Никога през изминалите 25 години ДПС не е проявявало толкова агресия, колкото през последните месеци. Личи си, че партията има нов лидер, който налага свой стил на поведение. Личи си също така, че е в опозиция – нещо, което не се беше случвало на Движението повече от десетилетие.
ДПС разширява своята електорална география, отчитат всички социолози след всички избори. И това е съвсем съзнателно водена политика. А случващото е за сметка на БСП, чиито избиратели намаляват все повече и повече. До такава степен, че на два пъти ДПС за малко не стана втора политическа сила. Всъщност от второто място го дели само един депутатски мандат- 38 срещу 39 за социалистите. На последните парламентарни избори до сетния момент резултатът между двете партии беше на кантар.
Че Местан не е като Доган, се вижда и с невъоръжено око. „Лютви Местан се опитва да покаже нов стил в ДПС. Той говори много по-често от Ахмед Доган и по много по-разнообразни теми. Пише статии, нещо, което контрастира с онзи по-лаконичен, мистичен стил на Доган. Местан явно ще се опита да "приземи" образа на Движението“, смята социологът Първан Симеонов. Освен това лидерът на ДПС се опитва да отвори партията към нови територии – буквално и преносно. ДПС – от представител на едно малцинство, започва да се превръща в пазител и изразител на интересите на маргинализираните, социално изключените общности изобщо – и на ромите, и на крайно обеднелите, т.е. иска
да обхване от гетата до най-мизерните райони
в страната, а именно Северозапада. Това пък разширява географията на Движението, което вече излезе от смесените райони.
В този смисъл ДПС се превръща в сериозна заплаха за БСП, превземайки постепенно електората й. И по този начин де факто я измества от второто място като политическа сила. Което в сегашния момент означава, че се превръща в първа опозиционна сила. Нещо, което се забелязва все по-отчетливо и в Народното събрание.
Всяка сряда ГЕРБ и ДПС влизат в схватка по темата: политически уволнения и се състезават да изтъкват примери кой е направил по-голяма чистка в администрацията, когато е бил на власт. Ръкавицата е хвърлена от Движението и
партията на Борисов няма как да избегне този дуел
Освен това ДПС атакува управляващата коалиция и по фланговете. От една страна, е острата, дори агресивна реторика срещу Патриотичния фронт. От друга, размяната на удари с Реформаторския блок. С непрестанните си атаки срещу националистите, с обвиненията в ксенофобия, популизъм и дискриминация на малцинствени групи ДПС постоянно засвидетелства евроатлантическата си принадлежност и либерална ориентация. Именно за да подчертае това, Местан периодично призовава премиера Бойко Борисов да се освободи от ПФ, защото съюзът му с крайни националисти едва ли се харесва на Европа.
В този контекст беше и схватката с реформаторите заради изказването на министъра на здравеопазването Петър Москов, че тези, които бият лекари, не трябва да получават медицинска помощ. Москов беше обвинен в ксенофобия, дискриминация и дори фашизъм. Стигна се до искане на оставката му. Тези дни бе ударен и третият фланг на управляващата коалиция – АБВ. Партията на Местан подложи на унищожителна критика социалните мерки на министър Ивайло Калфин особено в частта за малолетните майки, техните права и правата на техните деца. Като заиграва с темата за малцинствата и техните права, ДПС удря два заека. Хем привлича гласовете на ромите, хем демонстрира принадлежността си към евроатлантическите ценности.
Така
със спорадичните фронтални „нападения“
към главната управляваща сила ГЕРБ и към фланговете й ДПС създава впечатлението, че е основната опозиционна сила. Покрай нея беззъбата БСП се загубва някъде. Затова и някои политолози правят извод, че се създава впечатление за нов двуполюсен модел между ГЕРБ (и коалиционните му партньори) и ДПС.
„БСП постепенно влиза в опозиционната си роля. Заедно с това обаче разноговоренето на БСП в медиите продължава да обърква публиката и да размива яснотата на червените послания. На този фон се наблюдава стъпка към алтернативен нов двуполюсен модел – ГЕРБ – ДПС. Двете партии противостоят, а другите придобиват периферно значение“, са изводите на политолозите от Институт „Иван Хаджийски“.
Политическите анализатори отбелязват още някои особености в новото поведение на ДПС. Освен стремежа на всяка цена да изтъкне евроатлантическата си легитимация ДПС подобри отношенията си Турция. Конкретният пример тук е „ръкостискането между Местан и Ердоган“ от лятото на миналата година. Това означава, че напрежението между тях е преодоляно и взаимоотношенията са поставени на нова плоскост, включително и защото партията на Касим Дал и Корман Исмаилов, която имаше всички шансове да бъде депесарското АБВ, е окончателно маргинализирана, нищо че е в Реформаторския блок, а той е във властта.
Едновременно с всичко това обаче Лютви Местан се опитва да държи мобилизиран и традиционния електорат на Движението. Напомня му от време на време за Възродителния процес, показва му плашилото, опасността – националистите, които са във властта.
