По дефиниция геронтологията е раздел от биологията, изучаващ стареенето на живите организми във всичките му аспекти. Мисията й е да се превърне в крайъгълен камък на… образователната ни система. Всички знаят, че образованието ни е морално и физически съсухрено от 25-годишно "стареене". Но просветният министър проф. Тодор Танев най-накрая откри свеж начин да спре разпада му. Палачинката ще се обърне с новия "Университет на третата възраст", като идеята бе анонсирана от профила на професора във "Фейсбук". Слушател във все още утопичния вуз ще може да бъде всеки възрастен човек, който иска да развива нови социални взаимодействия, да участва в живота на обществото със своя труд и опит, да разширява уменията си и да прекарва свободното си време активно, интересно и творчески. Диапазонът на новия "стар университет" ще включва курсове за професионална квалификация, както и обучения в направленията "нашия свят", "възрастният и другите", "съвременни умения" и т.н. Не на последно място, УТВ ще приема студенти за бакалавърско обучение и по новата специалност – геронтология. Както и възпитаници от други вузове за практики или научна дейност, за което те ще получават кредити. И ако това не стига, заедно с просветата и културата университетът ще развива "мощна научноизследователска дейност във важни и малко изследвани у нас области".
Ексцентричните и нестандартни идеи на просветния министър се радват на повишен интерес в интернет форумите. Едни казват, че мисли стратегически къде ще учи и преподава, след като сдаде министерството. Шегобийци подмятат, че за да няма дискриминация, може да се помисли за университет на яслената възраст. Добронамерените пък смятат, че такъв проект наистина ще е хубав за активните бабички и дядовци, които са "като шило в торба, наистина им се учи и са любопитни към живота". "При тази липса на специалисти в страната и наличието на толкова много безработни на възраст над 50 години такъв университет би бил много полезен", допълва друг. Като цяло болшинството форумци възприемат професор Танев като "човек от народа", който има добри намерения, но трудно се вписва в позицията на министър. Това до голяма степен е вярно, тъй като той, като представител на Реформаторския блок, и "образователното крило" на ГЕРБ досега определено говорят на различни езици и
не показват дори за пред публиката някакво желание
да работят съвместно. Да припомним, че преди седмица Танев извади друга доза размисли за образователните реформи, които много трудно могат да се обвържат с намеренията на ГЕРБ. Министърът предложи в университетите да се влиза с тест, оценяващ мисленето на кандидатите, каза, че работи по нов проектозакон за колежанското образование и допълни, че обмисля дали да не зарадва малчуганите с нови образователни таблети "с три бутона и пластмасово покритие".
Нито една идея в подобен стил досега не е обсъждана публично и дори споменавана от Милена Дамянова или други "гербери" от парламентарната образователна комисия. Таблети за последно щедро раздаваше наляво и надясно новият политик Николай Бареков в предизборната си кампания. Анонсираната от Танев усилена работа върху нов "колежански закон" вероятно е дошла като гръм от ясно небе за мандатоносителя. Но въпреки това депутатите на Бойко Борисов подминават с аристократично пренебрежение на патриции всяко ново предложение на "плебея-министър". По същия начин професорът бе "леко подминат" с проектозакона за предучилищното и училищното образование. Той бе внесен за обсъждане в парламента, докато Танев бе на работни срещи в провинцията.
От своя страна министърът твърде спорадично изказва становище за широко обсъждания нов училищен закон. Което отчасти е обяснимо. Нормативът е 100% творение на ГЕРБ и е нормално
Танев да се чувства като "чуждо тяло"
в тази материя. Още повече че неговата тясна специалност е университетското образование, а не училищата. Независимо от всичко другият образователен властови център активно промотира норматива си, нищо че невинаги среща разбиране. Засега основните конфликтни точки са финансирането на частното образование и евентуалното закриване на помощните училища чрез трансформирането им в образователни центрове за личностно развитие, финансирани от бюджетите на общините и от държавата. Дамянова дебело подчерта, че въпросните училища няма да бъдат закривани, а модернизирани. Но напрежението в средите на родителите на деца с увреждания и педагозите, работещи с малчуганите, ще остане, поне докато не се види как ще се случат нещата на практика. Дамянова обеща усъвършенстване на системата с делегираните бюджети. Новото предложение преди второто четене е да има фиксирана добавка за постоянните разходи, например за отопление или за ток, които не зависят от броя на записаните ученици. Продължава да бъде леко неразбираемо защо и училищата, и детските градини с добри образователни резултати, и тези, които са слаби на външното оценяване, ще получават допълнителни субсидии?
Ожесточен дебат предстои и по въпроса дали приемът в елитните езикови и математическите гимназии трябва да започва още от 5-и клас. Последната идея в тази насока е да има държавен план-прием само на една паралелка в училище. Целта е да се ограничат възможностите за злоупотреби. Управляващите твърдят, че търсят абсолютен консенсус, поради което при изработването на проектозакона са включили становищата на близо 400 специалисти и са обработили над 3000 предложения. При все това част от
новите текстове не срещат подкрепа
На тематична дискусия великотърновски учители се обединиха около мнението, че подходът за изграждането на училищния закон е сбъркан. Директорът на местното основно училище "Патриарх Евтимий" – Христо Димов, изтъкна, че много неправителствени организации говорят за защита на правата на децата, но пирамидата е обърната и учениците всъщност имат твърде много права за сметка на учителите. По думите му, за да работи добре българското образование, са нужни реформи в тази насока. Преподавателите са на мнение, че българското образование е откъснато от реалния живот и това е основната причина децата да не се интересуват от него. Неясни за тях остават и важни финансови въпроси. Например кой и кога ще им разясни стандартите, по които се определя формулата за държавната субсидия на един ученик? И дали държавните пари за частните училища ще допринесат за качеството на цялостното образование?
Реално погледнато, ако учителите не разбират логиката и основите на един закон, то как да го разбере обществото… В това отношение може би ще е добре за депутатите от ГЕРБ да се откажат от политическото говорене в научен стил и да слязат на земята при езика на Танев. Професорът може да се окаже чудесен "образователен преводач".
