Изминалата седмица се оказа най-кошмарната в кратката история на новото правителство на Атина, което обеща да промени живота на гръцкия народ, като свали от раменете му тежестта на строгите икономии. Премиерът Алексис Ципрас е под толкова интензивен натиск, че е напълно разбираемо защо не обича да носи вратовръзки.
След като и вторият опит на финансовите министри от еврозоната да постигнат споразумение с гръцкия си колега Янис Варуфакис завърши с провал в понеделник (16 февруари), Еврогрупата даде на Атина срок от пет дни да поиска продължаване на спасителната програма. Представителите на гръцкото правителство определиха предложението като "абсурдно и неприемливо".
Неуспехът на преговорите с кредиторите предизвика сериозни опасения за бъдещето на страната във валутния блок и отново изнерви инвеститорите. Най-сериозен удар обаче понесоха гръцките банки, тъй като паникьосаните вложители се втурнаха в клоновете. По информация на "Блумбърг" тегленето на депозити се е увеличило драстично след неуспешния край на преговорите между Гърция и нейните кредитори от еврозоната. Депозитите в четирите банки със системно значение за страната са се понижили с 20 млрд. евро от декември насам според източници, запознати с изходящите потоци, цитирани от "Файненшъл таймс".
Вследствие на това се ограничи и достъпът на банките до пари в брой и съвсем логично Централната банка на Гърция поиска от ЕЦБ разрешение да отпусне допълнителни 10 млрд. евро по линия на механизма за спешна ликвидна подкрепа (ELA). Европейската централна банка обаче отпусна на гръцките кредитори три пъти по-малко – 3.3 млрд. евро. Така общият размер на линията за спешно финансиране достигна 68.3 млрд. евро, след като през миналата седмица ЕЦБ вдигна тавана с 5 млрд. евро.
Масовото изтичане на депозити от банките се превърна в голям проблем в началото на февруари, когато ЕЦБ отказа да приема гръцките облигации като обезпечение. Това принуди кредиторите да се обърнат за спешни заеми към Централната банка на Гърция, които се отпускат при по-висока лихва от 1.55 процента.
Според експерти, ако тази тенденция се задълбочи през идните няколко седмици, следващата стъпка за Гърция ще е въвеждане на капиталови ограничения. Подобна регулация бе въведа в Кипър през 2013 г., когато страната сключи спасително споразумение с "тройката" кредитори, което включваше и затваряне на втората по големина банка "Лайки банк". Контролът върху изтичането на капитали включваше ограничения за дневни тегления от банкомат до 300 евро, таван на корпоративните плащания, система за отпускане на "пари за почивка" на лица, които ще пътуват извън страната, и др.
Въпреки тъмните облаци над Атина през седмицата, в четвъртък (19 февруари), се появи лъч надежда за излизане от безизходицата. За първи път правителството на Ципрас склонни на компромис и поиска от Брюксел да удължи спасителната програма за страната за период от шест месеца. В писмо до председателя на Еврогрупата Йерун Дейселблум, гръцкият министър на финансите Янис Варуфакис посочва, че целта на исканото шестмесечно удължаване на срока на споразумението е да се договорят взаимноприемливи финансови и административни условия, чието изпълнение ще стабилизира фискалната позиция на Гърция. Освен това Атина обещава да работи в тясно сътрудничество с европейските и международните партньори и да се въздържа от едностранни действия, които биха подкопали фискалните цели, икономическото възстановяване и финансовата стабилност. Адресираното до Дейселблум писмо съдържа и още точки, с които гръцките власти се ангажират да работят съвместно с "тройката" кредитори.
Малко след публикуването на искането на гръцката страна Германия побърза да удари поредния тежък шамар на новобранеца Алексис Ципрас. Говорителят на германското финансово министерство Мартин Йегер публикува изявление, в което посочва, че молбата на Атина "не е съществено предложение за решаване на проблемите" и допълни, че писменият документ не отговаря на критериите, договорени на заседанието на Еврогрупата в понеделник.
Ако и останалите европейски партньори интерпретират новото предложение на Гърция като начин да си набави допълнителни средства, без да предприеме сериозни икономически реформи, ситуацията за Атина може да се влоши повече и да обезсмисли предишните компромисни усилия от последните две седмици.
Освен това на косъм виси и плащането от 7.2 млрд. евро, от което гръцкото правителство отчаяно се нуждае, за да покрие задълженията си по дълга си през следващите месеци. Досегашната спасителна програма изтича в края на месеца. И ако не бъде постигнато ново споразумение преди края на февруари, е много вероятно Атина да осъмне на 1 март без финансова подкрепа за първи път от пет години насам.
