Норвегия е напът да стане първата европейска държава, приела „драконовски“ закон срещу просията. Парламентарното мнозинство се изказа за радикално решаване на проблема, свързан най-вече с румънските и българските цигани, нахлули масово в Страната на фиордите.
Управляващата коалиция, подкрепяна от част от опозицията, вече внесе съответния законопроект в парламента. След експертизата на различни инстанции се очаква той да бъде приет до края на февруари и да влезе в сила от догодина. Според документа просията ще се наказва със затвор до шест месеца, а организираната, в която участват повече от двама човека, с едногодишен престой зад решетките. Предвижда се подпомагането на просяците също да бъде обявено за незаконно, независимо дали става дума за храна, пари или предоставяне на място за нощувка.
„Убедихме се, че просията не позволява на хората да се измъкнат от бедността, те трябва да бъдат подпомогнати в родината си. Онези в Норвегия, които ги подкрепят, съдействат за пристигането на големи групи просяци, заемащи общественото пространство и причиняващи редица престъпления – от кражби до мошеничество“, твърди Видар Брейн-Карлсен, представител на правосъдното министерство.
Анкетите показват, че повечето норвежци подкрепят твърдите мерки. Полицията също е „за“. Според пазителите на реда армията от румънски и български цигани, която всяка година идва да припечелва в Скандинавия, влече след себе си много по-тежки престъпления. След приемането на Румъния и България в общността през 2007-а и правото на гражданите им да влизат свободно на територията на Европейската икономическа зона, в която участва и Норвегия, броят на различни правонарушения е нараснал няколко пъти.
Срещу новия закон се обявиха Съюзът на адвокатите, църковни организации и Съветът на Европа. Според тях мярката ще доведе до нарушаване на човешките права (за каквато се смята молбата за помощ) и до дискриминация по национален признак. „Законопроектът е насочен не толкова срещу просията, колкото срещу циганите, които се занимават с това“, коментира Нилс Муизниекс, комисар по правата на човека в Съвета на Европа. Той обръща внимание, че „активната просия“ е забранена в редица европейски държави, но в норвежкия случай става дума за различно ниво на наказателно преследване. Никъде на Стария континент молбите за милостиня не се наказват с година лишаване от свобода.
Впрочем поддръжниците на норматива също имат солидни аргументи, че строгите наказания са единственият начин за ликвидирането на социалната болест. В Европа няма единно мнение как да се решат проблемите на румънските и българските цигани, които след 2007-а, вече са общоевропейски. По данни на Amnesty International 80% от източноевропейските роми нямат работа и са подложени на дискриминация в собствените им страни.
Редица изследвания показват, че един успешен ден може да донесе на професионален просяк в Осло до 1000 крони (около 130 евро). Една просякиня печели около 800 евро месечно, при среден месечен доход в Румъния около 400 евро. „Рейдовете в Европа“ са особено привлекателни за циганите, чиято средна законна печалба в местата, от които идват, е не повече от 150 евро. ЕС и държавите от Европейската икономическа зона похарчиха десетки милиони за различни проекти, свързани с подобряване на условията на живот на циганите в Румъния и България. Средствата бяха предназначени най-вече за строителството на жилища и курсове за професионална подготовка. Но до радикална промяна така и не се стигна. Мнозина признават, че лъвският дял от тези пари потъва в джобовете на експерти и правителствени чиновници. На свой ред румънските и българските власти се оплакват, че циганите трудно се поддават на контрол. А богатите европейски държави, които не виждат полза от усилията си, започнаха една след друга да въвеждат закони срещу просията. Във Великобритания и Дания например тази дейност вече се наказва със затвор, а в Гърция – с глоба до 30 хил. евро. Борците за човешки права се притесняват, че примерът на Норвегия може да стане заразителен.
