Поредният разпит на ръководството на Комисията за финансов надзор пред бюджетната комисия на парламента не успя да разклати столовете на членовете й. На заседанието, проведено на 12 февруари 2015 г., КФН предостави на народните представители дейността си по надзора на „КТБ” АД.
Искането за създаване на временна комисия беше внесено на 5 февруари в Народното събрание от депутати от БСП, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ. Седмица по-рано Стоянова се обяви против с аргумент, че тази работа може да бъде свършена и от бюджетна комисия и не е нужно да се харчат пари на данъкоплатците. Сега обаче тя констатира, че явно се е събрала достатъчно парламентарна подкрепа за специално изслушване.
Броженията за създаване на анкетна комисия, която да разследва дейността на КФН, и този път срещнаха отпор. Шефът на КФН Стоян Мавродиев даде ясно да се разбере, че не депутатите са тези, които могат ефективно да контролират комисията, а това е работа на европейските надзорни инстутиции. Става дума за Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). Ако се създаде такава анкетна комисия, това ще се превърне в директно основание Брюксел да започне наказателна процедура срещу страната ни, коментира за "БАНКЕРЪ" Мавродиев.
Доста убедително прозвуча, че "извършването на проверка на конкретната дейност на КФН по надзор и регулация в специфична сфера като пенсионно осигуряване, застраховане или капиталов пазар от страна на политически орган като НС би било неефективно, доколкото такава проверка ще се извършва от страна на един политически и неекспертен орган като НС, който не разполага с адекватни професионални ресурси".
Депутатите обаче настояха на своето и решиха във вторник, 17 февруари, да обсъдят в пленарната зала дали да създадат анкетна комисия в Народното събрание.
Мавродиев опонира, че това е нецелесъобразно, като се имат предвид тясната специализация, обемът и спецификата на дейността на комисията. Той се позова и на доклад на комисията Деларозиер, публикуван още в началото на 2009 г., където изрично бе посочено, че за да бъде работата на надзорните органи във финансовия сектор ефективна, те трябва да бъдат напълно независими.
КФН се мотивира и с еврорегламенти от средата на 90-те години. "Нито държавите членки, нито институциите или органите на съюза, нито друг публичен или частен орган имат право да се опитват да въздействат върху членовете на Съвета на надзорниците (в случая на България това са БНБ, която е член на EBA, или КФН, която е член на ESMA и EIOPA) при изпълнението на техните задачи.”
Като член на европейските надзорни органи КФН е обект на постоянни и задълбочени проверки от страна на тези европейски специализирани и неполитически органи. Само през последната година КФН е била обект на седем такива проверки, извършени от страна на ESMA и EIOPA.
КФН напомниха на депутатите и за разпоредбите на Закона за Комисията за финансов надзор, регламентиращи професионалната тайна. Следва да се посочи, че Народното събрание не е включено в разпоредбата на чл.25 от Закона за Комисията за финансов надзор сред институциите, на които КФН има право да предоставя информация, представляваща професионална тайна.
Следователно за всяко искане на информация (която представлява професионална тайна по смисъла на ЗКФН) от КФН последната би следвало да я предоставя само след получаването на изричното писмено съгласие на лицето, за която тя се отнася, с оглед евентуалното разпространение на тази информация впоследствие, което следва да е в съответствие с изискванията на ЗКФН.
