Г-н Василев, смятате ли, че подобен тригодишен договор е обичайна практика и е от полза за България?
– В много страни подписването на дилърски договори като този, който българското правителство предлага, е обичайна практика. Мисля, че средносрочните прогнози и бюджетно планиране са отдавна назрели, защото в рамките на годишните бюджети трудно могат да се вместят различните видове политики. У нас не се правят и финансови отчети на държавата, в които да се отчитат измененията в оценката на притежаваните от нея активи и пасиви – гледаме единствено фискалната част или паричните потоци в рамките на годишни бюджети на консолидирана или касова база. Така смислена политика, в това число и реформи, които изискват по-дълъг хоризонт, не могат да се направят или оптимизират.
Виждате ли опасност за финансовата стабилност в така предложения договор за дилърство?
– Моето предпочитание би било да няма подобни договори – не само защото нетните разходи са по-високи, а защото автономният капацитет и пряк достъп на държавата до капиталовите пазари предполагат собствен институционален капацитет в Министерството на финансите. Той е необходим при отчитане на оптималните стратегии за емисии. Глупаво закриха Агенцията за икономически анализи и прогнози – сега Министерството на финансите няма очи и уши, а да се разчита на инвестиционни банки, че ще имат интереса на държавата над всичко, особено когато се предполага отчитане на множество фактори извън наблюдаваните от тях макрофинансови и икономически параметри, крие определен риск.
Нетолкова договорът с четирите инвестиционни банки е проблем, а неособено сполучливият начин, по който се комуникира цялата тема от финансовия министър. Абсолютно ненужно е зорлем да се правят от възможни партньори скептици или опоненти.
Ако парламентът одобри предложения от кабинета договор, подписва ли празен чек на правителството?
– Със сигурност правителството ще има по-голяма свобода за действие и периметър на сигурност. Но не виждам това да бъде лошо, още повече че годишните закони за бюджета разписват точните тавани на дълга. Правителството има нужда да направи – не само за обществеността, но най-вече за себе си, точен разчет за този ресурс, при това не само за сумите, които ще отидат за рефинансиране на предишен дълг и за покриване на дефицити, но най-вече за средствата, с които ще се покриват рискове и ще се стимулира развитието, за да се излезе от омагьосания кръг дефицити – нисък растеж.
Има много потенциални мини, които могат да гръмнат в банковата и финансовата сфера, в енергетиката, в социалната сфера и здравеопазването, които изискват наличието на определен ресурс за бързо реагиране, който не може да се набере по стандартните методи.
КТБ например можеше да бъде спасена чрез одържавяване в рамките на 7-10 дни, а този ресурс не може да се мобилизира за това време, поне не при оптимални условия. Последствията върху България от гръцката и украинската криза – нуждата от финансиране на армията, също са фактори в посока емитиране на подобен дълг. От управленска гледна точка има смисъл от подобна средносрочна дългова рамка, но министър Горанов трябва да смени стила и да печели съюзници.
