 висши училища в България се изучава икономика, 11 от тях са изцяло с икономически профил, две от тях имат филиали със специалности по икономика, а 18 са структурирали факултети по икономика. В девет университета се извършва обучение по право в специализирани юридически факултети. И ако например в един бизнес университет е разбираемо да има акценти и на обучението по право, то наличието на факултети по право в технически университети за мен е равнозначно на това УНСС например да разкрие факултет по стоматология.

Сами разбирате, че това обучение в страната се осъществява от почти един и същи преподавателски състав, базиран основно в трите стари държавни университета по икономика и в юридическия факултет на Софийския университет. Оттук следва наличието на многобройни т.нар. пътуващи преподаватели и неизбежният спад в качеството на обучението. Никой обаче не разкрива нов технически или медицински университет, защото се искат инвестиции в пъти по-големи от тези, нужни за обучението по икономика и по право. Това е едната беда. Другата е, че законът разрешава един преподавател при акредитацията на висшите училища да се отчита, да се брои в два университета. Ако искаме да намалим рязко броя на висшите училища, достатъчно е да се промени законът в един пункт – един преподавател се брои само в един университет. Гарантирам, че така акредитираните университети ще намалеят поне с десетина.

Защо държавата ще отпуска пари на частните училища? Така излиза според приетия на първо четене закон за предучилищното и училищното образование. Каква е позицията на АБВ по въпроса? 

– Категорично против! Това означава да се нарушат основни принципи на пазарната икономика и особено на изискването за равнопоставеност на всички форми на собственост, записано и в конституцията ни. Сега на пазара на образователните услуги има два субекта – частни и държавни училища. Едните се финансират чрез такси, платени от обучаващите се, другите – от държавата. Ако на частните училища се осигури и държавно финансиране, равнопоставеността определено изчезва. А на частните училища се осигурява предимство и по-голяма конкурентоспособност от тази на държавните. И за да се възстанови равнопоставеността, би трябвало на държавните училища да се разреши свободен платен прием с пазарно определян размер на таксите от самите тях.

Банкерският Ви стаж ме кара да задам още един въпрос. Неотдавна Радан Кънев от Реформаторския блок отново подсети гуверньора на БНБ Иван Искров да напусне поста си. През лятото на миналата година, покрай кризата с КТБ, и Вие попитахте къде е банковият надзор? И какво прави Централната банка по въпроса с КТБ? Има ли според Вас Иван Искров моралното право да продължава да бъде начело на БНБ? 

– Въпросът Ви го приемам като риторичен. Оставки обаче, и то по много по-незначителни поводи, се подават в Европа. Тук сме на Балканите и в България.

На 13 юни 2006 г. бяхте назначен за член на управителния съвет на БНБ, а през август същата година напуснахте. Имаше ли някаква интрига около това Ваше действие? 

– Обясних го публично още тогава. Започнах работа по важен международен проект, чиято проблематика неминуемо ме поставяше в конфликт на интереси като член на управителния съвет. Въпрос на избор.

 

Професор Борислав Борисов е председател на парламентарната група на АБВ. Бивш ректор на Университета за национално и световно стопанство и бивш съветник на Георги Първанов, когато бе президент. През 2006 г. за няколко месеца бе и член на управителния съвет на БНБ, но след това напусна този пост. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст