Не се поемат нови ангажименти

Емил Хърсев

Изненадан съм, че въобще възникнаха спорове във връзка с искането на правителството да сключи тригодишен договор за дилърство по емитирането на външен дълг до 8 млрд. евро. Та това е чисто технически въпрос. Не разбирам защо се води дебат въобще за дълга, след като договорът за дилърство не предвижда поемането на конкретни нови задължения. Напротив, тези конкретни задължения, както е било и досега, ще се поемат с приемането на закона за държавния бюджет, който се гласува всяка година. Тук обръщам внимание, че размерът на външния дълг, който държавата ще поеме през 2015-а, вече бе определен със Закона за бюджета за същата година. Този бюджет бе гласуван с дефицит, което автоматично означава, че държавата трябва да вземе дълг, с който да финансира този дефицит.

Така както конкретният размер на дълга за 2015-а бе гласуван в Закона за бюджета за тази година, така това ще стане през 2016-а и 2017-а, когато парламентът гласува законите за бюджета през съответните години. Там се определя размерът на новоемитирания дълг, а не в договора за дилърство. В него е включена само прогноза какъв дълг вероятно ще поеме страната в периода 2015-а – 2017-а, но една част от тази прогноза вече е предрешена със Закона за бюджета 2015-а, а останалата част ще бъде определена, когато бъдат гласувани законите за бюджета за следващите две години. В договора за дилърство има технически и правни параметри, като например, че срокът на облигациите не може да бъде над тридесет години или че лихвата по тях не може да е над 10 процента. Тридесет години е обичайният максимален срок, който международните пазари са приели, че може да има една облигационна емисия. А какъв ще е конкретният срок на бъдещите български държавни облигации  ще се решава в момента, в който страната реши да емитира тези ценни книжа.

По отношение на лихвата до 10%, която много се коментира, това е т. нар. купон на емисията. Той обаче няма нищо общо с фактическия лихвен процент или, казано по друг начин, с доходността, която емисията ще носи на купувачите на облигации. Защото ако според пазара този купон е нисък, инвеститорите ще купят облигациите с отбив от номинала – т.е. облигации за 100 евро номинал ще бъдат купени за 95 евро и тогава длъжникът ще плаща по-висока от купона лихва върху средствата, които реално е придобил. В случай че пазарът прецени, че купонът е висок, той ще купи облигация за 100 евро, като плати за нея 105 евро, и тогава лихвата върху реално получените средства ще е по-ниска от купона. Така че, пак повтарям, купонът няма значение.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Каква трябва да бъде минималната работна заплата в България през 2027 година?

Подкаст