Централните банки от Канада до Нова Зеландия използват цените на голяма кошница от стоки, за да определят посоката на движение на лихвените проценти в страните си. За пазара в Русия основната тежест се пада на суровия петрол. А износът на енергия, който отдавна осигурява обращението в кръвоносната система на руското стопанство, и в момента диктува паричната политика на Москва. Неслучайно председателят на "Банк России" Елвира Набюлина споделя, че проверява петролните котировки по няколко пъти на ден. На 30 януари тя шокиращо понижи основната лихва на 15%, след като месец и половина по-рано (на 16 декември 2014-а) я повиши ударно от тогавашните 10.5 на 17%, за да овладее резкия срив на рублата. При това януарското лихвено намаление се случи въпреки ръста на инфлацията до 15% и въпреки продължаващата слабост на руската валута, единствено заради лекото поскъпване на нефта.
Според Нийл Шиъринг – главен икономист за развиващите се пазари на "Кепитъл икъномикс" – колебанията на петролните цени ще продължат да определят границите, в които "Банк России" ще понижава лихвите. Нефтът и газът съставляват около две трети от руския износ и осигуряват грубо към 50% от бюджетните приходи.
Валутният курс на руските пари, които се обезцениха с 44% през последните 12 месеца и на 19 февруари се разменяха срещу малко над 62 рубли за един щатски долар, зависи "директно" от цените на енергията, каза Набюлина. Което обяснява защо акцентът в руската монетарна политика е върху черното злато. Без стабилен обменен курс обаче не може да се провежда политика за определяне на целево инфлационно равнище, която "Банк России" обеща да въведе още през тази година, като ограничи ценовия ръст до 4 процента. Тази амбициозна задача вече се отлага за 2017-а.
Шиъринг прогнозира, че поскъпването на суровия петрол ще помогне руските централни банкери да снижат лихвите до 12% до края на 2015-а и до 9% към 31 декември 2016-а. Това ще облекчи чувствително натиска върху местните фирми и потребители.
Междувременно доста анализатори коментират, че немощните резултати от западните санкции срещу Русия се дължат до голяма степен на срива на рублата и на петролните котировки, а това на практика помага на руските износители на горива. Те получават по-малко пари за експортирания нефт, но от друга страна, похарченото за добива на черно злато в национална валута също намалява. В доларово изражение разходите в руските нефтени полета са паднали в диапазона от два до осем щатски долара за барел – близко до харчените от Саудитска Арабия между два и шест долара (по оценка на експерти от "Газпромбанк", "Алфа банк" и "УралСиб файненшъл груп").
Цените на акциите на най-големия руски частен производител на петрол "Лукойл" са поскъпнали с 20% от началото на годината досега дори в доларово изражение заради благоприятната перспектива за спадане на фирмените разходи. А санкциите няма да попречат на групата да започне работа по проекта за разработване на нефтеното поле "Владимир Филановски" в Каспийско море през тази година.
Малко по-различна е съдбата на директния субект на западните санкции "Роснефт", управляван от дългогодишния приятел на руския президент – Игор Сечин. Газовият гигант навлезе в кризата като една от най-задлъжнелите руски компании и трябваше да се бори да погаси доларовите си задължения, като взе заеми в рубли и поиска от купувачите да й платят в аванс доставеното гориво. По-ниските й печалби, които през третото тримесечие на миналата година паднаха дори до нула, влошиха и финансовия резултат на "Бритиш петролиъм", която има 20% дял в руската група. Все пак "Роснефт" успя да плати миналата седмица 7.1 млрд. щ. долара и вече е погасила повече от половината си задължения за 2015-а. Но плановете на компанията за съвместни сондажи с "Ексън мобайл" в Северния ледовит океан буксуват. Най-голямата щатска нефтена корпорация бе принудена да се оттегли от проекта, след като първият кладенец откри големи нефтени залежи в морето Кара.
