Г-жо Соколова, как си обяснявате факта, че все повече дами заемат ръководни постове в българската политика?
– Типично българският стереотип за мястото на жените в обществото вече се изчерпа. С отварянето на границите се отървахме и от предразсъдъците за ролите на жената и мъжа. В социалистическото общество най-важното бе жените да раждат и да отглеждат деца. В този "прочит" не влизаха уменията ни да бъдем лидери и да израстваме професионално. Жените участваха в един пърформънс, играеха роли без стойност, а всички ръководни постове в политиката и индустрията бяха поверени на мъжете. В най-добрия случай моделът допускаше една дама да бъде секретарка на директора. Сега времената са други и логично намерихме своето място в политиката. Ние сме много трудолюбиви и отдадени, а предимството ни е, че като жени изпълняваме много обществени функции. Априори се грижим за дома и семейството, съпруги и майки сме. Тази двойствена роля помага, тъй като виждаме едно решение и от другата му страна. Много по-диалогични сме, включваме се активно в темите. Жените политици имат много по-социални възгледи и като цяло са възприемани с доверие от обществото.
По професия сте психолог. Как се роди интересът Ви към политиката и помага ли психологията в политическото общуване?
– Това е може би подсъзнателен стремеж да реализираш знанията и уменията си на друга територия. През 2007-а започнах да работя за ГЕРБ на местно ниво, а след това навлязох в същността на сериозния политически живот. Преминах през обучителната скамейка на ГЕРБ-Перник като експерт, който умее да организира по-големи групи и да подбира подходящите хора. Отразявах събитията, работих и като пиар. Психологията помага да разчиташ сигналите и идеите, които стоят под повърхността. По-лесно разбираш какво се крие зад първоначално декларираните намерения на един политик.
Бяхте избрана единодушно за нов председател на ЖЕНИ-ГЕРБ. Какви са целите Ви като ръководител на организацията?
– Всяка организация е толкова успешна, колкото висок е нейният обществен престиж. ГЕРБ е партия с много качествени хора. Обединението ЖЕНИ-ГЕРБ ни дава възможност да покажем едно друго лице, пречупено през уменията на дамите. Ценностите, присъщи на нашия клуб, са грижа, диалогичност, съпричастност и способност да погледнеш отвъд тяснопартийните или личните интереси.
Има ли дама политик, която приемате като модел за подражание?
– Индира Ганди, Маргарет Тачър и Мадлин Олбрайт притежават качества, които си струва да бъдат личностен стремеж за нас. Те са достигнали възможно най-високото ниво и са доказали, че могат. Трябва да взаимстваме от техния опит и да го внесем в нашия живот. Животът е най-добрият сценарист и най-добрият режисьор и винаги сам намира своите герои. Днес на върха е един, утре ще бъде друг. Важното е да вървим напред и да учим уроците от миналото.
Като областен управител на Перник как искате да изглежда родният Ви град?
– Искам Перник и регионът да станат привлекателни за инвеститорите и все повече представители на бизнеса да установят производството си в областта. Полагам сериозни усилия да си партнираме с търговските аташета на чуждестранните представителства. В началото на месец май ще ги поканим в Перник, за да им покажем добрата инвестиционна среда и да ги запознаем с производствата, които развиваме. Перник е с много интересен профил на хората, които живеят и работят там. Те са изключително трудолюбиви. Градът е създаден след откриването на въглищните пластове. Дошли са хора от цялата страна, а мините и теренът са разработени от инженерния интелект на Европа. Перник отговаря на всички изисквания за голям индустриален център – с добри комуникации, на 20 минути от София, имаме дори летище. Надявам се безработицата да изчезне, хората да имат работа и да са доволни от живота си.
Вие сте един от създателите на новия училищен закон. Ще го харесат ли учениците, родителите и учителите?
– Хората не харесват ограничителните документи, макар всички да казваме, че правилата трябва да се спазват. Логично е да има двуполюсни мнения. Но най-важното е училищният закон да намери своето място. Времето отдавна е изпреварило нормативите, с които живеем. Сегашният закон е от 1971 г. и вече е безполезен. Отношенията в училищата са ужасно изопачени. Дори и отношенията ни към децата са еволюирали. Ако преди 20 години смятахме, че те са "бял лист, върху който можеш да пишеш", сега те идват на бял свят с богат генофонд и знаят три пъти повече от нас. Искаме да променим училищния модел в посока на диалогичност. Учителят да бъде човек, с когото можеш да споделяш, но и да притежава професионална квалификация по дадения предмет.
Преподавате психодрама в Художествената академия. Какво представлява тази специалност?
– Психодрамата е динамична и приложима техника от психотерапията. Преподавателят работи с чувствата, мислите, емоциите и душевността на студентите. Разиграваме всяка ситуация, случка или идея от ежедневието, за да открием правилните решения. Когато човек задава въпрос, той носи половината отговор в себе си. Просто трябва да намери подходящия контекст и да преодолее страховете си, за да го открие. Студентите от "Арттерапия" търсят другото лице на творчеството, което е вътрешна проекция на емоциите, нагласите и чувствата на художника. Те откриват откъде идва претенцията им за творчество и работят с несъзнаваното.
Имате две деца – Евгени и Александра. В какви ценности ги възпитавате да вярват?
– Уча ги да бъдат хора с мнение и да го заявяват свободно. Свободата да правиш избори и да вземаш решения е важна, постъпките ти не бива да вредят умишлено на никого. Възпитавам ги да управляват времето си и да постигат конкретни резултати. Хубаво е да вървят напред с малки стъпки. Евгени следва национална корпоративна сигурност. Той сам поиска да работи и да си плаща таксите в университета, за да не тежи на семейния бюджет. Децата се възпитават главно като наблюдават и попиват отношенията между родителите, а не с приказки. Ако има атмосфера на добронамереност, приятелство, споделяне и загриженост, децата се изграждат с положителни характери. Александра е на 17 години и учи чужди езици. Мечтата й е да пътува по целия свят. Като всеки тийнейджър минава през различни идеи – да помага в хуманитарни мисии в Африка, да бъде борец за свобода или да стане адвокат. Между нас има отношения на доверие, на обич и близост.
Кои са любимите Ви дестинации за семейна ваканция?
– Всяко място, до което пътуваме заедно със съпруга ми, е прекрасно. Аз преживявам, впечатляват ме атмосферата, лицата на хората и детайлите във взаимоотношенията им, типичните накити, които носят. В Хелзинки бях очарована от удоволствието, с което всяка сутрин едни хора с пръскачки на гърба почистват тухличките на сградите от полепилата се морска сол. Те го правят с такова старание, а се оказа, че са студенти, които се подготвят за престижни професии. Всички им се възхищаваха, защото това е важен общественополезен труд, който разкрасява града.
В публичните си изяви винаги сте чаровна и усмихната. Как се зареждате с тази положителна енергия?
– Чувствам се добре и се наслаждавам на всеки миг. Осъзнала съм, че животът е изключително кратък и е много хубав. А в семейството ми винаги е имало много смях и настроение. Бабите и дядовците ми бяха жизнерадостни и весели хора, постоянно разказваха истории, имаше много радост у дома.
Как релаксирате от напрегнатото политическо ежедневие?
– Свободното си време прекарвам предимно в четене. Допадат ми монографиите. Харесвам романи, които представят действителността в непознати за мен държави и култури. Например книги от палестински или алжирски автори за бит и душевност извън познатото. Обичам операта, оперетата, театралните постановки и концертите. Неотдавна гледах в Музикалния театър един много хубав концерт, посветен на любовта, с участието на Васил Петров и други известни наши солисти. Разтоварвам се, като ходя пеша, играя тенис или карам ски.
Имате ли девиз, който Ви помага да вървите напред?
– "И от най-трудната ситуация има поне още един изход." Много пъти съм осъзнавала, че колкото и безнадеждно да изглежда едно препятствие, винаги има начин да го преодолееш.
В навечерието на 8 март какво бихте пожелали на всички дами?
– Пожелавам на дамите да уважават себе си и да се ценят повече. Така ще им се случват и по-хубави неща. Нека да се усмихват повече, да се грижат за себе си, за децата и семейството си.
