Не е новина, че кредитирането е замръзнало на нулата и това е повод за постоянни оплаквания и от банкерите, и от предприемачите. Недоволства и правителството.
Кредиторите се вайкат, че няма достатъчно търсене, а платежоспособните клиенти са рядкост и бизнесът негодува, че условията, при които банките предлагат заеми, са труднопостижими. Там някъде между тях са и оплакванията на правителството, че кредитите не се изявяват като катализатор на икономическия ръст, какъвто би трябвало да бъдат.
Критериите за оценка на качеството на активите, които БНБ обяви преди седмица, до голяма степен отговарят на въпроса защо банките са така консервативни при подбора на фирмите, на които се решават да отпуснат кредит. Вече е ясно, че като редовен и неподлежащ на провизиране ще се оценява само онзи заем, който е отпуснат на компания, от чиито счетоводни документи категорично се вижда, че нетният и паричен поток за три години напред е достатъчно голям тя да обслужва всички свои производствени разходи, а също и задълженията си по отпуснатите заеми.
Фирмите у нас, които могат да представят на своите кредитори подобни документи, не са много. А и повечето от тях въобще не се натискат да взимат нови заеми. Реално става дума за сериозен разрив между търсенето и предлагането. Банките търсят платежоспособни компании, които обаче имат ограничен апетит към нови заеми. А кредиторите са резервирани към повечето дружества, търсещи финансиране, защото трудно доказват устойчивата си платежоспособност. Но точно тази аномалия на финансовия пазар е причината лихвите по фирмените кредити в момента да са на много ниски нива.
По данни на БНБ в края на 2015-а средната лихва по фирмените заеми в левове на сума до 1 млн. евро е около 5.31 на сто, а за тези над 1 млн. евро – около 5.3 процента. За една година тази средна лихва е намаляла с около 1.3%, което при кредит от 1 млн. евро означава плащането по лихви да намалее с около 13 хил. евро, или с 26 хил. лева.
При фирмените кредити в евро лихвите са още по-ниски – 4.59% за сумите под 1 млн. евро и 4.52% за тези над 1 млн. евро. Годишният спад на лихвите по тези кредити е между 1.1% и 1.2 процента. При тях обаче се забелязва една особеност. През декември те са се повишили с 0.2% – 0.4% в сравнение с ноември. Обяснението е в увеличеното търсене точно на такива заеми поради по-ниската им цена в сравнение с левовите кредити. Това от една страна. От друга, много фирми преценяват като по-разумно да преструктурират левовия си дълг в евро именно за да облекчат плащанията си по него. Банките приемат такъв вид преструктуриране благосклонно – едно, защото това облекчава клиента да обслужва задължението си и второ заради факта, че по-голямата част от привлечените средства – по депозити и в сметки, са в евро.
На пръв поглед този лихвено-валутен арбитраж е изгоден и за двете страни. Не трябва обаче да се забравя обстоятелството, че лихвите по такива заеми обикновено са плаващи и зависят от индекси – като ЛИБОР и ЮРИБОР, които са неконтролируеми от българския пазар. Тук сякаш се забравя правилото, че при ръст в икономиката и в кредитирането точно тези индекси първи ще тръгнат нагоре и тогава евтините днес заеми могат да се окажат доста скъпи. И от това най-вероятно ще пострадат всички компании, които не са се сетили да хеджират лихвения си риск. Защото едно ново преструктуриране – този път на еврозаема в левов кредит, ще стане при по-висока надбавка за риска и длъжникът няма да получава изгодата, която е имал при сегашното преструктуриране на кредита от левове в евро. На всичко отгоре ще се появи необходимост от такова преструктуриране, когато на пазара вече има ръст и в левовото кредитиране, което на свой ред ще доведе до повишаване и на лихвите по заемите в национална валута.
Поради всички тези пазарни зависимости всяко преоформяне на кредит го поставя в по-рискова група и е без значение дали се обслужва редовно, или не. А този вид операции обикновено носят на банките допълнителни разходи за провизии, особено ако са обект на оценка на качеството на активите.
