"Ниският държавен дълг ще се окаже една опасна илюзия. Тогава ще се разбере, че когато нямаш пари да обслужваш текущите си задължения, е без значение какъв е общият размер на този дълг или какво е съотношението му спрямо БВП. Само че стигне ли се до такива сметки, ще е късно за анализи, тъй като управляващите ще имат две възможности. Едната е да вземат нови външни кредити при високи лихви, които неминуемо ще увеличат разходите на хазната през следващите години, и ще са причина, ако не за нарастващ, то за продължаващ бюджетен дефицит. А влизането в подобна спирала след време води до фалит." Това заключение в. "БАНКЕРЪ" направи в своя публикация през 2010-а, когато общият размер на държавния дълг бе 5.39 млрд. евро, а съотношението му спрямо брутния вътрешен продукт – 14.7%, при фискален резерв от 5.71 млрд. лева.
Заради новото съотношение на дълга към БВП, което вече е 28%, депутатът от ДПС Йордан Цонев предрече, че има опасност България да влезе в дългова спирала. "А разчетите на правителството показват, че след две години ще достигне 30.31%", допълни депутатът. Ясно е, че това се дължи на продължаващите бюджетни дефицити. Ясно е, че нарастването на задлъжнялостта се дължи на това, че държавата харчи прекомерно. Но също така показва, че в нея не се извършват реформи. Това е важният въпрос, на който трябва да намерим отговор", заяви Цонев при обсъждането на законопроекта на правителството за ратификация на сключения на 6 февруари договор за дилърство с няколко банки с цел емитиране на облигации за 8 млрд. евро. Банките са "Ситигруп Глобъл Маркетс", "Ейч Ес Би Си", "Сосиете Женерал" и "УниКредит Банк". Контрактът се сключва в момент, в който държавният дълг на страната вече е над 11 млрд. евро, а фискалния резерв в БНБ е 3.82 млрд. лева.
Проектозаконът бе приет на 12 февруари от Комисията по бюджет и финанси, и в Комисията по външна политика с девет на осем гласа. И в двете комисии се стигна до скандал заради грешки в преброяването и отчитането на гласове на депутати, които не присъстват на заседанието. Председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова първоначално зачете гласуването "против" на депутата от БСП Георги Търговалийски, но после го "анулира", защото той в действителност не е присъствал на заседанието поради заболяване. Тези процедурни неуредици тепърва ще се превърнат в една от основните теми на дебатите в пленарната зала.
Другият повод за пререкания ще са трите опорни точки, които още в сряда зададе депутатът от БСП Румен Гечев. Той се възмути, че правителството в последния момент е вкарало в Народното събрание договора за дилърство с четирите чуждестранни банки. "Това е документ от 140 страници, изписани със специализиран финансов текст. Как очаквате ние да вземем толкова бързо решение по него?", възмути се Гечев. Простият отговор е: както вземахте бързи решения по всички подобни договори през последните двайсетина години, г-н депутат от левицата. "БАНКЕРЪ" следи финансово-политическия живот на държавата от 22 години и през цялото това време в парламента са вкарвани обемни споразумения с банките организатори на българските дългови емисии все така скоростно, без някой да ги е чел чак толкова детайлно.
Проф. Гечев реагира остро и на това, че България поема нов външен дълг от 8 млрд. евро, или 16 млрд. лв. освен вече записаните в бюджета за 2015-а 8.1 млрд. лева. Може да се приеме, че това изказване е за електората, защото Гечев прекрасно знае, че става дума за облигационни заеми в размер на 8 млрд. евро за периода 2015-2017-а. Това означава, че в тази сума е включен и външният дълг от 6.9 млрд. лв., който парламентът позволи на правителството да вземе през 2015-а, когато гласуваше бюджета за тази година. С други думи, над 43% от тези 8 млрд. евро, или 16 млрд. лв., вече са одобрени от Народното събрание. Както подчерта финансовият министър Владислав Горанов, въпросните 8 млрд. евро са една обща сума за трите години до края на 2017-а, а конкретните годишни суми на емисиите ще бъдат одобрявани от Народното събрание при гласуването на държавните бюджети за 2016-а и 2017-а. (Както казахме, сумата за 2015-а вече е одобрена от парламента и тя е част от тези 8 млрд. евро.)
Същото е и с параметрите – срочност и лихви – на отделните облигационни емисии, които ще са част от общата сума от 8 млрд. лева. В споразумението са записани само горни граници – до 30 години срок на погасяване и до 10% лихва. Впрочем такива параметри имаше и при споразуменията за облигационни заеми, сключени от финансовия министър Симеон Дянков и от наследника му Петър Чобанов. Но тогава никой не спори и не вдига шум, защото се смяташе, че тяхното присъствие в договорите съответства на нормалната практика. И е така – независимо от тези параметри, финансистите у нас не си спомнят държавата да е вземала заеми при лихва от 10% годишно.
Третият пункт, по който Гечев упражни ораторското си майсторство, са банките посредници, с които се сключва договора. По точно с една от тях – "Ейч Ес Би Си". "Тази банка я разследват в момента заради сметките, които е предоставяла на свои клиенти за укриване на данъци. През 2012-а тя бе глобена с 2 млрд. щ. долара за операции, свързани с легализиране на доходи от търговия на оръжие и други такива мръсни сделки. Миналата година тя отново бе глобена с 600 млн. евро за манипулация на лихвените индекси на международните пазари. А вие сключвате договор с нея", горещеше се Гечев. Фактите са си факти. Но и правителството на Пламен Орешарски през юни 2014-а сключи договор за емитиране на български държавни облигации за общо 1.48 млрд. евро с консорциум от банки, сред които бе и вече глобената на два пъти "Ейч Ес Би Си". Но тогава Гечев (член на управляваща партия в онзи момент) не се възмути. А изборът на въпросните четири банки сега е предопределен, тъй като именно те отпуснаха в края на 2014-а пряк заем от 1.5 млрд. евро на България. С тези пари правителството финансира Фонда за гарантиране на влоговете, за да плати гарантираните депозити в Корпоративна банка. Този заем е шестмесечен, с опция за удължаване за още 6 месеца. И точно банките, които са го предоставили, е най-добре да организират облигационните емисии, с които българското правителство ще си набави средствата, необходими за изплащането на прекия дълг към тях. Така обичайно се прави и по света.
Отделно от това в договора има опция, според която участниците в банковия консорциум могат да бъдат сменени или съставът им да бъде разширен. Така че не бива да се спекулира и с този въпрос.
На фона на бюджетните прогнози новият дълг изглежда обоснован. По сметки на Министерството на финансите за периода от началото на 2015-а до края на 2017-а за погасяване на плащания по падежи на държавен дълг ще са необходими 11.72 млрд. лв., а за финансирането на бюджетните дефицити – още 6.5 млрд. лева. Или общо 18.32 млрд. лв. (9.32 млрд. евро). Така че въпросните външни облигации за 8 млрд. евро няма да са достатъчни, ще трябва да се емитират и ДЦК на вътрешните пазари. С други думи, от тези нови задължения не можем да избягаме, докато не се подобри управлението на държавния бюджет, който все още си позволява дефицити. Когато мениджърите на държавата започнат да отчитат излишъци, както бе в периода 2004-2008-а, тогава може да се говори за намаление на общата външна и вътрешна задлъжнялост.
