Германия никога не ни е давала диск с имената на българите, които имат швейцарски сметки. Това заяви специално за в. "БАНКЕРЪ" бившият директор на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов. Той призна, че през 2010 г. е имало обещание такъв диск да бъде предоставен на нашите власти, но това не се е случило.
Въпреки това през последните години се вярваше, че там някъде в кабинетите на приходната агенция има такъв диск, който може да изобличи сънародниците ни с авоари в швейцарски банки.
Причината за това е, че през 2010 г. Германия обяви, че е придобила диск с информация за сметки на нейни и чуждестранни граждани в няколко швейцарски банки. На него имаше имена и на българи. За целта тогавашният шеф на НАП Красимир Стефанов замина със специална мисия в Берлин. От германската столица той обяви, че над 300 млн. евро се държат от малък брой българи в швейцарски банки, но колко от тях са укрити и колко легални не може да посочи.
Агенцията написа и писмо до германското финансово министерство, в което помоли да й бъде предоставена информация за банковите сметки на българи в Швейцария. Още тогава от приходното ведомство обаче заявиха, че България няма да предлага пари на германците, за да откупи информация от тях, въпреки че данните са много важни. Предполагаше се, че част от парите са от престъпна дейност, а в алпийската страна държат авоарите си много заможни български бизнесмени, които не могат да обяснят богатството си с официални приходи.
В интервю за в. "БАНКЕРЪ" от 2010 г. Красимир Стефанов посочи: "Официално страната ни не е започнала проверка за укриване на данъци на българите, които притежават депозити и сметки в швейцарски банки. Имаме уговорка с финансовото министерство на Германия, след като приключи тяхното разследване по банковите депозити, немското правителство да предостави на българското официално пълната информация и за българи с влогове в швейцарските банки. Посещението ни в Германия даде основание да смятаме, че ще успеем да съберем данъци върху авоари за около 400 млн. лв. на българи в Швейцария. Не всички от тях са задължително престъпници, но ще проверим дали имат достатъчно официални доходи, за да спестяват такива суми."
Пет години по-късно дойдоха разкритията на Международния консорциум от разследващи журналисти (ICIJ) и френския вестник Le Monde за практиките в женевския клон на британската HSBC, които ни напомниха отново за "онзи диск". Според публикуваната информация има данни за 74 клиенти, свързани с България, които държат 380.8 млн. долара в 204 банкови сметки, разкрити в периода между 1988 и 2006 година. Данните на ICIJ съвпадат с думите на Стефанов от 2010 година. Подновиха се и призивите за повече прозрачност и разобличаване на българите с швейцарски сметки. Това обаче не може да се случи, след като изобщо не разполагаме с въпросния диск, въпреки твърденията на авторите на сегашните "разкрития", че той е предаден на българските власти. Хората, чиито имена са замесени в аферата, вероятно отдавна са похарчили част от парите си, а други може да са преместили в други банки. Все едно те ще останат в тайна, докато властите нямат интерес тя да бъде оповестена.
Още през 2008-а Германия купи от информатор диск с данни за банковите сметки на нейни граждани от алпийското княжество. От т. нар. "лихтенщайнско CD" в германската хазна влязоха близо 180 млн. евро.
В началото на 2010-а управата на провинция Северен Рейн-Вестфалия плати 2.5 млн. евро за краден диск с данни на около 1100 неизрядни длъжници на хазната със сметки в швейцарския банков гигант "Креди Сюис". През юни подобна "сделка" с анонимни продавачи прави и управата на провинция Долна Саксония. На диска имало около 20 хил. файла с имената на вложители, адресите им, балансите по банковите им сметки, както и вътрешнобанкова информация. В средата на 2010-а данъчната служба на град Мюнстер пък се добира до тайни сметки на 200 германски граждани в швейцарската банка "Юлиус Бер".
