Прекратяването на огъня между бунтовниците от Източна Украйна и официален Киев, както и гласуваните изненадващо агресивните стимули, въведени от Шведската централна банка, вдъхнаха нов живот на потъналите в униние заради застоя в отношенията с гръцкото правителство световни пазари. Единната европейска валута компенсира загубите си от началото на валутната сесия в Европа на 12 февруари, която започна с котировки около 1.13 щ. долара за едно евро и в късните следобедни часове се разменяше срещу почти 1.14 щ. долара. Европейските пари получиха подкрепа и от новината за увеличения обем на пакета от спешни кредити за Украйна, от силните резултати на германския търговски обмен през миналата година и от публикуваните през седмицата сравнително слаби данни за щатското стопанство.
По експертни оценки наложените във връзка с украинския конфликт икономически санкции срещу Кремъл са стрували на германския бизнес около 8 млрд. евро през миналата година. А търговският обмен на страната с Русия се е свил с 20 процента. Въпреки това германските износители са реализирали рекордно високи продажби през 2014-а, съобщи на 9 февруари германската федерална статистическа служба. Износът от Германия се е увеличил с 3.7% в номинално изражение и е достигнал 1133.6 млрд. евро. А вносът е нараснал с 2% – до 916.5 млрд. евро. В резултат търговският излишък е набъбнал до 217 млрд. евро – доста над предишния рекорд от 195.3 млрд. евро, постигнат през 2007-а. Основният двигател на растежа е бил 2.7-процентния ръст на германския износ за страните от еврозоната. По изчисления на института Ifo – Германия, е била страната с най-висок търговски излишък в света през миналата година, който надхвърля комбинирания резултат на излишъците на втория и третия играч в класацията – Китай и Саудитска Арабия. Прогнозира се нов ръст на германския износ от 4% през 2015-а, а също нов 15-процентен спад на бизнеса с Русия.
Шведската централна банка понижи основната си лихва под 0% и обяви допълнителни мерки за предотвратяване на дефлационната спирала, която заплашва най-голямото скандинавско стопанство. Лихвеният процент по репо операциите на "Риксбанк" става минус 0.10%, а парите в обращение ще се увеличат, след като централните банкери купят ("скоро") правителствени облигации с номинал 10 млрд. крони (1.2 млрд. щ. долара) и с падежи от една до пет години. Лихвата ще остане отрицателна, докато годишната инфлация не се доближи до 2%, което, според банковото ръководство, ще се случи през второто полугодие на 2016-а.
Паричните стратези от Стокхолм бръкнаха по-дълбоко в кутията с инструменти и последваха Европейската централна банка в прилагането на нестандартни мерки срещу дефлационните рискове. Те предвиждат основна лихва от минус 0.11% през второто тримесечие и минус 0.12% през периода януари-март 2016-а. Така всъщност изпратиха послание за нови лихвени понижения. В момента безработицата в Швеция е около 7%, а годишната инфлация през декември 2014-а се понижи до 1.1% след 1.4% през септември.
"Риксбанк" върви по стъпките на централната банка на съседна Дания. Тя направи от началото на годината четири понижения на основната си лихва и в момента е минус 0.75% – точно колкото бе и на Швейцария, след като Берн отмени минималния курс на швейцарския франк към еврото.
Часове преди да бъде договорено примирието между враждуващите на украинска територия, Киев постигна предварително споразумение с МВФ за увеличение на пакета от спешни кредити до общо 40 млрд. щ. долара. Международният кредитор ще отпусне нов четиригодишен спасителен заем за Украйна в размер на 17.5 млрд. щ. долара. Той ще замени гласуваната преди година програма от 17 млрд. долара, от която украинското правителство вече е получило 4.5 млрд. щ. долара. Така участието на Фонда нараства до 22 млрд. долара. Като се добавят поетите вече парични ангажименти на Европейския съюз и на Щатите, както и обещаните двустранни заеми от най-големите икономики в света, общият размер на финансовата инжекция набъбва до 40 млрд. долара. Но Украйна ще ги получи само ако осъществи съпътстващите пакета икономически реформи. Екипът на МВФ, който е в Киев от 8 януари, ще препоръча на борда да подпише сделката, съобщи управляващият му директор Кристин Лагард в Брюксел на 12 февруари. По нейна оценка програмата е "амбициозна, тежка и не е лишена от риск", но "също е и реалистична".
Украинците, които се сражават с проруските бунтовници, окупирали индустриалното сърце на страната, се борят с дълбока рецесия още от 2009-а. В момента валутните резерви на местната централна банка са паднали до 11-годишен минимум от 5.4 млрд. щ. долара срещу 16.3 млрд. долара през май 2014-а. А гривната е най-губещата валута в света. Само през тази година Киев трябва да изплати задължения за 11 млрд. долара, а анализатори на "Драгон кепитъл" са пресметнали, че нуждите на страната от външно финансиране през следващите три години са 45 млрд. щ. долара.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1586.5 млн. евро (3103 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 2% дял от купената и продадена валута.
