В някои държави има мафия, а в България мафията си има съдебна система. Банално, но какво друго да си помисли човек при новината, че е прекратено делото срещу Петър Драшков, брат на ексшефа на ДАНС Иван Драшков. Аферата доби публичност под наименованието "Златното пате" и се състоеше в отмъкването на огромен общински терен в София. Твърдеше се, че е фалшифициран подписът на бившия столичен кмет Бойко Борисов. В сряда (18 февруари) тя приключи подобаващо скандално, но щастливо за ключовия играч в нея. Стана ясно, че наказателното производство срещу Петър Драшков е прекратено по вина на прокуратурата – след седем години разследване държавното обвинение пропуснало с един-единствен ден срока за внасяне на делото в съда.
Станалото е пример как и обвиняем, и обвинител се възползват едновременно от премахнатата през есента на 2013 г. от НПК фигура на т. нар. вечен обвиняем. Тогава на обвиняемите беше дадено правото да искат делото им да бъде внесено в съда, ако са изминали две години от привличането им в процеса. Защитата на Драшков се позова на това право и в началото на 2014 г. делото постъпи в Софийския районен съд. През март обаче съдът го върна на Софийската районна прокуратура (СРП) с познатия до болка мотив: противоречие между обвинението и изложените факти. Държавното обвинение протестира безуспешно срещу връщането и три месеца по-късно в крайна сметка получи делото за поправки.
И тук идва интересното. Съгласно посочената уредба в НПК след такова връщане прокуратурата разполага само с един месец да го внесе отново в съда. Срокът не е пожелателен, а задължителен. След изтичането му съответното процесуално право се прекратява. В края на юли делото все пак е внесено и насрочено за октомври, но след това изобщо не му е даван ход заради отсъствие на подсъдими и заради неуредени плащания на адвокатски хонорари. И едва на заседанието тази защитата на Драшков поиска делото срещу него да бъде прекратено, защото едномесечният срок за внасяне на делото в съда бил надхвърлен с един ден.
На заседанието стана ясно, че делото е получено в СРП на 26 юни, но минават цели пет дни преди да бъде предадено на наблюдаващия прокурор Иван Петров. Той внася делото обратно в съда на 29 юли, а последната възможна дата е ден по-рано. По отношение на другите двама обвиняеми – мнимата общинска служителка Ивалина Трифонова и бившата деловодителка в старата архива на Софийския районен съд Даниела Малинова, производството продължава, тъй като те не са се възползвали от възможността да искат внасяне на делото им в съда. А Петър Драшков е направо за завиждане – от основен обвиняем той остава само свидетел.
Че всичко това е съшита с бели конци схема, за която трябва да отговарят районният прокурор на София Петър Белчев и висшестоящите в държавното обвинение, е ясно от километри. Какво е обаче законът в такъв случай?!
"Параграф 22" неколкократно писа през годините, че една от най-скандалните имотни афери в София, при която частни лица опитаха да лапнат общински терен от 14 декара в столичния кв. "Стрелбище", върви методично към предизвестен съдебен провал. Скандалът гръмна през 2008 г., като Борисов лично възропта, че са подправили подписа му под договор за продажба на терена. Според договора Борисов потвърждава съгласието на общината да продаде имота на фирмата "Сида С", собственост на Петър Драшков.
Драшков твърди, че е платил за имота 937 000 лв., които обаче не са влезли в общинската каса. Трифонова пък му поискала 3 млн. евро подкуп, за които не е ясно дали са дадени. След като "придобива" имота, Петър Драшков го ипотекира срещу заем от 1 200 000 евро от частна фирма. Парите вероятно са му били нужни, за да покрие рушвета. Впоследствие той продава имота за 10 000 000 евро на фирмата "Симеон-2". Нейни собственици са тогавашният депутат от ГЕРБ Емил Димитров и неуспелият кандидат-депутат от РЗС, бургаският хотелиер Славян Теофилов.
Действията на прокуратурата по делото от самото начало станаха нагледен пример за целенасочено проваляне на наказателно преследване, което всъщност трябваше да е приключило отдавна с тежки осъдителни присъди. В началото държавното обвинение твърдеше, че случаят е сложен и му е нужно време. Още през февруари 2009 г. обаче бившият градски прокурор Николай Кокинов заяви, че досъдебното производство ще приключи до два месеца. Той поясни тогава, че по същата схема са отмъкнати не един, а цели 100 общински имота в столицата, поради което разследванията по всички случаи са обединени в едно мегадело. През май 2009 г. Кокинов се коригира за крайния срок на разследването, обещавайки то да приключи до лятната ваканция.
През септември 2010 г. тогавашният говорител на Софийската градска прокуратура Маргарита Немска призна, че още няма повдигнати обвинения, но пък обществото можело да очаква "предстояща приятна за него развръзка" по делото. Същевременно разследването показало, че нито един от участвалите в схемата не е подправил лично подписа на Борисов. Издирването на фалшификатора продължавало. До този момент се бяха изредили вече трима наблюдаващи прокурори. А сред неизкушените граждани тръгнаха въпроси: защо в обсега на обвинението не попада никой от Столичната община и всичко ли е ставало зад гърба на кмета?
Последва дълго прокурорско мълчание, съчетано с директен отказ да се предоставя информация по разследването. На въпрос на "Параграф 22" на какво се дължи огромното му забавяне и прокуратурата все още ли е уверена, че може да докаже обвинителната си теза, Петър Белчев (тогава още говорител на СРП) отказваше да предостави каквато и да било информация по случая с абсурдния аргумент, че не можел да коментира нищо, докато делото е в съда, а именно той бил ръководно-решаващият орган. "Ние сме дотук, такава е политиката на прокуратурата. Ако ни го върнат, тогава можете да питате нас. Сега можете да се обърнете към Софийския районен съд", заяви прокурор Белчев, който очевидно бърка решаването на делото с информация за прокурорските действия по него.
Какви ги е свършило държавното обвинение, че да крие внесения обвинителен акт, така и не стана ясно. Но резултатът е налице. А Петър Драшков се обяви за потърпевш още в началото на разследването, твърдейки, че не е измамник, а е жертва на измама. Че е "дипломат, а не мутра". Както и че не познава останалите съучастници и не е можел да предполага, че му пробутват имот с фалшив договор. Защитна теза, която съдът моментално прие за своя кауза буквално с първите си действията по делото – при разглеждането на мерките за неотклонение.
Петър Драшков беше задържан от полицията в края 2008 г. на ГКПП – Калотина при влизането му в страната. Преди това той беше обявен за общодържавно издирване и бе издадена европейска заповед за ареста му. Но въпреки че досъдебното производство срещу него беше за измама в особено големи размери, Софийският районен съд не намери основания да му наложи каквато и да било мярка за неотклонение. Съдиите не си направиха труда да коментират и казаното от прокурора Иван Петров – че има двама свидетели, които уведомили Драшков, че договаря и купува имота от лице, което се представя за служител на общината, но всъщност не е.
Имотната афера гръмна всъщност по-рано – с ареста на Даниела Малинова, популярна в районния съд с прякора Дани Пачката. Тя подменяла оригинални нотариални актове с фалшиви срещу тлъсти суми, определени в своеобразна тарифа – по 5, 10, 15, 20 хил. лв., според ценността на имота. Провалът стана, след като собствениците на два имота в кв. "Бояна" установиха с ужас, че вече не ги владеят. Първи до Дани Пачката в схемата се подредиха адвокат Стефан Конакчиев, семейството Малин и Марияна Андрееви, както и ромските барони Андрей Иванов – Кьоравия и Иван Иванов. Ревизия на т.нар. стара архива на съда установи, че са изчезнали десетки нотариални актове и са заменени с фалшиви. Участието на Малинова в далаверата с двата боянски имота не беше доказано, но пък се разкри, че са отмъкнати други седем, далеч по-големи и все в широкия център на София. Всички те са публична общинска собственост с обща площ 42.3 декара.
Кръгът на съучастниците продължи да се разширява. Редом с Пачката бяха задържани още три възлови посреднички – Ивалина Трифонова, собственичката на заложна къща Ивета Т. и бившата служителка в службата по вписвания Елза Г. Оказа се, че престъпните сделки са вписвани от една и съща съдийка по вписванията – Павлета Тасева. С нейните актове ставало и "изпирането" на имотите, тъй като измамниците обединявали два или повече имота в едно УПИ с нов партиден номер, за да не стане засечка при последваща сделка.
След вписването на фалшивия договор между общината и купувача новите собственици също ползвали услугите на определени нотариуси, за да съставят констативен нотариален акт. След това пристъпвали към препродажба или залагали имота срещу ипотечен кредит. Единият нотариус е Румен Димитров, чрез който Гад Зееви през 2001 г. под носа на държавата прехвърли на офшорка във Вирджинските острови двата най-апетитни имота на "БГА Балкан" – административната й сграда и хотел "Плиска". Тези сделки бяха изповядани въпреки възбраната за разпореждане с тях и липсата на данъчна оценка. Две години по-късно същият нотариус прехвърли на неграмотния ихтимански циганин Живко Баров шест фирми, задлъжнели на държавата с данъци за 18 млн. лева. Другият нотариус, Емануил Каракашев , беше изхвърлен от професията след окончателна осъдителна присъда за участие в имотна измама – неправомерно прехвърлен с изготвен от него нотариален акт апартамент на възрастен мъж. Каракашев е обект и на други наказателни дела и далеч не във всички тези случаи собствениците са успели да си върнат имотите.
Петър Драшков постига пореден успех срещу закона, макар че поне този път беше обвиняем. През 1998 г. държавното обвинение отново го "покрива" след проверка на Сметната палата за разходването на извънбюджетни средства и управлението на имущество на бившето БОДК. Това става в периода 1995-1996 г., когато Петър Драшков е директор на тази структура. Установени бяха фрапиращи безобразия и данните бяха изпратени в Главната прокуратура, за да му се търси наказателна отговорност. Инспектори констатират, че в разгара на банковата криза Драшков еднолично е депозирал огромни суми и е купувал големи количества акции с държавни пари, но за своя полза. Влагането на няколко милиона долара на БОДК във фалирали банки приключило с изчезването на парите в частни ръце. Освен това Драшков отдал неправомерно, без търг или конкурс, над 100 ведомствени апартамента на частни лица, на фирми, на дипломатически и търговски представителства. Част от наемната цена за тях не е била платена, нито пък някой е потърсил парите. Сключил и договори за съвместна дейност с фирми, които изобщо не били данъчно регистрирани и не са представяли счетоводна документация за валутните преводи и за внесените и реализирани акцизни стоки.
