Американската Агенция за национална сигурност (АНС) е измислила как да скрие софтуер за шпионаж в твърди дискове, изработени от Western Digital, Seagate, Toshiba и други топ производители в компютърните технологии. Така агенцията е имала инструменти за следене на повечето компютърни системи в света, според бивши оперативни звена и изследователи в областта на киберсигурността, съобщава Ройтерс. Тази дълго търсена и строго охранява операция е част от пакет от шпионски програми, разкрита от руския софтуер за защита Kaspersky Lab, която вече е изобличила редица операции за кибершпионаж на Запада.
От Kaspersky обявиха, че са открили персонални компютри в 30 страни, които са били засегнати от една или повече шпионски програми, като най-засегнати са Иран, Русия, Пакистан, Афганистан, Китай, Мали, Сирия, Йемен и Алжир. Сред целите са правителствени и военни институции, телекомуникационни компании, банки, енергийни компании, изследователски ядрени програми, медии и ислямски активисти, отбелязват от базираната в Москва компания.
Не се съобщава публично страната, която стои зад шпионската кампания, но се подчертава, че е тясно свързана със Stuxnet, използвано от американската агенция кибероръжие за атаки върху иранските ядрени обекти. Агенцията за национална сигурност е звено, което е отговорно за събирането на електронна разузнавателна информация от името на САЩ.
Бивш служител на АНС заяви пред Ройтерс, че анализите на руските компании са коректни и все още хората в разузнавателната агенция оценяват много високо тези програми като Stuxnet. Друг бивш оперативен служител от разузнавателната общност потвърди, че агенцията е разработила прецизна техника за замаскиране на шпионски софтуер в твърдите дискове, но той не знае какво точно се шпионира.
Kaspersky публикува технически данни от разследването си, които трябва да помогнат на засегнатите институции да засекат шпионските програми – някои от тях датират от 2001 година.
Разкритието е нов удар за Агенцията за национална сигурност, която вече пострада от действията на бившия служител Едуард Сноудън.