Гроздан Караджов е роден на 14 декември 1966 г. В Стара Загора. Завършва английска гимназия в София и „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Професионалната му кариера започва през 1990 г. със създаването на Българско сдружение за честни избори. По-късно става програмен директор на фондация „Отворено общество“. През 1997 г. е главен секретар на Министерството на транспорта и комуникациите и председател на борда на директорите на БТК. В периода 1998-2003 г. е член на НС на Българска пощенска банка и член на борда на директорите на RILA SOLUTIONS. От 2001 до 2004 г. е изпълнителен директор на фондация „Демокрация“. Член е на УС на Центъра за икономическо развитие. Депутат от Реформаторския блок в 43-ото НС.
АКЦЕНТИ
Хората гласуваха за нас и днес с право изискват от нас да демонтираме час по-скоро модела #КОЙ.
За какъв Шенген претендираме, ако сами признаваме, че информационната система на МВР може да е компрометирана?
Лесно е да трупаш рейтинг с популизъм, трудно е с реформи
Г-н Караджов, как ще коментирате последните социологически изследвания, че след първите 100 дни на кабинета "Борисов 2" е настъпило известно успокояване в обществото и одобрението е нараснало на 32 процента?
– За 100 дни коалицията преодоля първоначалното недоверие между партньорите и установи работен режим на вземане на важните политически решения, а правителството доказа своята работоспособност и стабилност. Нормално е на този фон да настъпи успокоение в обществото, още повече че хората са уморени от предсрочни избори и политическа несигурност. От 2013 г. насам имаме пето правителство, като броим и служебните, а това се отразява зле върху всички държавни сектори – от срива в събираемостта на данъци, мита и акцизи през безконтролното нарастване на разходите, което води до дефицити в бюджетите, до пробиви в сигурността и ръст на престъпността.
Стабилността на управляващата коалиция ще стане по-видима след първата година управление – когато са положени основите на реформите като стратегии и законопроекти, когато е подготвен и съответстващият на тези политики бюджет. Защото бюджета за 2015 г. беше правен "в движение", под диктата на кризата с КТБ и спешната необходимост да се осигурят няколко милиарда за изплащане на гарантираните депозити на вложителите. Първите сто дни показват, че посоките са верни, но темповете са бавни.
Друга констатация е, че и доверието в институциите, което у нас е традиционно ниско, се е покачило. Това на личностите ли се дължи, или на друга причина? Кои министри засега се справят добре и кои не?
– Като се има предвид какви бяха предишните парламент и правителство, с какъв инат се бяха вкопчили във властта, въпреки че бяха тотално компрометирани, е нормално доверието към тези парламент и правителство да е по-високо. Да не говорим, че и парламентът определено работи по-интензивно и по-отворено към гражданските организации. Правителството е заето с делата на хората, а не с ограждането си от хората в прекия и в преносния смисъл. Доверието към нас обаче лесно може да се стопи, ако не вършим полезните и нужни неща. Не сме на изпит, за да пишем оценки на министрите. Ефективността им ще проличи по практическата реализация на реформите, за които не е достатъчна само енергичността на един или друг министър, а е необходима и подкрепата на парламентарното мнозинство.
Защо РБ държи на всяка цена да бъдат сменени шефът на ДАНС и главният секретар на МВР, те ли са най-големият проблем на държавата? Бойко Борисов каза, че те просто са изпълнявали нарежданията на началниците си и обвини за това Орешарски.
– Смяната на лица само по себе си не е реформа. Това обикновено е последната стъпка във всяка реформа. Първо трябва да се приемат стратегиите за необходимите реформи. После да се внесат съответстващите им законопроекти. И накрая се правят персоналните промени. Но това е в идеалния свят, който нямаме лукса да обитаваме. Хората гласуваха за нас и днес с право изискват от нас да демонтираме час по-скоро модела #КОЙ. Затова се налага бърза смяна на знаковите лица, които го обслужваха и които днес се спотайват на висши държавни постове. Чрез тях моделът #КОЙ продължава да действа на най-високите етажи в МВР, спецслужбите, съдебната система, държавната администрация и други. Затова реформаторите настояваме за смяна на шефовете на ДАНС и ДАТО, на главния секретар на МВР, на председателя на БНБ и КФН. Последният скандал “Червеи” ни дава сериозни основания да искаме оставка и на председателя на СГС Владимира Янева. И това е нашата политическа оценка, а не намеса в съдебната система или в изпълнителната власт.
Ако това е вярно, не е ли много страшно и опасно – че хора на толкова отговорни длъжности могат да бъдат само едни безгласни изпълнители? И това не означава ли, че РБ иска да се сложат други, които да изпълняват нарежданията на сегашните силни на деня?
– Един човек или изпълнява политически поръчки, или не. Няма значение кой му е кукловодът. В последните няколко години се нагледахме на ярки примери на политическо хамелионство. Ние искаме на тези постове да бъдат назначени хора, които няма безропотно да изпълняват нарежданията на своите началници. Това се постига с открити и публични конкурси с широко участие на гражданското общество в процеса на обсъждане на кандидатите и избора на титуляр. За да е успешна битката с корупцията и организираната престъпност, на тези ключови постове в системата на сигурността трябва да са назначени професионалисти, които имат опита, знанията и характера да си свършат работата и да устоят на изкушенията. За какъв Шенген претендираме, ако сами признаваме, че информационната система на МВР може да е компрометирана? Как западните партньори да повярват, че ще гарантираме сигурността на ЕС, ако останат хората, които са компрометирали системата?
След като РБ заяви, че няма да подкрепи кандидатурата на Димитър Костов за подуправител на БНБ, имате ли ваше предложение за поста? Всъщност защо вече не настоявате за оставката на Иван Искров?
– След кризата в КТБ доверието в БНБ е тотално сринато. И това е основният проблем. Той няма да бъде решен, като назначим пак човек от сегашното ръководство на БНБ да надзирава банките. Напротив – още повече ще се задълбочи, защото ще покаже, че никакви поуки не са извлечени. Позицията на РБ е категорична – Иван Искров трябва да си ходи. Законът обаче е написан така, че управителят на БНБ няма как да бъде сменен, освен ако той самият не реши да се оттегли. Все пак е и въпрос на достойнство да си спазиш обещанието и да подадеш оставка. За съжаление г-н Искров очевидно е решил да се инати до края на мандата си. Но процедурата за избор на нов шеф на БНБ може да започне три месеца преди края на мандата на настоящия, който е през октомври. Тоест още преди началото на лятото трябва да са ясни критериите, по които този избор ще стане. Ще припомня, че още през юли миналата година РБ предложи да се проведе международен конкурс, който да даде възможност за избор дори на чужденец за шеф на БНБ. Смятам, че и в България разполагаме с достатъчно силен професионален кръг, от който да изберем. Кандидатурата за подуправител и ръководител на "Банков надзор" в БНБ този път не трябва да се претупва. Нямаме нужда от втора КТБ катастрофа!
И още нещо – казусът "КТБ" не е приключен. Той не трябва да бъде забравен или замазан. Ние, от РБ, продължаваме да настояваме за оповестяване на всички факти за станалото в банката – кой колко пари към кого изнесе. Продължаваме да настояваме за наказване на виновните и за наемане на компания – разследващ одитор, която да върне поне част от откраднатите от КТБ пари. В това отношение прокуратурата все още е длъжник на обществото.
Защо реформаторите толкова много държат да имат свои кандидатури на кметските избори? Не е ли по-добре да бъдат съвместни с ГЕРБ, за да не се разделят гласовете на десните избиратели? Например в София Йорданка Фандъкова е много силна. Защо РБ не я подкрепи?
– Нито ГЕРБ, нито РБ имат полза от обща кандидатура. Тук правилото “заедно можем повече” не важи. Състезанието дава възможност да се избере по-добрият кандидат за кмет? Защо да бягаме от надпреварата, ако имаме качествени кандидати – с експертни познания и опит, които могат да бъдат полезни на обществото. Нали точно в сблъсъка на мнения се намират най-добрите решения на проблемите. За Реформаторите това ще бъдат трети поредни избори – след европейските и предсрочните парламентарни през 2014 година. Дължим го на избирателите си, правим го заради своята идентичност – изборите винаги са най-добрият политически тест.
Здравният министър Петър Москов вдига рейтинг. Ще бъде ли хвърлен в битката за София?
– Твърде рано е да говорим кой ще е кандидатът на РБ за кмет на София. Това е сложно за вземане политическо решение – все пак в коалицията има пет партии и представители на Гражданския съвет. А за Москов не се безпокойте – него трудно може някой да го хвърли в каквото и да било. Каквото и да реши, ще бъде негово решение.
Има ли изгледи конгресът на РБ, който беше отлаган два-три пъти, да се проведе преди местните избори и да бъде избрано единно ръководство? Радан Кънев, който засега е единствен кандидат за председателския пост, е неприемлив за някои от партиите. Може ли да се намери алтернативна фигура, която да бъде консенсусна за всички?
– Нашето желание и цел е да излъчваме ясни послания, без двусмислени тълкувания. А това може да стане само чрез единно ръководство и председател. Кой ще бъде той, ще реши конгресът. Със сигурност няма да е консенсусна фигура – консенсусни са винаги само безличните играчи. А те не стават за водачи!
Кога ще бъде насрочен конгресът – продължаваме да обсъждаме този въпрос в коалицията. Дотолкова, че се е превърнал в Ахилесовата пета на блока. Дано никой от противниците ни не се сети да се прицели там.
Реформаторският блок засега събира 6% доверие според "Галъп". Как може да разширите подкрепата си, участието във властта ли е факторът, на който най-много се разчита?
– Всяка политическа формация се стреми да разшири своето влияние. Когато си в опозиция, това може да стане много по-лесно, тъй като в много случаи е достатъчно само яростно да критикуваш управляващите. Когато си на власт, запазването и разширяването на доверието е трудно, особено ако не си склонен да се плъзнеш по полето на популизма. Ние, от РБ, сме избрали по-трудния път – като проведем неотложните реформи в прогнили области като здравеопазване, образование, съдебна система. Резултатите няма да са бързи, а съпротивата на статуквото е огромна. Неуспехът ще бъде платен с тежка политическа цена от реформаторите, а успехът ще бъде припознат от всички във властта. Така че рискът е огромен, но вече сме го поели. И сме убедени, че усилията си струват и ще бъдат оценени.
